Синан, джамията Рюстем паша

(музика на пиано) Намираме се вътре в джамията "Рюстем паша" в Истанбул. Тук е много по-различно от джамиите, които разгледахме, защото вътрешността е покрита с красиви керамични плочки, които също така са и от външната страна на сградата. Тя е необикновена, защото е построена от Синан, великия османски архитект, но има коренно различно естетическо усещане, защото плочките покриват всички по-ниски части на стените, а също и сводовете под купола. Наречена е "Рюстем паша" на патрона на сградата – Рюстем паша. Остава ни да се чудим дали самият Рюстем паша е искал от Синан да покрие джамията отвътре и отвън с керамика, или Синан сам е решил да постъпи така. Има много неща около тази джамия, които не са докрай изяснени. Има спекулации дали е построена от Рюстем паша, или от съпругата му, една от дъщерите на Сюлейман Великолепни. Сюлейман е бил султанът на Османската империя по онова време. А Рюстем паша е бил неговият първи министър – Великият везир. Да. Но Рюстем паша не е бил особено харесвана личност. Той бил еничарин, роден в Босна, но може да има и хърватска жилка. Постепенно се е издигнал и бил много полезен за Сюлейман Великолепни, защото въвел особено ефективна данъчна политика. Хората в империята били платежоспособни, но обикновено не те харесват, когато си добър в събирането на данъци. Изглежда бил замесен и в политически интриги и бил заточен за няколко години. Той бил не само много успешен политик, но и натрупал значително богатство. Поръчал построяването на тази джамия и я обезпечил с фонд за поддръжката ѝ. Това било възможно благодарение на дюкяните под сградата. Това е наистина интересна джамия, в която се влиза по много различен начин. Обикновено пред другите големи джамии има двор, но вместо това в тази се изкачваш нагоре по вито стълбище, за да се озовеш пред двоен портик, което е много нетипично. Така че това е напълно различен ефект и усещане, което получаваме, за разлика от другите джамии, които Синан строи за Сюлейман и семейството му. Значи дюкяните подпомагат поддръжката на джамията... Към всяка джамия имало нещо като благотворително дружество, а много от построените от империята били финансирани от данъците. Било много важно да имаш достатъчно пари, за да поддържаш джамията си. Нека да разгледаме архитектурния план, защото той изглежда много познат, но в същото време и много непознат. Имаме централно пространство в осмоъгълна форма. Знаем, че много сгради, включително и византийски, имат осмоъгълника за основна своя форма. Като Църквата на светите Сергий и Бакхус. Да, тя е тук в Истанбул. Над този осмоъгълник имаме прекрасен купол с пръстен от светлина, който ни напомня за "Света София" в Истанбул. Можем да кажем, че архитектът използва сводове, за да извърши прехода от осмоъгълника към кръглата основа на купола. Сводовете са наистина важни в ислямската архитектура, защото се използват за преход от осмоъгълни основи към куполи. Това е типична характеристика и често в сводовете има мукарни (орнаменти) с подобен на сталактити дизайн, помагащ за създаването на интересна зона на преход. Можем да ги видим и тук на много места. Това пространство ми се струва много нарастващо странично. Има много място за молитви в посока на михраба, с лице към Мека. Планът изглежда като много други, които сме виждали. Малко четвъртит, може би правоъгълен, но когато погледнеш нагоре към купола, осъзнаваш, че полукуполите всъщност не са там, където са по принцип. Не са на важни централни места, а в ъглите. Така не получаваш усещане за разширяване на пространството надлъжно, а по-скоро на ширина. Точно така, в крайна сметка това е много различен тип усещане. Нека да поговорим за плочките. Тези плочки са наистина специални. Те са от може би най-известното с плочки място в Турция и Османската империя – Изник. Не е много далеч от Истанбул. Намира се на около 80 километра югоизточно оттук и е бил на основен търговски път, така че винаги е бил важен център за производство на керамика. Но изглежда нещо се е случило около 1480 – 1490 г. И изглежда, че е свързано с покровителството от императорския двор. Да, има много доказателства, че започват да искат повече керамика Има голяма керамична традиция в Иран и Централна Азия. Знаем, че когато ранната Османска империя се разраства, и Селим I, бащата на Сюлейман, печели голяма битка при Табриз, едно от нещата, които взима оттам, са майстори. Нужни са му за изграждането на империята, особено на физическата част от нея. Разглеждаме това като културен ренесанс във всички изкуства. Тук гледаме плочките, но мотивите, които виждаме по тях, се появяват и в илюстровани ръкописи. Също и в металните изделия. Има доста връзки между различните канали на изкуството. Когато оглеждаме пространството, преди всичко забелязваме това кобалтово синьо, което може да ни напомня на китайския порцелан. И би трябвало, защото изглежда, че много от оригиналните цветове и идеи, когато фаянсът от Изник се е появил, са повлияни от китайската керамика. Значи имаме синьо и когато се огледаме, виждаме тюркоаз, а също и червено и оранжево. Това е интересно, защото смяната и добавянето на цветове ни помага да разберем кога нещо е направено. Тюркоазът и кобалтовото синьо изглежда са били доминиращи до около 1525 г., след което нещата започват да стават интересни и малко по-иновативни. Развиват се техники за създаване на манганово лилаво, различни видове зелено. Така тези цветове навлизат в репертоара, а около 1550 г. се появява червеното. Техниката за производство на червен цвят е много трудна. Затова при овладяването ѝ червеното е включено навсякъде и така осигурява този прекрасен контраст между синьото и бялото. Виждаме предимно флорални мотиви. Виж тези невероятни цветя тук! Но има някои много типични цветя. Вероятно най-характерното от тях е лалето. Да, виждам го почти навсякъде. Лалето става един от преобладаващите мотиви. Има и по-късен период в османското изкуство, наречен "Период на лалето". Лалетата са внесени в Европа от Османската империя. Но нищо не изглежда като истинско лале. Тези цветя са толкова стилизирани, че понякога е невъзможно да се разпознае оригиналната, естествената им форма, Това е нещо, което изкуствоведите често споменават и се нарича стил ашаз. Ето отново още едно от тези типично османски неща. Това е назъбеното листо. Интересното е, че то всъщност не е местно, а идва от Китай. Именно назъбените листа и тяхното изобразено движение, образуват тези прекрасни арабески (орнаменти от стилизирани растителни мотиви). Можеш да разбереш къде османските дизайнери са взели нещо чуждо, и са го адаптирали, за да създадат арабеска – един от тези типични ислямски дизайни. Има един художник, който изглежда е бил създателят на този стил. Казвал се Шахкулу и бил доведен от Табриз. Изглежда е бил ръководителят на османската работилница в двора на Сюлейман за около 30 години. Смятаме, че той ги е скицирал и изпращал в Изник много от проектите, където грънчарите трябвало да ги направят. Получавало се заради добре организираната администрация и бюрокрация, и може би не е много по-различно от това да проектираш продукт в Калифорния и да го изпратиш в Китай да се направи. Поради красотата на плочките погледът ми се насочва в пространството настрани, а не нагоре. Обикновено в куполни пространства, независимо дали византийски или османски, често си тръгвам с болки във врата, но тук погледът ми просто обхваща стените. И аз така мисля. Човек е много по-фокусиран върху това, което е на нивото на очите, което в известен смисъл е важно. Човек би се съсредоточил върху гледането на михраба, който също има тези много богато украсени майсторски дизайни, които не се срещат никъде другаде. Чрез една голяма промяна, каквато е добавянето на тези плочки, се получава съвсем различен ефект, който прави джамията наистина уникална. Да излезем навън. Тук сме в портика на джамията Рюстем паша и забелязваме необичайна плочка на фасадата. Плочката със сигурност е поставена по-късно и е много интересна, защото на нея е изобразен храмът Кааба в град Мека в центъра, с всички тези сгради наоколо, което ни напомня, че Кааба е бил много често изобразяван в керамиката, както се среща и в ръкописи. Тази плочка е на стената, която е в посоката към Мека. Това е много добро напомняне, че ориентацията е най-важното по време на молитвата. За да погледнеш плочката, визуално трябва да обиколиш Кааба, каквото всеки би направил, ако отиде на поклонение. Работата с плочките от външната страна на джамията Рюстем паша е също толкова невероятна, колкото и вътре. Интересното за тази част точно тук е, че освен че виждаме зеленото, лилавото, червеното, виждаме също и определени мотиви, които отразяват китайското влияние, и това са облачните форми. Изглеждат като големи тънки облаци, които като че ли се сблъскват един в друг, това можем също да го видим в ръкописите от същия период и ясно отразява влиянието на китайския дизайн. Вижда се и на друга керамика, например често върху чинии и купи. Да отидем да разгледаме магазините, които са под джамията. Да, защото това била другата забавна част – всичко се плащало от работещите там.