Кръговрат на фосфора

Да поговорим малко за елемента фосфор и неговото значение за живота, както и как той преминава през живите системи. Така че ще говорим за кръговрата на фосфора. Първо, важно е да се разбере, че фосфорът е силно химически активен елемент, поради това рядко се среща в чист вид. Обикновено се среща под формата на фосфат. Тук в оранжево имаме фосфорен атом, който е свързан с четири кислородни атома и при тази структура електрическият заряд е минус 3. Така често биха се образували йонни връзки с други елементи или един от кислородните атоми би могъл да образува ковалентна връзка, или би могло да се образува фосфорна киселина, когато кислородът е свързан с водорода, но това е основната форма, в която обикновено се среща. Това, към което соча, е фосфорът, но цялото това нещо ще наричаме фосфат. Ще наричаме това фосфат. Среща се в състава на голям брой важни биологични макромолекули. Това е ДНК. Както ДНК, така и РНК съдържат фосфатни скелети. Както виждаш тук от двете страни на стълбата – предполагам, че би могло да се оприличи на стълба – това е скелетът на нашите ДНК молекули. Виждаш тези фосфати, а в центъра на фосфата се вижда фосфорният атом. Тук спада и веществото АТФ, за което учим по биология. Това е електроцентралата, задвижващата сила на биологичните системи. Съкратено е от аденозин трифосфат. Тук имаме три фосфатни групи и когато една от тях бъде откъсната, тя може да захранва реакции, както и да променя структурата на различни ензими. Фосфатът може да прави най-различни интересни неща, затова се надявам, че разбираш, че той е от съществено значение за живота, защото такъв, какъвто го познаваме, той със сигурност включва АТФ и ДНК, както и много други неща, в които важна роля имат фосфатите. Фосфатът, или по-конкретно фосфорът, се различава в известна степен от въглерода и азота по това, че не се среща в атмосферата, обикновено не се среща в газообразна форма. Вместо това фосфатът се открива в скали, които са фосфатни. Те съдържат и други елементи като например хлор. Има цял куп различни видове фосфатни скали, но когато те са в своята седиментна форма... Нека нарисувам малко почва тук. Да кажем, че тази почва съдържа някакви фосфати. Това позволява на растенията да растат в тази почва. Това растение расте в тази почва и то, както говорихме преди, може да извлича въглерод от атмосферата, използвайки енергията на светлината, но фосфати извлича от почвата. Фосфатът вече е там, и това помага на растението да расте, защото то се нуждае от него за своя АТФ, ДНК, РНК, както и за други неща. Фосфатът често се счита за фактор, ограничаващ скоростта на растежа на растенията и затова много от торовете съдържат фосфор, фосфати и азот. Следващия път, когато решиш да наторяваш растенията в твоята градина, погледни съставките. Там ще видиш фосфат, защото това може да е дефицитният ресурс, или нещото, което ограничава растежа на растението. Можеш да кажеш: „Имам АТФ и ДНК в тялото си.“ „Как мога да си набавя фосфати?“ Можеш да направиш това, като ядеш растения. Това си ти, докато ядеш растение. Растението влиза ето тук. Как се извършва кръговрат? Когато тази жива материя умре, казах го в предишното видео... Ще нарисувам мъртво растение, защото мъртво животно е тъжна гледка. Това е растението, то е мъртво сега. Да кажем, че е погребано някак си с малко почва отгоре, така че това е просто едно мъртво растение. Фосфатите в това растение могат да се върнат обратно в почвата. Можеш да приемеш това като доста сбит кръговрат, но същото нещо ще се случи, след като ти или аз умрем, фосфатите, ако ни погребат, ще отидат в почвата. Има обаче и други начини, по които фосфатите, както и съответният фосфор биха могли да се рециклират. Можем да разсъждаваме по-мащабно. Да кажем, че има река. Тук има река. Това е или много малка река, или много голямо растение, както ги нарисувах. Реката може да вземе фосфати от тази почва и да ги докара до океана, а там те да бъдат използвани от морските организми. Когато някой от тези организми умре, той отива на дъното на океана, а в някакъв момент в бъдещето тази част от дъното на океана може да се издигне и върху нея да порасне растение. Можеш да си представиш всякакви възможни кръговрати. Ние все по-често виждаме това, тъй като хората си казали: „Ако фосфатът е факторът, ограничаващ растежа на растенията, а ние трябва да отглеждаме много от тях, за да се изхранваме, то ние ще започнем да го добиваме.“ Започнахме да добавяме много повече в почвата, но също така това е предпоставка голяма част от него да се отмива от реките и потоците и в крайна сметка да стига до океана. Както ще разберем, това всъщност може да има много лоши последствия за нашата биосфера.