Периодичната система - класификация на елементите

В това видео ще се запознаем с Периодичната система. Ще класифицираме елементите в групи. Ще се запознаем с термините и ще ги разглеждаме един по един. Групите са колоните в Периодичната система. И така, ако погледнем тук, ще видим, че всички тези химични елементи, са в една и съща колона. Всички тези елементи са в една и съща група, която наричаме 1-ва група. Виждаме, че всички тези елементи са в една и съща колона. Всички тези елементи са от една група, която наричаме 2-ра група. Продължавам да означавам групите. Това ще са групи 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12. И, ако погледнем тук, виждаме още една колона и означаваме групите 13, 14, 15, 16, 17 и накрая 18-та група. Това е един начин да означиш групите. Има и друг метод, по който може да се означат групите, а това е да се каже, че 1-ва група е 1А, а 2-ра група е 2А. И така можем да пропуснем от 3-та до 12-та група и да продължим с номерирането. Така както означихме 1А, 2А група, така и продължаваме с другите 3А, 4А, 5А, 6А, 7А и 8А групи. Вторият начин за означаване на групите може да бъде полезен, когато се определят валентните електрони. Нека продължим със следващото понятие, което е периоди. Период на периодичната система представлява хоризонтален ред от химични елементи. И така, ако погледнем към 1-вия период и разгледаме Периодичната система, ще видим, че водородът (H) и хелият (He) са в 1-ви период. Отиваме към 2-рия период и виждаме елементи като: Li (литий), Be (берилий), B (бор), C (въглерод), N (азот), O (кислород), F (флуор), Ne (неон). Продължавам да означавам периодите, така че това ще бъде 3-ти, 4-ти, 5-ти и 6-ти периоди. Забележи, че на това видео не е цялата Периодичната система. Нямах достатъчно място да я побера, но и без това няма да говорим за всички елементи. Нека продължим като фокусираме вниманието си върху понятието метали. Да започнем с алкалните метали. Когато започна да говоря за металите, ще ги означавам с червено. Алкалните метали се срещат в 1-ва, или 1А група, и това са Li (литий), Na (натрий) и K (калий). Това са алкалните метали. Алкалните метали са меки, сребристи метали с метален блясък и са изключително реактивоспособни. Има един плюс в това, когато подреждаме елементите в групи. Това е, че елементите от една и съща група имат сходни химични свойства. Алкалните метали реагират на подобни реакции. Например всички алкални метали ще взаимодействат с водата. Алкалните метали са толкова реактивоспособни, че не можеш да ги откриеш в чистото им състояние в природата. Няма да откриеш просто така на земята Na (натрий). Те се откриват в природата в комбинация с другите елементи. Нека да поговорим за H (водорода), защото той е от 1-ва група, но не е алкален метал. Водородът е неметал. Нека го означим в зелено. Ще представя неметалите в зелено. Водородът е едно изключение от 1-ва група. Сега нека поговорим за алкалоземните метали. Срещат се във 2-ра, или 2А група, точно тук. Елементи като Mg (магнезий), Ca (калций) и Sr (стронций) са алкалоземни метали. Алкалоземните метали са реактивоспособни, но не толкова, колкото са елементите от 1-ва група. Те също не се намират в чисто състояние. Може да се намерят в комбинация с други елементи. Както алкалните (и други метали), така и алкалоземни метали си взаимодействат по подобен начин. Те имат сходни химични свойства и това е удобен начин да подредим елементите в Периодичната система по групи. Засега нека да продължим и да кажем, че от 3-та до 12-та група са само метали. Нека за минутка да поговорим за металите като цяло и за техните свойства. Металите са твърди вещества, които не се втечняват при стайна температура, освен живакът. Тук долу се намира живакът, който е в течно състояние при стайна температура. Металите са ковки, което означава, че може да се направят различни форми от тях. Те са приложими на много места. Крехки са. Металите са също така пластични, което означава, че можем да ги направим на жици. Можем да ги оформим като жици. Например като медта (Cu). Това тук е медта (Cu). Разбира се, по медните проводници протича токът, който захранва жилищата с електроенергия. Металите са добри проводници на топлина и електричество. Това са свойствата на металите, които се споменават в повечето учебници. Нека ги сравним с неметалите. Ако имаме твърд неметал, тези твърди вещества може да бъдат крехки, но не ковки като металите. Неметалите са лоши проводници на топлина и електричество. Можем да намерим неметалите в различни състояния. Сега нека поговорим за халогените, които са вид неметали. Нека ги потърсим в Периодичната система. Намираме ги в група 7А или 17-та група. Това са F (флуор), Cl (хлор) и Br (бром). Това тук са нашите халогени. Халогените са много реактивни неметали. Те много често са разноцветни и много, много разяждащи, а и името ,,халоген” означава сол на гръцки език. Ще се върнем на тази тема в следващото видео, където ще разгледаме някои електронни конфигурации и ще говорим защо те са толкова реактивоспособни. И така, това са халогените. Нека поговорим за благородните газове като следваща тема. Откриваме ги в 8А група, или 18-та група. Някои от тях са много известни като: He (хелий), Ne (неон), Ar (аргон), Kr (криптон). Това са благородните газове. Те са безцветни газове и обикновено са много нереактивоспособни. Още веднъж казвам, че ще говорим, защо са такива в следващото видео, когато ще обсъждаме темата за някои електронни конфигурации. Тук има някои неметали, които ще обсъдим след минутка. Искам първо да кажа, че можем да намерим метали от лявата страна на Периодичната система. Нека се върна към металите, които съм отбелязал в червено. И може да видиш, че всички тези метали са от лявата страна. А неметалите, които съм отбелязал в зелено, тях ще открием от дясната страна на Периодичната система. Разделителната линия – нека се опитам да я направя, е вид зигзагообразна линия. Нека видя дали мога да я разчертая. Разделителната линия ще изглежда някак си по този начин. Ще продължим нашата линия надолу по Периодичната система. Някои от елементите по линията имат междинни свойства, които са присъщи за металите и неметалите, и се наричат металоиди. Нека сега да поговорим за металоидите. Разбира се, металоидите наподобяват метали, но още веднъж казвам, че свойствата им ги класифицират и като метали, и като неметали. Някои от елементите, които са считани за металоиди, са: B (бор), Si (силиций), Ge (германий), As (арсен), Sb (антимон), Te (телур) и понякога ще видим и At (астатий), който е в тази група. Зависи от кой учебника. Виждаме, че някои елементи покрай зигзагообразната линия са считани за металоиди. Няма определено правило за това кои елементи се считат за металоиди и можем да забележим, че има малки несъответствия за някои от елементите. Но общо взето, това са елементите, които са считани за металоиди, като силиция, който е най-разпространеният елемент. Силицият е полупроводник. Определян е като металоид, като метал, провеждащ електричество, но не е толкова силен, колкото истинския метал. Тези междинни свойства понякога могат да са полезни. Нека отбележа и останалите метали. Тези елементи тук също могат да бъдат метали. Тук вдясно са останалите неметали. Неметали са: въглеродът (C), азотът (N), кислородът (O), фосфорът (P) и сярата (S). Това е един бърз начин да разделим Периодичната система с някои прости определения. В следващото видео ще говорим повече за електронната конфигурация и ще дадем определение за преходните метали.