Текущ час:0:00Обща продължителност:11:49
0 енергийни точки
Видео транскрипция
В чест на деня на дигиталното обучение, реших да направя видео за това какво е моето мнение за използването на софтуерни материали наред с физически опит. Тази идея се нарича смесено обучение. Смесват се физическо с виртуално или дигитално. Основно, това се постига чрез придържане към физическия опит и използване на дигитални материали, софтуер, сайтове като Кан Академията, като допълнение. Учителите могат да напътстват учениците си, казвайки: "Сега учим за квадратни уравнения; идете на този сайт, решете малко задачи, изгледайте няколко клипа със свое темпо и така ще затвърдите по-добре учебния материал." Всъщност, повечето от потребителите на Кан Академията действат по този начин. Има около 4 милиона уникални потребители, повечето от които я използват като допълнение. Някои от тях може би са отсъствали от училище, или имат нужда от повече затвърждаване, или искат просто да прегледат материала преди контролното. Следващият етап, както бих го нарекъл, е използването на дигитални материали по по-субективен начин, който всъщност влияе на разпределянето на физическото време в час. Сигурно всички сте запознати с традиционната идея за протичането на един час; не е еднаква във всички случаи, но най-общо съдържа лекция, доза преговор, домашно и тям подобни, но е традиционно базирана на лекция. Не винаги е така, но в основата си представлява лекционно-базирана система. След това, за вкъщи остават блок задачи, или домашно. Когато започнах да правя тези клипове и да ги качвам в YouTube, (и идеята не е моя - много учители са правили такива клипове преди Кан Академията да съществува) много учители си казват: "А, ето има вече готово видео за законите на Нютон, не е нужно да създавам нова лекция, за да въвеждам учениците в тази идея. Ще ги накарам да изгледат готовото видео вкъщи" Понякога учителите правят свои собствени лекции и това спестява време в час и оставя място за повече упражнения и отворени проекти. Изглежда хитро, и всъщност, се нарича флип (преобръщане) домашно в час и лекции вкъщи. Искам да подчертая, че това не е наша идея, макар че често е свързвана с нас, но има много силни положителни страни. Според мен, голяма част от ученето става по този начин. Когато учениците се занимават сами със задачи, мислят по-активно за тях, и са по-ангажирани. Но ако ги решават вкъщи, понякога се объркват и забиват. Когато няма кой да им помогне, те се мъчат излишно и не знаят дали са на прав път. Проблем е и традиционната лекция в час. Традиционно, тя е с едно и също темпо за целия клас. Ако ученикът не помни нещо от преди няколко години, сигурно ще го е срам да попита. И дори да попита, може да не е неясно за целия клас. Няма как да паузираш и превъртиш. Често, особено в университета, студентите наблягат на водене на записки, отколкото на вникване в лекцията. Ако лекцията им е достъпна по всяко време вкъщи, ще могат да я гледат, когато им е удобно. Когато са готови да вникнат в нея, а не в 7 сутринта - може да не са спали добре. Мислят си за съвсем други неща. Още по-важно е това, че могат да преговорят неща, за които би ги досрамяло или за които няма време да се пита в час. Ако на един осмокласни не си спомня как се умножават десетични дроби, не би попитал в традиционната класна стая, където всички се движат в един ритъм. Но сега може да се върне към клиповете за тези уроци и да си припомни. Или, ако в един такъв клип е използван непознат термин, ученикът може да го потърси в интернет и да вникне в смисъла му. Някои хора казват: добре, но учениците не си решават задачите в момента. Няма ли да изпуснат от лекциите, ако не са си направили упражненията? Имам два възгледа по този въпрос: един идеалистичен, и един циничен. Идеално, мисля, че учениците желаят да си решават задачите и причината, поради която не го правят, е че имат проблеми с тях. Задачите не са им интересни, а ги объркват и ги изнервят, и затова се отказват да ги решават. Обаче, ако им се позволи да се занимават с неща, които са на тяхното ниво, които са им интересни, могат да схванат нови идеи - позволява им се да се занимават с неща, които са подходящи за тях. Считам, че повечето ученици правят това, което се иска от тях вкъщи, и освен това, сайтове, като Кан Академията, дават на учителите, учениците и родителите възможност да следят какво се случва вкъщи, и това дава дори информация за това защо например ученикът гледа лекции или си пише домашното в 2 през нощта. А в момента всичко това е неизвестно. Според циничния ми възглед, това, което се дава за домашно на някои ученици, просто не се поглежда вкъщи. Не работи. В този случай, ако трябва да избереш точно едно нещо, което да се прави в час, считам, че е по-добре да се занимаваш с упражнения и проекти, отколкото да държиш лекции. Защото това е учене в действие, и защото това позволява на учениците да приложат на практика наученото. Позволява на учениците да си помагат взаимно, на учителя - да види в реално време, преди изпита, колко добре учениците са усвоили материала. Трагично е, когато учениците пропуснат тази част и просто пасивно слушат лекция. Така не усвояват нищо. Лекцията не е подходяща за тях и всъщност не стигат до частта с ученето, което се корени в решаването на задачи. Искам да съм ясен - преобърнатата класна стая, това, което описвам тук, гледам на това като преходна стъпка, като подобрение, но мисля, че можем да идем още една стъпка по-напред (вече сме започнали да го прилагаме в няколко класа) и това е да преосмислим из основи това, което можем да правим в класната стая, използвайки дигитално обучение. В момента, в тези два сценария все още присъства това, което наричаме персийски модел: през седмица 1 всички учат за идея А, през седмица 2 всички учат за идея Б, през седмица 3 всички учат за идея В... Проблемът тук е, че различните хора учат с различно темпо и им отнема различно време да усвоят различни неща. Идеята на този модел е да фиксира границите и дължината на периода, който имаш, за да научиш нещо. Променливата в случая, защото винаги има нещо, което не може да се определи, ако всички карат заедно с един ритъм, се променя това доколко добре учениците разбират. До някаква степен това е така и за преобърната система, и за допълнителните занимания, защото въпреки всичко движиш хората заедно, с установено темпо. Но сега имаш инструменти, които Кан Академията предлага безвъзмездно, ние нямаме стопанска цел: учениците могат свободно да учат със свое темпо и да усвояват идеите добре, преди да продължат нататък. Това е един от големите проблеми на променливото преподаване. Ако разбираш нещо основно като степените за 4-ка, как може да разбереш по-добре нещо по-трудно като логаритми или по-сложни степени? Как можем да очакваме да имаш нещо повече от бегло разбиране на по-сложните идеи? В някой момент забиеш. Затова, защо не позволим на учениците да учат със свое собствено темпо, и защо не им позволим да усвоят отлично материята, преди да ги засипем с нова? Така фиксирана ще е идеята колко добре усвояваш материала - умението, високото ниво на разбиране, а променливата е колко дълго учениците има достъп до усвояването му. И както сме виждали многократно с някои пробни уроци, които сме правили, когато позволим на учениците да учат със свое темпо, да усвоят урока преди да продължат, тези, които преди 6 месеца сме считали за бавни, за слаби, са имали време да запълнят пропуските и вече са сред най-добрите студенти в класа. Така става трудно да се каже кой е силен и кой слаб ученик. Това, което усвояването със свое темпо прави, особено съчетано с данни за учителя, прави възможно за учителя не да чете лекция с едно темпо за целия клас, а да учи студентите на решаване на проблеми директно да ги насочва и напътства. Това освобождава време в час - усвояването на материала може да стане вкъщи, или част от него - в клас, но в никакъв случай не цялото. Освобождава се време и за отоврени и творчески проекти. Така както го виждам аз - наблюдавали сме това в някои класове, в които сме изпробвали това, Ако на тази ос имаме степен на разбиране, или обем на материала, а на тази - дълбочината учене наизуст срещу отворено усвояване Ако тази колона ни е математика, тази равнина е разписанието, тук може да се занимаваме с напълно нова теорема или писане на софтуер, или нещо подобно. Това, което клиповете и софтуерът правят, е ето тук. Определено могат да помогнат с ученето на изуст. Но ние се опитваме да се съсредоточим върху интуицията и развитието на идеите. Правим всичко възможно, за да наблегнем на модели и симулации, за да могат учениците да разберат нещата по-добре. Но с подобряването на клиповете и софтуера, (считаме, че сме в още много ранен етап) учителите в стандартните класни стаи няма да трябва да се тревожат за това. Сега, заради стандартизираните тестове, проблем за класовете е точно тази част. Вместо да замени класната стая, дигиталното обучение може да се погрижи за тази част. Освобождава и учениците, и учителя а честно, учителят е по-добър в точно това. Човекът е този, който трябва да дава напътствията. Човекът трябва да разбира емоциите на детето, да го насочва към по-богати, дълбоки, отворени проекти. Веднага щом този модел се приложи, и учениците започнат работа със свое темпо, и има отворени задачи и творчески проекти, които да правят в клас, това те кара да се замислиш как може да изглежда една класна стая. Ако всички работят със свое темпо, не е нужно учениците да се делят по възраст. Трябва ли да делиш предмети, които са всъщност изкуствено разделени: диференциално смятане, физика, алгебра и икономика? Всички тези са свързани, но могат ли да бъдат обединени така, че учениците да видят връзките помежду им?