Основно съдържание
Раздел 2: Звезди, черни дупки и галактики
За този раздел
Вселената ни се определя от звездите си. В тази тема изследваме както произхода им, така и края на живота им. Ще разгледаме също и черните дупки и галактиките.
Когато материал, пътуващ в космоса, се сгъстява поради гравитационно привличане и става достатъчно плътен, за да настъпи синтез, се образуват звезди. В зависимост от обема и състава на този материал, звездата може да се развие в много различни неща – като се започне от супернови и се стигне до неутронни звезди и черни дупка.
В този урок се разглежда животът на звездите и в края му ще можеш да оцениш огромните странности на нашата реалност.
Учи
Квазарите са най-ярките обекти във Вселената. Гама лъчите, които излъчват, биха могли да стерилизират някоя слънчева система (т.е. да унищожат живота там). Какво смятаме, че представляват тези обекти? Защо (за което трябва да сме благодарни) не виждаме такъв в близост? Биха ли могли да ни кажат какво е представлявала нашата галактика преди около 1 милиард години?
Ние говорихме много за разстоянията до звездите, но как да знаем това? Звездния Паралакс (който наблюдава колко звездата е сменила разположението си в небето, когато Земята е в различни точки от своята орбита) е най-старата техника, която имаме за измерване колко далеч са звездите от нас. С точни инструменти това е огромно разстояните дори и за близките звезди (т.е., в нашата част на нашата галактика). За измерване на по-далечни разстояния, ние трябва да започнем да мислим за променливите на цефеидите (това е друг урок).
Звездния паралакс се използва при "близки" звезди, но какво става, когато искаме да измерим по-големи разстояния? В този урок ще ти покажем клас от звезди, които ни помагат да го сторим. Цефеидите са големи, ярки променливи звезди, които могат да се наблюдават от други галактики. Знаейки колко ярки би трябвало да са и как ни изглеждат на нас, можем да разберем колко са далеч.