If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:12

Видео транскрипция

В последното видео показахме молекулата на етана с прожекция на Нюман. В това видео искам да покажа, че можеш да визуаризираш по-дълги вериги, даже, както ще видим в бъдещи видеа, дори циклични въглеводороди, молекули с пръстени с проекции на Нюман. Следващата по-сложна молекула, която ще разгледаме, е молекулата на бутана. Можехме да вземем и пропан, но бутанът е по-интересен. Това тук е етан, а бутанът има четири въглеродни атома. Ако трябваше да го нарисувам като модел с топчета и пръчки, щеше да изглежда ето така. Това тук е един въглерод. След това имаме друг въглерод, и тук още един въглерод. Накрая е четвъртият въглерод. Сега водородните атоми. Имаме водород ето така, после ето така. Тук ще има два водорода, които излизат ето така. Тук ще има два водорода, които излизат ето така. И накрая тук също има три водорода, ето така. Ако опитам да направя проекция на Нюман, нещо мога да приема за лице, а друго нещо за гръб. Можеш да си избираш. Интересното при бутана е, че, ако избереш това... тук има един, два, три, четири въглерода, Ако избереш втория въглерод като лице и третия като гръб, тогава този въглерод, СН3, изглежда като заместител към този въглерод, и тогава можеш да направиш проекцията на Нюман. Хайде да опитаме. Значи този е предният въглерод. Поставям този въглерод отпред и поставям този въглерод отзад. Преди да начертая проекцията на Нюман, ще пречертая това. Само че това няма да го рисувам подробно, с всички връзки и водородни атоми, а просто ще го означа като СН3. Нека да прерисувам това. Ще го направя в оранжево. Значи имам този въглерод. Това ще прилича на модел с топчета и пръчици. Значи този въглерод има този водород, има още този водород и този водород. Но вместо да рисувам това, аз просто ще представя цялото нещо и ще го направя в розово. Ще нарисувам цялото това нещо като СН3. Значи ще нарисувам цялото това като СН3. Ще го направя доста голямо, защото това не е един атом, това са четири атома. Значи това е нашето СН3. За да прилича всичко на модел с топчета и пръчици, ще направя топче тук и топче тук. Това е въглерод номер две, това е връзката му към въглерод три. Когато правим проекцията на Нюман, ще го сложим отзад. Значи въглерод три е ето това. Въглерод три има два водорода и после има това. Това е тази метилова група, можеш да го разглеждаш и така. Значи тук има връзка към тази СН3 група. Ще направя това СН3 в синьо. Ще го нарисувам ето така. СН3 излиза от... ще го направя наистина голямо, защото то не е един атом. Значи това е СН3. И имаме два водорода... извинявам се, имаме два водорода тук долу. Нека да го направя много ясно. Този водород и този водород, това е този водороди този водород, този тук и този тук. А това голямо топче е това голямо топче. И сега нека да намеря... ще го направя в зелено. Този водород и този водород са този водород и този водород. Когато ги погледнеш по този начин, можеш да кажеш: О, виждам как ще направя проекцията на Нюман. Слагам това отпред, това отзад. Тази част от молекулата ще я приема за група. Това е просто една група. Хайде да направим проекцията на Нюман. И разсъждаваме кога тя е най-стабилна. Така, както съм я нарисувам тук.... Този въглерод две ще бъде атомът отпред. И имаме СН3 групата надолу. После имаме тези два водорода, водород и още един водород. Това е отпред. Отзад имаме този синия. Можеш да си представиш изглед отпред, може би ще сложа малка оранжева точка, която да показва този оранжев въглерод. А синият въглерод ще бъде отзад. Синият въглерод е отзад, ще го направя ето така. Ако погледнем тук, имаме СН3, което е право нагоре, и имаме два водородни атома. Както в първото видео за проекции на Нюман, всички тези групи имат... и тези водороди имат електронни облаци. Цялата група СН3 има много по-голям електронен облак. Тя съдържа въглероден атом плюс водородните атоми. Те всички се отблъскват помежду си. СН3 е даже още по-голямо. В някаква степен тя ще играе по-голяма роля за това кой има повече или по-малко потенциална енергия. Мисля, че е най-очевидно, но може и да не е очевидно, че СН3 групата, тъй като има най-голям брой електрони, те един вид правят "пренаселване" в молекулата. Тази СН3 група и тази СН3 група ще искат да са максимално далеч една от друга. Начинът, по който го направих, прилича на скосена конформация, но когато имаме действителните метилови групи, които са разделени колкото се може повече една от друга, това се нарича антиконформация. И ако разгледаме дихедралните ъгли между двете метилови групи, тук дихедралният ъгъл е 180 градуса. 180 градуса дихедрален ъгъл. Това е състоянието с най-ниска потенциална енергия или най-стабилното състояние. И ако те обърквам, когато говоря за ниска потенциална енергия, просто помисли. Един камък на земята има по-ниска потенциална енергия от камък, който е на височина 50 фута във въздуха. Камъкът на земята е и по-стабилен. По-малко вероятно е да направи нещо. Нещо на 50 стъпки във въздуха, ако малко го побутнеш, то маже да падне от скалата или нещо такова. Или може би вече пада. Кой знае? Той ще се движи, защото има по-висока потенциална енергия. Необходимо му е много малко, за да отдаде енергия. Но когато имаш по-ниска потенциална енергия, си по-стабилен. Ето защо това е най-стабилната конформация. Какви са другите случаи, които можем да имаме тук? Можем да завъртим тези... да си представим, че въртим задния въглерод по посока на часовниковата стрелка, каква конформация получаваме? Нека да нарисувам предната част ето тук. Имаме СН3, после два водорода, водород и водород. Нека да копирам и да поставя това тук. Тук има още два... мисля, че това е всичко по средата, но тези са които ни интересуват. Пак ще копирам и поставя. Всъщност ще направя три такива. После имаш това. Сега ще направя още едно, имаш и това тук. Очевидно е, че това е предният въглерод във всички тези случаи. Мога да направя малка оранжева точка, за да покажа предния въглерод. Сега ще направя задния въглерод. Трябваше да копирам и това. Имаш задния въглерод и в трите случая. Сега, ако завъртим това нещо на 60 градуса... ако завъртим задната част на 60 градуса, как ще изглежда? Тогава ще имаме... този водород ще дойде тук... после имаме този водород. Все едно сме го завъртели на 120 градуса, бих казал. Това са 60, а това са още 60 или 120 градуса. Значи този водород ще бъде ето тук. Тази метилова група сега ще дойде тук и този водород ето тук. Току-що завъртяхме цялото нещо на 120 градуса. Тази конформация тук нарекох антиконформация. Тя е най-стабилната, защото въглеродът... метиловите групи са максимално далеч една от друга. Дясната конформация се нарича гош-конформация. Сега ще направя това по различен начин... виждаш, че Това е гош-конформация. това е второто по стабилност. Тук метиловите групи се разминават. Те не са точно едни зад други. Тук метиловите групи са максимално далеч една от друга. Ако погледнем модела с топчета и пръчици, аз съм направил точно тази конформация. Тези групи са далеч една от друга. Ако завъртиш тази част, тогава тази метилова група ще бъде по-близо до тази метилова група, електронните им облаци ще започнат да се притесняват взаимно. Значи тук имаме анти-, най-стабилната конформация. Ако малко я завъртим, ще се приближат, но все още се разминават. Това е гош-конформацията. И ако завъртим това отзад с 60 градуса по часовниковата стрелка, какво ще се случи? Тогава ще имаме засенчена конформация, където метиловите групи са директно една зад друга. И това е най-малко стабилният случай. Нали? Значи това тук... ако го нарисувам малко... тази СН3 група е тук и водородните атоми са точно един зад друг. Значи водород и водород. В този случай имаме засенчване... това е най-малко стабилно и има най-висока потенциална енергия. И после, ако се завъртим с още 60 градуса от това, ще имаме друга гош-конформация. Ако завъртим това с още 60 градуса, тогава СН3 ще е тук, и после този водород ще бъде тук горе, а този водород ето тук. Това все още е скосена конформация. Метиловите групи не са една зад друга, но не са и максимално отдалечени, както биха били, ако ги завъртим с още 120 градуса, докато получим антиконформация. Значи това тук отдясно е Гош-конформация. Надявам се, че разбираш, че трябва просто да избереш два въглерода, и после да разгледаш това като цели групи, свързани с тези въглероди, представяш си ги като групи. След това използваш Нюмъновите проекционни формули за всяка част от молекулата. И когато направиш това, можеш да разгледаш как можеш да завъртиш някои части и какви варианти ще получиш и кои от тях биха били по-стабилни.