Основно съдържание
Библиотека по физика
Курс: Библиотека по физика > Раздел 6
Урок 1: Импулс на тяло и импулс на сила- Практически примери: запазване на импулса
- Запознаване с понятието импулс
- Пример с топка за импулс на сила и импулс на тяло
- Какво са импулс (на тяло) и импулс на сила?
- Какво представлява запазването на импулса?
- Пример за удар с плодове
- Импулс: Кънкьор на лед хвърля топка
- Задача с импулс в 2 измерения
- Задача с импулс в 2 измерения (част 2)
- Какво представлява удар в две измерения?
- Графики сила спрямо време
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Задача с импулс в 2 измерения (част 2)
Завършваме задачата с импулс в 2 измерения. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Здравей отново. Когато те оставих, бързах
в края на тази задача, понеже обикновено бързам
в края на задачите, когато се доближавам до
10-минутния лимит на Ютуб. Но искам да прегледаме края,
понеже ми се струва, че доста бързах. После да продължим,
да намерим на ъгъла и да ти представя
още малко тригонометрия. Да преговорим това, което направихме –
казахме, че импулсът се запазва, което при две измерения означава,
че импулсът се запазва във всяко от
измеренията. Намерихме какъв беше
началният импулс на цялата система и казахме, че в посока х
началният импулс – и целият импулс идваше
от топка А. Понеже топка В не се движеше,
така че нейната скорост беше 0. Тоест нейният импулс
беше 0. Топка А се движеше само в посока х. Нейният импулс в посока х
беше 3 метра в секунда по 10 килограм метра в секунда. Получаваме
30 килограм метра в секунда. Нямаше импулс
в посока у. Тогава знаехме,
че след като се ударят, топка А рикошира под 30-градусов ъгъл
с 2 метра в секунда. Използвахме тази информация, за да намерим
х и у компонентите на скоростта на А. Скоростта на А в посока у
беше 1 метър в секунда, а скоростта на А в посока х
беше корен квадратен от 3. Използвахме тази информация,
за да открием импулса на А във всяка посока. Казахме, че импулсът в посока у
трябва да е 1 метър в секунда по масата на А,
която е 10 килограм метра в секунда. Което записах тук. После намерихме импулса на А
в посока В и казахме, че това ще е
корен квадратен от 3 по 10. Това е 10
корен квадратен от 3. После използвахме тази информация,
за да намерим импулса на В. Понеже казахме, че импулсът на В
плюс импулса на А в посока х трябва да даде
сбор от 30. Това беше
посока х преди. И знаем, че импулсът на В
плюс импулса на А в посока у трябваше да даде
сбор от 0. Тъй като импулсът на у нагоре
беше 10 килограм метра в секунда, знаехме, че импулсът на В надолу
също ще трябва да е 10 килограм метра в секунда. Или можем дори
да кажем, че е -10. И намерихме това
поради факта, че В имаше
половината маса, че нейната скорост надолу
беше 2 метра в секунда. И, подобно, знаехме,
че импулсът на А в посока х, който беше 10 корен квадратен от 3
килограм метра в секунда, плюс импулса на В
в посока х е равно на 30. После просто извадихме
и получихме импулса на В
в посока х. Тогава разделихме на масата на В,
за да получим нейната скорост, която получихме,
че е 2,54. Тук приключихме
и бързахме. Това ти дава представа
какво прави В. Въпреки че е разделено на
посоки х и у. Ако искахме да опростим това,
ако искахме да запишем новата скорост на В така,
както задачата ни даде скоростта на А... Казват ни, че скоростта на А
е била 2 метра в секунда под ъгъл от
30 градуса. Сега трябва да използваме
тази информация, за да намерим скоростта на В
и нейния ъгъл. Как правим това? В този момент това
е тригонометрия или чиста геометрия. Нека разчистя
всичко това. Нека запомним тези
две числа: 2,54 и -2. Научихме, че скоростта на В
в посока х – всичко това е за В – е равна на 2,54 метра в секунда,
а после в посока у се движеше надолу. Можем да запишем това
като -2. Но просто ще запиша това като
2 метра в секунда надолу. Нали? Същото е. -2 нагоре е същото нещо
като 2 метра в секунда надолу. Сумарният вектор
ще изглежда така. Когато събираш два вектора, поставяш края на единия
в началото на другия, поставяш ги начало до край,
както направихме тук. После ги събираш и това е
сумарния вектор. Мисля, че свикна
с тази част. Сега трябва да намерим
този ъгъл и тази страна. Тази страна е лесна,
понеже това е прав ъгъл, така че можем да използваме
Питагоровата теорема. Това ще е корен квадратен
от 2,54 на квадрат + 2 на квадрат. Колко е 2,54 на квадрат? 2,54 по... Опа! 2,54 по 2,54 е равно
на 6,45. Това е корен квадратен
от 6,45 + 4, което е равно на
корен квадратен от 10,45. Намирам корен квадратен
от това. Това е
приблизително 3,2. Получаващата се скорост
в тази посока при този ъгъл е 3,2 метра в секунда. И просто използвах
Питагоровата теорема. Сега всичко, което трябва
да направим, е да намерим ъгъла. Можем да използваме всяко
от тригонометричните тъждества, понеже знаем
всички страни. Не знам, нека използваме
това, което ти е удобно. Нека използваме синус. На колко е равно
синус от тита? Сох-ках-тоа. Синусът е противоположната страна
върху хипотенузата. Противоположната страна е посока у,
така че това е 2, върху хипотенузата,
3,2. 2 делено на 2 делено на 3,2
е равно на 0,625. Синус тита
е равно на 0,625. Може би още
не познаваш арксинуса, понеже мисля, че още не съм говорил за него
в модулите по тригонометрия, въпреки че
в крайна сметка ще го направя. Знаем, че той е просто
обратнопропорционалната функция на синуса. Синус от тита
е равно на 0,625. После знаем, че тита е равна на
арксинус от 0,625. Когато кажем арксинус,
това ни казва: "Кажи ми ъгълът,
чийто синус е това число?" Това е арксинусът. Можем да извадим Гугъл,
понеже всъщност Гугъл има – да видим. Това е
автоматичен калкулатор. Можеш да въведеш в Гугъл
арксинус от 0,625. Въпреки че мисля,
че отговорът, който ще дадат, ще е в радиани. Ще взема този отговор,
който ще е в радиани, и искам да го превърна в градуси,
така че го умножавам по 180 върху пи. Така преобразувам от
радиани в градуси. Да видим какво
получавам. Гугъл казва, че това е
38,68 градуса. Умножиха цялото нещо
по 180 и после разделиха на пи, но това трябва
да е същото нещо. Тита е приблизително
38,7 градуса. Надявам се,
че разбираш това. Можеш да спреш тук,
ако не го разбираш, но нека просто
запиша това. Това е 38,7 градуса. Тита е равно
на 38,7 градуса. И сме готови. Намерихме, че топка В
бива ударена... Това е топка В
и бива ударена от топка А. Топка А излетя в тази посока
под 30-градусов ъгъл с 2 метра в секунда. A топка В преминава при 38,7 –
или можем да кажем приблизително 39 градуса под хоризонталата
със скорост от 3,2 метра в секунда. Изглежда ли
ти това логично? Ако помниш задачата
от преди – знам, че изтрих всичко. Топка А имаше маса от 10 килограма,
докато топка В имаше маса от 5 килограма. Така че е логично. Нека помислим само
за посока у. Намерихме, че у компонентата
на скоростта на топка А беше 1 метър в секунда. И у компонентата на топка В
е 2 метра в секунда надолу. Логично ли е
това? Да, разбира се. Понеже техните импулси
трябва да дадат сбор от 0. Нямаше компонента у на импулса,
преди да се ударят една друга. За да може В да има същия импулс надолу
в посока у като А нагоре, нейната скорост трябва
да е двойна, понеже масата ѝ
е наполовина. И, подобна логика,
въпреки че косинусът не работи точно така. Но подобна логика ще означава,
че цялостната скорост ще е по-голяма от скоростта на А. И точно – о, да. Телефонът ми звънеше
и се обърках. Мозъкът ми започна
да функционира зле. Но, както казвах,
това е логично. В има по-малка маса от А,
така че е логично, че В ще се движи по-бързо
и че бива отклонена малко повече. Причината да изглежда,
че е отклонена повече е, понеже нейната
компонента у е по-голяма. Но тази последна част е,
за да ти дам представа за това, което се случва, и ще се видим
в следващото видео.