If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Кръстосана (смесена) алдолна кондензация с използване на литиев енолат

Как се насочва процеса на кръстосана алдолна кондензация с литиев енолат. Създадено от Джей.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Има и друг начин за осъществяване на кръстосана алдолна кондензация, този път с използване на литиев енолат. Ако вземем този кетон и този алдехид и ги смесим с основа, ще получим смес от продукти. Но няма да получим желания продукт, този спрегнат енон ето тук. Ако го направим стъпка по стъпка, можем да направим насочена алколна кондензация. Ако вземем този кетон и добавим LDA, а после добавим нашия алдехид, след това можем да добавим вода и толуен сулфонова киселина като киселина, може да получим приличен добив от нашия спрегнат енон. Да разгледаме тези стъпки една по една. Първо добавяме LDA, която знаем, че е силна основа. Силната основа ще отнеме протон от нашия кетон. Да разгледаме нашия кетон. Алфа-въглеродите са тези, които са съседни на карбонила. Значи това е алфа-въглерод в кетона, и това е алфа-въглерод в нашия кетон. Кой от тези алфа-въглероди ще депротонира силната основа? Видяхме в предишно видео, че LDA ще образува кинетичен енолат, като вземе протон от най-малко стерично натоварената страна. Така че ще вземе протон от тази дясна страна ето тук и ще се получи кинетичен енолат. Ако взема един отляво, ще се получи термодинамичен енолат. Сега ще поставя един алфа-протон при нашия алфа-въглерод ето тук. Да кажем, че ето този ще вземе LDA. Сега ще напиша тук LDA. Тук ще поставя моя азот, после изопропиловата група при азота, и после този азот е свързан с този литий ето така. Когато бъде извършено това депротониране, това всъщност се получава пръстен, тогава кислородът ще образува връзка с този литий, а азотът ще образува връзка с този протон тук. Сега ще покажа този механизъм на получаване на пръстен. Ако тези електрони тук при азотния анион се преместят и вземат този протон, тук ще се образува връзка. Тези електрони ще се преместят тук, за да образуват двойна връзка въглерод-въглерод, а после тези електрони ще отидат при кислорода, за да образуват връзка с лития. Сега ще покажа продукта, а после ще проследя движението на тези електрони. Имаме кислород, който ще се свърже с лития ето така, а сега имаме двойна връзка въглерод-въглерод. После имаме азот, свързан сега с водород. Имаме и амин ето тук отдясно. Сега да проследим тези електрони. Ако приема, че тези електрони в синьо при азотния анион ще присъединят този протон, за да се получи този амин тук, мога да кажа, че тези електрони тук, след като бъдат депротонирани, ще образуват двойна връзка ето тук. После мога да посоча, че тези електрони тук могат да се преместят, за да образуват връзка с лития, при което се получава литиев енолат. Повтарям, това е кинетичният енолат, този, който се получава най-бързо. Използването на LDA помага за получаването на кинетичния енолат, защото обемистите изопропилови групи ще предотвратят депротонирането на алфа-въглерода отляво. Вече получихме нашия литиев енолат, така че да видим следващата стъпка. В следващата стъпка ще присъединим нашия алдехид ето тук. Ще добавим бутанол и сега да видим образуването на нашия литиев енолат, а после добавяме бутанол. Ще напиша тук бутанола. Тук имаме карбонил, после имаме четири въглерода, един, два, три, четири. Знаем, че алдехидите могат да действат като електрофили, така че във втората стъпка ще добавим електрофилно карбонилно съединение. Знаем, че това е електрофилно, защото кислородът е частично отрицателен и този карбонилен въглерод ето тук е частично положителен. Във втората стъпка имаме нукелофил, който атакува електрофила. Значи енолатът ще действа като нуклеофил, ще се образува връзка между лития и кислорода ето тук. После ще се образува връзка въглерод-въглерод тук долу. Сега да покажем движението на тези електрони, литиевият енолат действа като нуклеофил, а алдехидът действа като електрофил. Ако електроните се преместят тук, тогава тези електрони ще образуват връзка с този въглерод, а тези електрони ще образуват връзка ето тук, което е друг цикличен механизъм. Сега ще напиша полученото от това. Ще имаме тези въглероди, тук ще получим карбонил, ще се получи нова връзка въглерод-въглерод ето тук, а после кислородът ще се свърже с лития. И после ще нарисувам остатъка от въглеродите. Получаваме литиево алкоксиден продукт. Проследяваме тези електрони, тези електрони тук в червено се преместват тук, за да образуват карбонил. Тези електрони в цикламено са тези, които атакуват карбонилния въглерод тук, за да се получи нова връзка въглерод-въглерод. И накрая ще направя тези електрони тук в синьо, които ще образуват връзка между кислорода и лития, за да се получи литиево алкоксидното междинно съединение тук. И така два циклични механизма формират нашата връзка въглерод- въглерод ето тук. Първо трябва да депротонираме. Разгледахме този цикличен механизъм тук горе. После, след като добавим алдехида, след като получим литиев енолат, друг цикличен механизъм води до получаване на литиев алкоксид. Сега да видим следващата стъпка, третата стъпка, в която добавяме вода в реакционната смес. Тук ще напиша литиевия алкоксид малко по-различно. Електроните в синьо, които са тук във връзката литий-кислород, сега ще ги сложа тук при кислорода. Знаем, че кислородът има още две несподелени електронни двойки, затова той получава заряд –1. Литият ще има заряд +1. Това е друг начин да представим литиевия алкоксид. Това е как обичайно го правим в другите видеа. В следващата стъпка в реакционната смес добавяме вода, която ще протонира алкоксидния анион. Сега ще покажа това, тук взимаме протон от водата. Сега да напишем продуктите. Отново ще имаме нашия карбонил, после ще протонираме кислорода, за да се получи алдол. Това е нашият алдол. Добре, след като се получи алдолът, да видим следващата стъпка. Добавяме толуен сулфонова киселина, така че добавяме източник на протони. В последната стъпка, за да стигнем до нашия енон, трябва да дехидратираме алдола. Видяхме как получаваме енон с помощта на основа, а този път можем да направим киселинно катализирано дехидриране. Ако тук добавим източник на протони, знаем, че имаме две несподелени електронни двойки при кислорода. Една от тези несподелени електронни двойки може да вземе този протон, значи протонираме. Сега да напишем какво ще се получи тук. Имаме нашия карбонил, имаме всички тези въглероди, а сега имаме този кислород, който има една несподелена електронна двойка. Ще покажа тези електрони. Тези електрони в цикламено взимат един протон тук, така че ни остава една несподелена електронна двойка, от което кислородът получава заряд +1. Тук имаме отлична напускаща група, ако тези електрони се преместят при кислорода, ще имаме вода като напускаща група. Отделянето на вода в тази стъпка ще получим катион. Сега да напишем катиона, който ще се получи. Имаме нашия карбонил, имаме всички тези въглероди. Загубихме една връзка при този въглерод, така че този въглерод ще образува катионите. Сега да напишем заряд +1 при катиона, ето така. Така че в следващата стъпка идва основата и взема протон от нашия алфа-въглерод. Пак търсим къде е нашият карбонил, въглеродът до него е алфа-въглеродът, и така тук имаме протон. Можем да депротонираме с основа. Ще напиша просто общ случай на основа, това може да е вода, която е останала от предишната стъпка. Основата се приближава, взима този протон, а тези електрони се преместват тук, за да образуват двойната връзка. Това ще отнеме заряда +1. Сега да напишем продукта. Ще имаме карбонила, после сега имаме двойна връзка тук, и после следващите въглероди ето така. Ако покажа тези електрони, този път ще ги направя сини, значи тези електрони тук... основата взима протона, а електроните се преместват, за да получим двойна връзка. Сега получихме енон като продукт. Отново, това е пример на насочена алдолна кондензация.