If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:7:48

Видео транскрипция

В последното видео именувахме някои сравнително прости етери. В това видео ще разгледаме някои малко по-сложни. Какво се случва по-точно, ако в етера имаме пръстен в сравнение вместо една дълга верига? Представи си една молекула, която изглежда така. Имаме кислород. От страната на кислорода имаш тук тази въглеродна верига. Имаш въглеродна верига като тази. Но след това връзките във веригата отиват обратно при кислорода. И така тук имаме пръстен. Не е ясно как да го назовем. Можеш да погледнеш от тази страна и да го назовеш метил. И след това тази страна и нея да я назовеш метил. Същата страна е. Свързва се отново със себе си. Как да назовем този тип етер? Това, което е правим, е просто да номерираме. Номерираме най-дългата въглеродна верига, както винаги сме правили, когато, че имаме алкан. Можем да започнем с номерирането тук. 1, 2, 3, 4. Ако помислим просто за самата въглеродна верига... Знаем, че ако е един въглерод, имаме представка "мет ". Две е "ет-". Три – "проп". Четири е "бут" Ако това беше просто въглеродна верига, щяхме да я наречем бутан. Ако разгледаме веригата тук, ще я наречем бутан. Но очевидно това не е бутан. Имаме кислород, свързан към въглероди 1 и 4 на бутана. Да изясним, наименуваме това... нека да оцветя тази част ето тук, кислородът точно тук. Той е свързан към първия и 4-тия въглерод. Наричаме това 1 запетая 4. Това е нашата нова дума, която ще ще научим в това видео. 1,4 - епоксибутан. Това не важи само когато даден етер образува голям пръстен. Може да образува и малък пръстен към обикновена верига. Можеш да си представиш нещо подобно. Нека нарисувам верига от въглероди. Да кажем имаме 5 въглерода. 1, 2, 3, 4, 5 – по този начин. Да кажем, че между този въглерод и този въглерод, вместо да има двойна връзка, този въглерод се свързва към кислорода, който след това се свързва с въглерода тук. Очевидно, всеки въглерод има 4 връзки, едната, която не рисуваме, е с водород. Как да назовем това? Имаме същия процес. Практически, започваме с номерирането на веригата в близост до мястото на свързване на кислорода. Започваме номерирането от този край. 1, 2, 3, 4, 5. Това е пентан. Кислородът е свързан към 1 и 2 въглерод. Това го наричаме 1,2 епоксипентан. 1,2- епоксипентан. Казах ти в последното видео, че принципно етерите са сравнително не -реактивни. Всъщност са добри разтворители. Но, това което нарисувах тук току-що, е отделен случай на етери, наричани експосиди. Когато имаш верига от три атома, където има два въглерода и кислород. Това е специален случай на етер, наречен епоксид. Това се нарича епоксид. А това за разлика от повечето етери е много реактивоспособно. Друг път за разсъждение е, че е много нестабилно. Това е много реактивно. Понякога това се разграничава от етерите. Причината за тяхната голяма реактивност е тук в пръстен от три атома. Има голямо напрежение във връзката. На тези електрони и на тези връзки не им допада да са толкова близо едни до други. Ако всъщност опиташ да го направиш по приетия молекулен модел, щеше да имаш проблем да го огънеш достатъчно при създаването на тази връзка. Това е изключително, изключително, изключително нестабилно. Има алтернативен начин за назоваване на епоксидите. Алтернативният начин е напълно легитимен начин. Можеш да го назовеш като етер с пръстен. Това е 1,2-епоксипентан. А алтернативният начин е сякаш имаш тук двойна връзка. Че вместо този кислород, имаш двойна връзка. Ако тук имахме двойна връзка, това нещо може да бъде назовано... в зависимост от това как искаш да го назовеш, може да бъде назовано 1-пентен. Но само ако тук нямаше кислород, а имаше двойна връзка. 1-пентен би изглеждал ето така. 1, 2, 3, 4, 5. Това е първият въглерод. Следователно 1, 2, 3, 4, 5. Така изглежда 1-пентен. Това учихме преди много, много, много видео уроци. Понякога се нарича пент-1-ен, в зависимост от използвания начин. Това е по-известно. Но тук имаме кислород, вместо двойната връзка. Вместо просто да го наричаме 1-пентен, наричаме го 1-пентен оксид. Точно по този начин. И двете са имена за една и съща молекула. От това става ясно, че е епоксид. Това е вид специален етер, който е по-реактивен. Това е общоприетият начин за назоваване на произволен цикличен етер. Нека направим още един пример, за да го изясним. Нека вземем пръстен, разклоняващ се от пръстен. Нека вземем епоксид, излизащ от друг пръстен. За да изясним това. Не са много трудни за наименуване. Но за пръв път като ги видиш, е леко смущаващо. Да кажем, че имаме тук циклохексан. Това е циклохексан. Но да кажем, че имаме малък епокси, разклонен от него по този начин. Това продължава. Искаме да стане ясно, че това е епоксид, всъщност по същество бихме престорили... Първо ще се престорим, че връзката е двойна. Ако това беше просто двойна връзка, това би било циклохексен. Ако този кислород не беше тук и вместо това имахме тук двойна връзка. Всъщност не трябва да уточняваш номера, когато имаш циклохексен с двойна връзка. Тъй като може да е навсякъде, принципно би било същата молекула. Но тъй като тук имаме кислород вместо двойната връзка, която свързва двата въглерода, ние наричаме това циклохексан оксид. Тази част тук ни казва как да назовем този циклохексан оксид. А ако искаме да го назовем като обикновен етер, просто ще го наречем циклохексан и ще поставим епокси отпред. И двете са валидни. Още един път, не трябва да го номерираш. Бихме могло да го назовем 1,2-епоксициклохексан, ако се водим по 1 или 2 въглерод. Но знаем, че е на съседния въглерод. И би могло да бъде на всеки един от двата. Може да бъде на 3 и на 4 и по същество ще бъде същата молекула. Това изяснява точно каква е молекулярната структура на съединението. Няма значение, надявам се, че това ти допадна. А в следващото видео...казах ти, че епоксидите са реактивни. Ще ги покажа реакция, свързана с епоксиди.