Често ще срещаш два различни начина
за именуване на алкил халогенидите. Първо ще представя общия начин. Представи си алкил халогениди. Първо трябва да видим алкиловата група, тук алкиловата група е етилова група, защото има два въглерода. Затова тук записваме етил. После, понеже това са алкил халогениди, добавяш името на хологена
с окончание ид. Тук имаме хлор и ще стане хлорид. Значи името на това съединение
е етил хлорид. Сега да именуваме същото съединение
по номенклатурата на IUPAC. В този случай ще се нарича халоалкан. С два въглеродни атома това е етан. Записвам етан. Халогенният ни атом е хлор,
затова добавям хлоро. Името на тази молекула е хлороетан. Ако имаме флуор вместо хлор,
това ще бъде флуороетан. Ще запиша тук флуоро,
обърни внимание как се пише. Ако имаме бром вместо хлор,
това ще бъде бромоетан. И накрая, ако имам йод вместо хлор,
това ще бъде йодоетан. Записвам тук "йодо". Сега да именуваме това съединение
с традиционното наименование. Отново първо определяме
алкиловата група. В предишни видеа сме виждали,
че тази алкилова група е изопропил. Записвам тук изопропил. Отново имаме хлор, свързан с нея. Значи това е изопропилов хлорид,
когато използваме обичайната система. Когато именуваме по IUPAC,
търсим най-дългата въглеродна верига, тук имаме едно, две, три. Това е пропан, така че
тук записвам пропан. Имаме хлор, свързан с втория
въглероден атом. Значи това е 2-хлоропропан. Сега да видим как се класифицират
алкил халогенидите. Намираме въглерода, който
директно е свързан с халогенния атом, и виждаме колко групи са
свързани с този въглерод. Тук имаме само една алкилова група,
тази метилова група тук, която е свързана к този въглерод,
така че той е първичен. Етиловият хлорид е пример
за първичен алкилов халид. Ако погледнеш изпопропиловия
хлорид тук долу, това е въглеродът, който
е свързан с халогена, и този въглерод е свързан с
две алкилови групи. Значи това е вторичен алкил халогенид. Тук набързо ще направя
още един пример. В това съединение,
въглеродът, който е свързан с халогена, е свързан с три алкилови групи. Тук има три метилови групи. Това е третичен алкил халогенид. Наименованието е терт-бутил хлорид. Това е традиционното наименование. То се използва най-често. Но за по-големи молекули
обикновено е по-лесно да се използва системата на IUPAC. Хайде да определим наименованието
на това съдениние по IUPAC. Това е като именуването на алканите. Първо намираш най-дългата
въглеродна верига и я именуваш. Значи тук имаме един, два, три,
четири, пет, шест и седем въглерода. Алкан със седем въглерода е хептан. Записвам тук хептан. След това номерираме
въглеродната верига. Отляво ли да започнем или отдясно? Да опитаме първо отляво. Значи едно, две, три, четири,
пет, шест и седем. Ако номерирам отляво, бромът е на две, една
метилова група е на четири, друга метилова група е на пет,
значи имаме две, четири и пет. Сега да номерираме отдясно. Номерирането на въглеродната верига
отдясно означава, че това е въглерод едно, две, три,
четири, пет, шест и седем. Тук имаме метилова група на три, метилова група на четири и бром на шест, значи три, четири и шест. Целта ни е да имаме възможно
най-нисък номер на първия заместител. Значи отляво това би било две
като най-малък номер, а отдясно това би било три. Очевидно две е по-малко от три, така че започваме да номерираме
от ляво надясно. Вече определихме кои са заместителите. Имаме бром и две метилови групи, значи това ще бъде диметил. Също така да видим подреждането
по азбучен ред. Бромът ще бъде пръв. За да го сместя,
тук ще напиша диметил, значи диметил и пиша тире отпред. Те са при въглерод четири и пет. Четири и пет показват
къде са метиловите групи. После имаме бром при втория въглерод,
значи 2-бромо. Името по IUPAC е
2-бромо-4,5-диметилхептан. Да определим наименованието
на това съединение. Подхождаме по същия начин. Едно, две, три, четири, пет, шест и седем. Значи хептан ще бъде
наименованието на основната верига. Откъде да номерираме? От ляво или от дясно? Едно, две, три, четири, пет, шест и седем. Тук имаме метилова група на две, друга метилова група на пет
и бром на пет. Значи две, пет, пет. Ако започнем отдясно,
отново същото съединение, просто номерираме от другата страна, за да видим дали ще получим
по-малък номер. Тук бромът е на три, метилова група на три и друга
метилова група на шест. Това е три, три, шест. Очевидно номерирането
от ляво надясно отново победи, защото две е по-малко от три. Целта ни е да дадем възможно най-малък
номер на първия заместител. Така че, ако номерираме от ляво, тогава имаме метилова група
на второ и на пето място. Също като в предходния пример,
имаме две метилови групи, значи е диметил. Ще запиша това тук, значи е диметил. Този път имаме метилова
група на две и пет. Записвам тук две и пет. Бромът е на пето място,
значи става 5-бромо. Пълното име ще бъде
5-бромо-2,5-диметилхептан. Сега да именуваме това съединение. Използваме същия подход, първо ще преброим
въглеродните атоми в най-дългата верига. Едно, две, три, четири и пет. Алкан с пет въглерода е пентан. Записвам тук пентан. Сега да видим как да номерираме
въглеродната верига, за да дадем най-малкия възможен
номер на първия заместител. Ако номерираме от ляво надясно,
бромът ще бъде номер едно. Значи това е най-подходящият начин. Това е едно, две, три, четири и пет. Имаме метилова група на четири,
хлор на три и бром на едно. Ще ги подредя по азбучен ред. Първо ще бъде брома, после хлора
и накрая метила. Пиша тук метил. Той е при четвъртия въглерод,
значи 4-метил. После имаме хлор на три,
значи става 3-хлоро. И накрая бромът е на едно,
значи 1-бромо. Пълното име ще бъде
1-бромо-3-хлоро-4-метилпентан. Сега да видим това съединение. Тук имаме едно, две, три,
четири, пет и шест. Шест въглерода във веригата,
алкан с шест въглеродни атома е хексан. Записвам тук хексан. Имаме два заместителя,
един бром и една метилова група. Ще започна номерирането от ляво,
да видим какво ще стане. Едно, две, три, четири, пет и шест. Получавам бром на две и метил на пет. Сега ще номерирам от дясно наляво. Значи това е едно, две, три,
четири, пет и шест. Получавам метилова група на две
и бром на пет. Сега да сравним числата,
за да видим кой печели. Имаме две на две, тук сме наравно, пет срещу пет също е равенство. Начинът да разрешим това равенство
е като подредим заместителите по азбучен ред. Имаме бром срещу метил,
това е "б" срещу "м". Очевидно "б" е преди "м" в азбуката,
така че бромът спечели. Ще дадем по-малкия номер на брома. Това е случаят отляво,
където бромът е на второ място. Значи избираме номериране от ляво надясно. Това означава, че метиловата група е
на пето място и става 5-метилхексан. Бромът е на второ, затова 2-бромо. Получаваме 2-бромо-5-метилхексан. А какво правим, ако имаме
някакви пространствени особености? Първо да ги пренебрегнем и просто
да именуваме като всяка друга молекула. Определяме най-дългата въглеродна верига. Това е едно, две, три и четири,
значи е бутан. Записвам тук бутан. Номерираме веригата така, че да дадем най-малките възможни
номера на заместителите. Значи това е едно, две, три и четири. Заместителят ни е бром на второ място. Името ще бъде 2-бромобутан. Но сега трябва да включим
и стереохимията. Знаем, че имаме един хирален център. Това е хиралният център. Знаем, че има водород, който
се отдалечава от нас в пространството, а този бром е насочен
към нас в пространството. Даваме приоритет на тези четири групи, които са свързани с хиралния център. Показах как става това
в предишно видео, затова няма да се задълбочавам сега. Нека бързо да определим приоритетите. Знаем, че бромът е с най-висок
атомен номер, затова има най-висок приоритет. Значи това е група номер едно. Етиловата група ще е втора по приоритет. Метиловата група е на трето място. И накрая този водород, който
се отдалечава от нас и е с най-нисък приоритет,
значи става номер четири. Обикаляме едно, две, три
по часовниковата стрелка. Знаем, че това е R. За да завършим името,
в скобите тук поставям R и става (R)-2-бромобутан,
което е по системата на IUPAC.