If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Библиотека по физика > Раздел 18

Урок 4: Откриването на батериите

Батерията и електромагнетизмът

Ключови технологии в нашата история. Създадено от Brit Cruise.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Виж този експеримент. Имаш две парчета метал: мед и цинк, които свързваш с проводящи жици. След това потапяш жиците в някакъв електролитен разтвор, в този случай това е оцет. Ще видиш, че започват да се оформят балончета около цинка, но не и около медта. Металите изглежда се различават по този критерий и ако след това свържеш двете жици, като държиш металните части, нещо се променя. Малки балончета започват да се оформят и около медния край. Изглежда, като че ли нещо се е отдръпнало от цинка, през жицата, и това позволява протичането на реакция от страна на медта. Оказва се, че това е поток от електрически заряд. Електроните биват придърпани от цинка към медта през проводящия път в жицата. Мисли си за това като резултат от небалансиран заряд или електрическо налягане между двата метала. За разлика с незабавния разряд, който наблюдавахме при експериментите със статично електричество. Към края на 18-ти век Алесандро Волта изследвал този ефект. И по-важно, той открил, че навръзването на тези клетки увеличава потока на заряда. А до 1800 година, той опростил нещата още повече, като премахнал буркана, който предоставял повече електролити, отколкото било нужно. Той пише: „Няколко малки медни диска, например монети, и равен брой цинкови плочки. Подготвил съм кръгли парчета от порест материал способен да задържа вода. Продължавам със сдвояването на плочка мед с плочка цинк и винаги в един и същ ред, като поставям между плочките на всяка двойка по един влажен диск. Това продължава, докато имам стабилна колона висока възможно най-много." Тази колона е известна като "волтаичен стълб", първата батерия в историята, предоставяща продължителен поток от електрически заряд, или ток. Повечето клетки предизвиквали увеличение в електрическото налягане в двата края. "Електрическо налягане" е бил ранен термин за това, което днес наричаме "волтаж", по името на Волта. Ако двата проводника на волтаичния стълб бъдат свързани директно, ще наблюдаваме серия от удари. Ползата от електрическия ток като комуникационен метод не е бил очевиден, като махнем слабите искри и мехурчетата. Една идея била да се използва наличието на мехурчета като сигнал за буквa, а един от първите телеграфи използвал точно този метод на мехурчетата. Той включвал 26 различни вериги, по една за всяка буква и се основавал на факта, че батерията предоставяща тока може да бъде поставена на разстояние от бурканите с проводниците създаващи мехурчетата. Изобретателна, но тромава система, която никога не била приета. Много скоро всичко се променило, след известната демонстрация през 1819. Било открито, че ако просто доближим жица до компас и я свържем с батерия, в момента, в който жицата направи контакт с батерията, иглата заподскачала без каквато и да е физическа намеса. Единственото обяснение било, че токопроводната жица създавала временно магнитно поле. Последвали серии от тестове за определяне на посоката на това поле. Първоначално се предполагало, че то сочи по дължина на жицата или може би било излъчвано навън от жицата, както топлината би се придвижвала. Впоследствие се стигнало до идеята, че най-вероятно то се предвижва около жицата по перпендикулярни окръжности, така че примка от жицата би създала магнитно поле, което преминава през центъра на примката навън. Това довело до изобретяването на галванометъра, който бил проектиран да засича и измерва електрически ток. А той бил просто бобина с намотана жица с компас поставен в центъра ѝ. Когато електрически ток преминавал през бобината, магнитното поле преминава през центъра на бобината и навън, така че стрелката ще сочи винаги перпендикулярно на посоката на силата, която е балансирана на всяка страна на иглата, и колкото по-силно било електричеството, толкова повече се отклонявала иглата. През 1824 г. Уилям Стърджън демонстрира начин за увеличаване на силата на това поле дори повече, като просто увива бобината около парче метал, например пирон. Магнитната сила се увеличава, защото металът изглежда като добра среда за поддържане на образуването на магнитни полета. Наричаме това "пропускливост" и като навиваме жицата повече пъти, силата на полето може да бъде усилено хиляди пъти. Това пък е познато като "електромагнит". Внезапно, било възможно да се създават магнитни полета, които могат да поместват игли с прецизност и сила с помощта на електрически ток приложен от разстояние, като се използва дълга примка и силна батерия. По това време нашите разбирания за информация били все още в начален стадий. Хората си мислили за инфромацията в едно съобщение като за определен брой букви в съобщение, така че целта била интуитивна: кой ще успее да измисли бърз начин за пренос на букви? И който има най-бързата система, ще намали разхода на подателя за изпращането на съобщение с помощта на тази система. А златна мина очаквала онзи, който измисли такава система пръв.