If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Къса продажба на акции

Какво означава късата продажба на акции. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Вероятно вече си срещал/а термина "къса продажба" и имаш поне основна представа... о, какво направих сега с екрана? А, ето, скролвам надолу. Вероятно имаш някаква представа, че това означава в известна степен, че борсата ще се срине. Наскоро имаше много новини, че може би брокерите на къси сделки са виновни за доста от фондовите колапси или за това, което се случва с банките. Затова реших, че си струва да обясня какво е къса продажба. Ще поговорим малко за тези продажби и дали те са положителни или негативни, или и двете. Имаш основание да си мислиш, че късите продажби са един вид предпоставка за сриването на борсата. Но какво представлява късата продажба? Нека да кажем например, че акциите на IBM – не знам IBM как се търгува сега, но да кажем, че последната сделка на IBM е била 100 долара на акция. Аз съм убеден, направил съм проучване, анализирал съм и съм сигурен, че цената на акциите на IBM ще падне. Смятам, че IBM ще има ужасно следващо тримесечие. Някои от конкурентите им ще вземат техния бизнес, например. Сигурен съм, че цената им ще падне на 50 долара за акция. Това е, което мисля. Смятам, че ще падне на 50 долара, основавайки се на задълбочения ми анализ на акциите. И така, основната идея е, че трябва... е, няма да взимам важно решение точно сега, но искам да знам има ли начин да изкарам бързи пари от моя задълбочен анализ. И начинът да го направя, е да отида при брокера ми – ще скицирам това – това е брокерската фирма, това е брокерът ми и това тук съм аз. Това съм аз. Имам цилиндър. Както и да е, отивам при брокера си и му казвам, че искам да направя къса продажба за IBM. Нека го опростя – искам да продам на къса продажба един дял на IBM. Това, което правя, е да отида при брокера си и да му кажа: Може ли да взема назаем дял от IBM? Като за първи път, не е особено логично, но хората се научават. На мен самия първия път не ми се стори логично, като научих за заемането на дял. Може да го приемеш като взимане под наем на дял. Добре, ти може би ще се запиташ, откъде ще я вземе брокерът? Брокерите имат тонове клиенти. Нека нарисувам някои от тях. Очите му са малко странни. Добре, този брокер има тонове клиенти, много от които притежават акции на IBM. И те съхраняват своите акции на IBM при брокера. Затова брокерът винаги има... да кажем всички тези дялове са на IBM. И всички тези хора са акционери на IBM. И ако някога този човек поиска да продаде своя дял, то брокерът го обявява за продажба на пазара и може би човекът ще го продаде, като зависи как ще потръгне. Тогава акцията ще бъде заместена от сума, тоест акцията става 100 долара, нали? И тогава, ако IBM раздаде дивидент, ако всичко е ОК, всеки от акционерите ще получи по 5 долара от компанията. Всеки един от тях ще получи по 5 долара. Собствениците на акции са акционери в компанията. И също така, за разлика от кратките продажби, то те са дългосрочни такива. Кога става дългосрочно? Когато купуваш ценни книжа. Когато играеш в къси продажби, ти заемаш тези ценни книжа и ги продаваш. Нека видим как работи. И така, още веднъж – отивам при брокера си и му казвам, че искам да заема една акция на IBM. Той ми казва – добре, имам всички тези дялове ето тук. И те просто си седят тук. Ще ти заема този дял ето тук. Ще го прехвърля в сметката ти. Аз ще платя наем за заемането на този дял. Може да го приемеш и като лихва за заемането на този дял, или го приеми просто като наем. Наемането понякога е по-логично. Защото, когато наемаш апартамента на някой, то реално ти взимаш назаем апартамента. Така може да приемем наема като лихва по заема за апартамента. От друга гледна точка, когато заемаш пари, лихвата е един вид наема за парите. Смятам, че схващаш идеята. Но ще заема това. Може би ще кажеш: "Хей, Сал, в това няма никакъв смисъл. Как може да заемеш дял от някого?" Този човек може да поиска да го продаде на следващия ден. И това е добър въпрос. Нека да кажем, че съм наел дела му, и все пак той си го поиска, но делът вече го няма. Ако поиска да продаде своя дял секунда след като аз съм го наел, то брокерът просто ще позавърти акциите малко. Искам да кажа, че акциите са – наричат ги заменими, можеш да замениш един сертификат с друг. Не са различни помежду си. И така брокерът може да реши да даде тази акция. Ууупс. Направих нещо с химикалката си. Ще дам този дял на човека, който иска да я продаде, а тогава реално ще заеме от този тук. Ти може да продължиш да пренареждаш ценните книжа, така че никой от тези момчета да не разбере, че дяловете им са взети назаем. Въпреки че трябва да се даде разрешение, особено ако те притежават акциите напълно. Те трябва да позволят да се заемат дяловете им, от което ще имат облага, получавайки част, вероятно ще получат част от наема, от лихвата, която плащам. Така че е изгодно и за тях. Брокерът никога не може – по-точно никога не трябва да дава под наем всички акции тук. Може само да ги сменя наоколо. Ще говорим какво би се случило, ако наистина се опиташ да направиш това с дял, който не си наемал. Ще го направим скоро. Принципно, идеята е, че заемайки този дял, брокерът може да ги размени винаги, ако някой от тези поиска да продаде своя дял. Нека приемем, че съм заел от този човек тук. Първоначално съм заел от него и той поиска да продаде дела си. Това, което прави брокерът, е да му го върне, и тогава аз ще съм наел делът на този човек. Нали? Това е делът, който съм заел, защото този вече е продаден. Какво ще стане, ако IBM разпредели дивидент? Това означава, че всеки от акционерите ще получи по 5 долара. Този собственик очаква чек от 5 долара. Или да бъдат преведени 5 долара в неговия брокерски профил. За да се случи това, аз трябва да напиша за този човек чек за 5 долара. Трябва да направя да изглежда, или поне брокерът ще ме принуди да го направя, за да изглежда, че този човек все още притежава дела си. Така че всичко, което този човек получава като акционер на този дял, трябва аз да му го осигуря. Както и да е, взех назаем дела. Сега какво да правя с него? Основната ми идея е, че една акция на IBM ще падне на 50 долара и въпросът е как да спечеля от това. Акцията сега е 100 долара. Заех този дял. И сега ще го продам. Първото нещо, което направих, е да заема един дял, както направих там. И сега ще го продам на пазара. И както казахме, се продава за 100 долара. Продавам го за 100 долара. Продавам дела на пазара. Да кажем, че пазарът е тук отляво. Продадох дела и взех 100 долара. Да видим какво се случва сега. Какво е моето текущо състояние? Да кажем активи – като ще говоря относно маржин изискванията по-късно – и задължения. Какво имам, какво дължа. Сега имам 100 долара. И какво дължа? Дължа един дял от IBM. Но да кажем, че анализите ми се окажат правилни, често няма да са. И ще поговорим още малко защо късите продажби могат да са изключително рискови. Нека кажем, че анализите ми са правилни и няколко дни по-късно акциите на IBM вече се търгуват по 50 долара. Сега мога да затворя сделката, да компенсирам късата продажба. И начинът, по който го правя – аз имам 100 долара, нали? Сега аз мога да купя една акция обратно, нали? Това и правя, купувам един дял от IBM. И колко трябва да платя? Трябва ли отново да платя 100 долара? Вече не, тъй като цената на една акция на IBM е паднала на 50 долара. Нека го направя. Няма да платя 100 долара, а само 50 долара и в замяна ще получа един дял от IBM. Купувам един дял от IBM, което е точно това, което дължа. Съответно го връщам в брокерската къща. Това и ще направя, ще похарча 50 долара, ще си върна дела, връщайки го в брокерската къща, той се връща при собственика си. Тези хора никога не разбират какво се е случило. Какво се случи? Продадох дела за 100 долара, след което си го купих обратно за 50 долара. След като приключих цялата сделка, излиза, че похарчих 50 долара от стоте, за да си върна дела обратно. С колко разполагам сега? Останаха ми 50 долара. Аз върнах дела на IBM, така че не дължа на никого нищо. Спечелих 50 долара от тази сделка. Традиционно, на стоковата борса, в дългосрочен план, би искал да купуваш по-евтино и да продаваш по-скъпо, нали? Когато правиш къси сделки, правиш точно това, но го правиш наобратно. Искаш да продаваш по-скъпо и да купуваш по-евтино. Надявам се, че с този пример научи какъв е механизмът на късите продажби. В следващото видео ще говоря малко по-подробно за... това сега беше добър сценарий, в който се случи това, което исках да се случи. Но в следващото видео ще говорим по-скоро за рисковете на късите продажби и може би ще обсъдим кое е добро и кое е лошо за пазарите, или за обществото като цяло. До следващото видео.