Изкуство за декодиране: Меланхолия I на Дюрер

(джазова музика на пиано) Меланхолия I е доминирана от фигурата на замислен ангел, който някои изкуствоведи тълкуват като олицетворение на меланхолията. Други предполагат, че това може да е въплъщението на геометрията. Ангелът е андрогинен (двуполов) на външен вид, но най-често го наричаме нея и ползваме местоимението тя, тъй като олицетворението на меланхолията традиционно е женско. Крилата на ангела напомнят на известния акварел на Дюрер на птиче крило, който той рисува през 1512 година. Тя носи венец от растенията лютиче и кресон. Те са били считани за антидоти на студенината, която по времето на Дюрер се асоциирала с меланхолия. Ангелът държи компаса, който се използва за рисуване на дъги и окръжности, както и за измерване и сравняване на пропорции. Може да символизира сътворение или рационалност. Ключове висят от колана ѝ. Те са символ на сила и ред. И кесия или торба с пари лежи близо до краката ѝ. В долния десен ъгъл виждаме инструмент, наречен клистир (клизма), който е бил използван за облекчаване на запек, още един от физическите симптоми, свързвани с меланхолията. Спящото куче вляво е хрътка. Кучетата са всеизвестни символи на вярност и те също са асоциирани с меланхолия. До ангела има по-малка фигура, наречена "путо". "Путо" (купидон, херувим) е често срещана фигура в изкуството, обикновено се изобразява като голо момче. Въпреки че това е облечено. Понякога "путо" се изобразява с крила, както този тук. В долния десен ъгъл виждаме монограма на Албрехт Дюрер, заедно с датата 1514 г. Дюрер обикновено подписва творбите си с монограм, използвайки първия си инициал като стилизирана врата или порта. Фамилията Дюрер идва от немската дума tur, която значи врата. Дюрер не ни е оставил никакви писмени обяснения за замисъла и значението на Меланхолия I. Но Ервин Панофски, един от най-големите изкуствоведи на 20 век, предполага, че тази творба може да е психологически автопортрет на Дюрер. Ако това е така, то по-големият ангел би бил въплъщение на напълно развития художник, докато путото би символизирал второстепенен художник, като драскач, със затворени очи и незабелязващ заобикалящата го среда. Според Панофски тъгата на ангела идва от факта, че тя, за разлика от путото, може да вижда идеални форми във въображението си, но знае, че няма да може да ги изобрази напълно във физическия свят. Много инструменти за физическо създаване присъстват в картината. В краката на ангела виждаме колекция от дървообработващи инструменти, разпръснати по пода. Пирони, които може да са фина препратка към разпятието, линийка, трион, дърводелско ренде и нещо като инструмент за формоване – устройство за осигуряване на еднородност на контурите на формоването. В центъра на изображението има воденичен камък. Вляво на него виждаме чук, както и тигел (температуроустойчив съд). Алхимиците са използвали тигели за нагряване на неблагородни метали, например олово, в опитите си да ги превърнат в злато. Появяват се също и модели на идеални геометрични форми. Сфера и октаедър, сложна осемстранна форма, понякога наричана "твърдо тяло на Дюрер". Тази форма показва майсторската способност на Дюрер да представя перспектива. На стената в горната дясна част виждаме магически квадрат. Магическият квадрат е решетка, в която числата във всеки ред, диагонал и квадрант, както и в други подобни комбинации, се събират и резултатът е винаги еднакво число, в случая – 34. Годината 1514, когато е направена тази картина, също се появява в долния ред на магическия квадрат. Над магическия квадрат има камбана, която често се използвала да отбележи края на живота. Въжето на камбаната изглежда сякаш се контролира от невидима ръка. Пясъчният часовник е символ на ограниченото време, често свързван с идея за memento mori, напомняне за смъртта. До него има везна, символ на отсъждане, често изобразявана като претегля душѝ. И вляво от това, стълба. През стъпалата на стълбата зърваме отдалечаваща се брегова линия по протежение на огромно водно пространство. Дъгата в небето отгоре е символ на надеждата или Рая. В извивката на дъгата виждаме комета, или падаща звезда. На необичайни небесни събития се приписвало тъмно и заплашително значение по времето на Дюрер. Дюрер може също така да е бил свидетел на падането на голям метеорит на 7 ноември 1492 г., когато скала, тежаща 113 кг, се е разбила в земята на около 30 мили от Базел, където той бил по това време. След това виждаме прилеп, същество на мрака, който държи знаме със заглавието на картината. Името Меланхолия I съответства на една от формите на меланхолия, идентифицирани от немски мислител на име Корнелий Агрипа, който разглеждал меланхолията на три нива. Първото ниво в тази йерархия се предполагало, че засяга въображението и се отнасяло до художници. Със своето изобилие от символи, Меланхолия I е понякога е наричана "същността на Дюрер", защото събира толкова много от неговите интереси и идеи. (джазова музика на пиано)