Експериментът на Майкелсън-Морли е едно важно събитие в началото на специалната теория на относителността. В този раздел ще обясним търсенето на Майкелсън и Морли на експериментални доказателства за светлинен етер. (Спойлер... не го намериха и това шашна хората.)
В един Нютонов свят ние приемаме, че потокът на времето и дължините в пространството са абсолютни – че всеки наблюдател, независимо от отправната му система, би се съгласил, че едно и също време минава във всяка отправна система и че нещо с определена дължина в едната отправна система ще има същата дължина и във всички други отправни системи. Това води до необходимостта скоростта на светлината да бъде относителна, в зависимост от отправната система, което противоречи на експериментите. Опитваме се да адаптираме наблюденията си, като отслабим предположенията си за абсолютно пространство и време. Изследваме това чрез диаграмите на Минковски.
Сега ще добавим малко алгебра към специалната ни теория на относителността, като се запознаем с Лоренцовите трансформации. Интересно, Лоренц ги е измислил преди Айнщайн да представи теорията на Относителността като хубав начин за съгласуване на наблюдения, но специалната теория на относителността им придава голямо концептуално значение. Трансформацията на Лоренц ще ни позволи да пресмятаме пространствено-времеви координати в различни отправни системи!
Ти пътуваш към мен с половината от скоростта на светлината. Мой приятел се отдалечава от мен с половината от скоростта на светлината. От гледната точка на всеки от вас колко бързо се приближавате един към друг? Сега ще стане още по-забавно. Ще разглеждаме относителни скорости в различни отправни системи.