Древногръцко и древноримско изкуство

Аз съм Артуро Петори, но можеш да ме наричаш Арт. Това е курса „Разходки в историята на изкуството“, с участието на мен... и Ръката! Ехо, а останалата част от тялото ми? Хора гледат от цял свят, а аз трябва да чакам тази петпръстна примадона... А, добре. Еха, така е доста по-добре. Средиземноморският бриз е доста освежаващ. Изглежда ще си говорим за гръко-римския период в изкуството. Само гърците биха се сетили да превърнат геометрията в изкуство. От 1000 г. до 700 г. пр.н.е. трае „Геометричният период“ в гръцкото изкуство, наричан така заради тогавашната мода в дизайните на керамични изделия. Съдовете се изрисували с прости геометрични мотиви, повтарящи се по хоризонтала. По-късно започнали да се използват и абстрактни човешки и животински фигури. Тези съдове били използвани за съхранение на вино и олио, при хранене и пиене, като награди в атлетически състезания и дори като надгробни знаци. Започваш като човек и завършваш като гърне. Това беше шега. Моля, освободете ме. Ехо, има ли някой там? През Архаичния период изкуството се насочило към по-реалистично представяне на човешката фигура. От египтяните гърците се научили да слагат коса по гърба на мраморните си статуи, за да подсилят врата, както и да раздалечават краката им, за да са по-стабилни. Ох, твърде стабилно! Мъжките статуи се наричали „куроси“, а женските – „кори“ (ед. ч. „кора“). Стиловете на рисуване на керамика също се изменили. Създадена била чернофигуралната техника – черни фигури, изобразявани върху червени съдове. По-късно това се обърнало при червенофигуралната техника – червени фигури на черен фон. В червено или черно изглеждам по-слаб? В онова време обаче Гърция не била една голяма, задружна държава. Вместо това се състояла от много градове държави (познати като „полиси“). Атина и Спарта, най-силните сред тях, често се борели за власт и надмощие. Но през 480 г. пр.н.е., когато персийците ги нападнали, двата полиса временно се обединили и отблъснали нашествениците. За жалост това станало едва след като персийците нанесли сериозни щети на Атина. Атиняните трябвало да строят всичко наново. Гордостта от триумфа над Персия подтикнала гърците към златна ера, позната като „Класическия период“. Лидерът на Атина, Перикъл, заповядал да се построят наново храмовете на Акропола. Известният скулптор Фидий украсил Партенона – храм, посветен на богинята основателка на града: Атина. Класическите скулптурите станали по-реалистични и същевременно по-идеализирани. Скулптори като Поликлет се опитвали да открият идеалните математически пропорции на човешката красота. Позите станали по-естествени чрез употребата на различни принципи като „контрапосто“ – елегантният баланс на фигурата се придавал чрез изместване на ъгъла на рамената към таза. Използвайки съотношението между размера на главата към тялото, гърците открили, че средностатистическите мъж и жена са високи между 6,5 и 7 глави. Установили, че пропорциите изглеждат по-добре, ако тялото се уголеми спрямо главата. И днес тези пропорции се използват от създателите на комикси, при рисуване на супергерои. Арт ще ви разбие! През 336 г. пр.н.е. Александър Велики поел властта и разширил гръцката империя от Египет до границите на Индия. Неговата смърт отбелязва края на Класическия период. По време на Елинистичния период скулптурите останали все така реалистични, но създателите им вече влагали повече емоции и действие. Пример за това е статуята на Лаокоон и синовете му, наказани от боговете с удушаване от две огромни змии. Скулпторът Праксител нарушил традицията на изобразяване на мъжете голи, а жените – облечени. Неговата „Афродита Книдска“ е първата гола жена. На тази гръцка статуя били създадени повече римски копия, отколкото на която и да било друга. На римляните също им се приискало да си направят империя. През 214 г. пр.н.е. те покорили Гърция. Римляните обожавали гръцката култура. Копирали гръцките статуи, рисунки, архитектура... ... даже и боговете си присвоили, но ги прекръстили. Зевс станал Юпитер, Посейдон – Нептун, Афродита станала Венера. Римляните обаче се интересували доста повече от изобразяването на истински хора, а не на идеали. Целяли скулптурата да е максимално близка до образа на човека – дори с брадавиците. Използвали изкуството и за политическа пропаганда и възхвала на императорите. Октавиан Август настоявал да го изобразяват като млад, силен командир с боен нагръдник, макар че вече бил доста по-стар. Един вид като профилните снимки във Фейсбук на някои хора. Траяновата колона е като филмов сценарий, изваян в камък. Сцените изобразяват римски битки и неизменни победи. Римските архитекти станали майстори на арките и куполите. Изобретяването на арката било от огромно значение за създаването на мостове и акведукти, а куполът бил в основата на големи официални сгради – като Пантеона, превърнала се в една от най-влиятелните структури в западната архитектура. Разширяването на границите на империята разпространило гръцки и римски идеи в Европа и така положило основите на западната култура. Днес все още сме силно повлияни от идеи, развити в Древна Гърция и Рим. Видеото е създадено за онлайн курса TICE Art 1010 Специални благодарности на Организацията по висшето образование на щата Юта