If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:09

Видео транскрипция

Да разгледаме реакцията на хидрохалогениране на алкини. Виждали сме този процес преди при алкените, но освен прилики, тук има и някои различия. Да видим какво се случва тук. Започваме с алкин, който има тройна връзка. Добавяме халогеноводород. Добавяме халогенводорода в пропорция едно към едно или две към едно. Ако добавим една част халогеноводород, водородът и халогенът ще се присъединят към срещуположните страни. Като халогенът ще се присъедини към най-заместения въглерод. Този халоген ще се присъедини към най-заместеният въглерод, който по отношение на региохимията... тук ще запиша региохимия... това става по правилото на Марковников. Халогенът се присъединява към най-заместения въглерод. При две моларни части ще получим два халогена при един и същ въглерод. Да разгледаме един от възможните механизми за хидрохалогениране на алкини. Има много сходства с хидро- халогенирането на алкени. Това не се счита най-подходящият механизъм за алкините, но ще започнем с него, за да покажем защо е по правилото на Марковников по отношение на региохимията. Да кажем, че това е механизмът. Започваме с нашия алкин. И тук имаме нашия халогеноводород. Когато разглеждахме този механизъм при алкените, казахме, че първо тези електрони от тази връзка ще образуват връзка с този протон. После тези електрони ще се преместят при халогена. Да видим какво ще стане. Да кажем, че водородът се присъединява отдясно. Сега тук има само двойна връзка между тези два въглерода. Водородът се присъединява към десния въглерод, ето така. Сега този въглерод отдясно има една връзка насам. Въглеродът отляво има само три връзки. Това му придава формален заряд +1. Този халоген ще има формален заряд –1. Халогенът ще действа като нуклеофил. Положително зареденият въглерод ще действа като електрофил. Така че този халоген се присъединява към този въглерод. И тъй като в механизма участва карбокатион, тук се следва правилото на Марковников, за да се образува възможно най-стабилният карбокатион. Най-заместеният карбокатион е най-стабилният. Но всъщност това не е най-правилното изобразяване на механизма. Това не е най-доброто описание на механизма, защото ако беше най-подходящият, скоростта на реакцията щеше да зависи от концентрацията на две молекули, шеще да е бимолекулярен. Ако трябва да напишем кинетичното уравнение за тази реакция, щяхме да очакваме , че скоростта на хидрохалогениране на алкините... тук имаме скоростна константа... е пропорционална на концентрацията на алкина и на концентрацията на халогенводорода. Това са две неща, защото с това започваме реакцията. Имаме халогенводород и алкин. А това не се наблюдава експериментално. Значи това не е правилният механизъм. Не се случва точно това, но все пак е важно да разглеждаме този въглерод като положително зареденият и че важи правилото на Марковников. Така че е полезно да разглеждаме този механизъм, но този механизъм не е точният, защото не отговаря на експериментално наблюдаваната кинетика на реакцията. Кинетичното уравнение се оказва, че е от втори порядък по отношение на халогенводорода и от трети порядък като цяло. Така че тук слагам горен индекс 2, защото зависи от две молекули халогенводород и от една молекула от нашия алкин. Тъй като е принципно от трети порядък, трябва да определим друг механизъм. Да разгледаме механизма, който в момента се приема като механизъм на хидрохалогениране на алкините. Започваме с нашия алкин. Трябват ни две молекули халогеноводород. Това е едната молекула халогеноводород. Тук ще напиша другата. Поставям тези несподелени електронни двойки. В този механизъм и трите молекули реагират едновременно. Тези електрони тук от връзката между водорода и халогена, халогенът ще вземе тези електрони и те се преместват и образуват нова връзка с този въглерод. В същото време тези два електрона ще образуват връзка с този протон. И после тези електрони ще отидат при халогена. Ако трябва да напиша преходното състояние тук и всичко, което се случва едновременно, тук ще сложа скоби, какво се случва? Имаме въглерод с двойна връзка към друг въглерод. Тук сега ще имаме много частични връзки. Ще използвам различен цвят за частичните връзки. Имаме водород и халоген. После имаме водород и халоген и тук горе. Ще използвам синьо за частичните връзки. Този халоген образува връзка с този въглерод тук, като в същото време тази връзка се къса тук, ето така. Започнахме с тройна връзка. Но електроните от тази тройна връзка се преместват, за да образуват връзка с този протон, ето така. В същото време връзката на този протон с халогена се разкъсва. Всичко това е едно гигантско междинно състояние. И като мислиш какво се случва, защо исках да покажа този механизъм тук горе, то беше, за да ти покажа, че ако това става в отделни стъпки, тогава този въглерод тук отляво ще получи положителен заряд. Ще оцветя това. Този въглерод отляво получава пълен положителен заряд, ето този тук. И ако разглеждаме какво се случва в този механизъм това не е съвсем същото. Но тъй като тази връзка се отделя от този въглерод отляво... тройната връзка се отделя от този въглерод отляво... той е този, който ще получи частичен характер на карбокатион. Той ще бъде частично положителен. В този механизъм е трудно да се види как този въглерод може да бъде частично положителен. Но тук горе е лесно, защото тройната връзка се разкъсва при въглерода отляво. И идва тук при въглерода отдясно. Ето защо е важно да разгледаме този механизъм. Тук ще има частичен характер на карбокатион, което обяснява региохимията по Марковников. Вече сме почти готови. След като тези електрони спрат да се движат, ще получим... ще се върна към жълтия цвят... ще получим нашия алкен. И така тук ще се получи нашият алкен. Образува се връзка тук долу с халогена. После се образува връзка с този протон. И това ще бъде продуктът от нашия механизъм. Сега да видим няколко реакции. Да видим това хидрохалогениране на алкини ето тук. Започваме с алкин. Ще го направя ето така. Запомни, че го искаме да го направим линеен при тройната връзка, тъй като тя е линейна. В първата реакция добавяме един мол от нашия халогеноводород. Значи ще присъединим водород и халоген при тройната връзка. Тук ще се образува двойна връзка. Първото нещо, което ще направя, е да преброя въглеродите. Да видим, едно, две, три, четири, пет. Значи петатомен алкин ще се превърне в петатомен алкен. Ще запиша тук петатомния алкен: едно, две, три, четири, пет. Двойната връзка ще бъде между тези първите два въглеродни атома ето тук отдясно. Това е част от продукта. Но сега трябва да определим към кой от тези въглеродни атоми да присъединим халогена. Дали към този въглерод тук отляво на тройната връзка? Или да присъединим халогена тук при въглерода отдясно на тройната връзка? За да решим, ще използваме правилото на Марковников. Ако го добавим към десния, това ни дава първичен карбокатион. Трябва да преценим кога получаваме най-стабилния карбокатион. Най-стабилният карбокатион ще бъде вторичният ето тук отляво. Това е този, при който халогенът ще се присъедини отляво. Пак напомням да гледаш предишните видеа, ако искаш повече подробности за карбокатионите, стабилността им и правилото на Марковников. Значи добавяме две части халогеноводород, т.е. имаме излишък. Трябва да помислиш за това, че... отново, започваме с пет въглеродни атома, и ще получим пет въглеродни атома. Връщам се при първоначалната реакция. Виждаш, че ако имаме две части, тогава ще присъединим двата халогена към един и същ въглероден атом. Може би трябваше да го напиша малко по-различно в общия случай на реакцията. Това ще показва съответствие на региохимията по правилото на Марковников. Така че, когато опитваш да определиш кой въглерод да избереш, мисли за това кой ще бъде най-стабилният карбокатион. Отново имаме два варианта, въглеродът отляво или въглеродът отдясно. Въглеродът отляво дава по-стабилен карбокатион. Значи ще присъединим два халогенни атома тук. И получаваме дихалогенид като продукт. Така че това е хидрохалогенирането на алкини с една или две моларни части от нашия халогеноводород.