Арфа: Интервю и демонстрация на солиста Нанси Алън

(Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Арфата заема много специално място в един симфоничен оркестър. Арфата действително е много голям инструмент. Направена е от дърво. Има 47 струни, повечето са от катгут, а останалите от найлон и метал. Корпусът има форма на голям триъгълник. Струните издават прекрасен звук, когато прекараш ръка през тях. (мелодия на арфа) Мистерията на арфата се крие в нейния механизъм на пренастройване. Не е достатъчно само да се подръпват струните. Има механична система за пренастройване, която се разпростира от основата чак до извитата арка най-отгоре. Състои се от над 2 000 подвижни части. Тя е свързана със система от педали в основата на инструмента и те са седем на брой. Всеки педал има три възможни позиции. Получават се 21 позиции, между които мога да избирам. С педалите се променя височината на тоновете. При натискане на педала се завърта едно от лостчетата, които се намират отгоре на конзолата. Наричат се куки и могат да се въртят. Куките са свързани с педалите чрез кабел, които върви по дължината на колоната. В тази колона има седем кабела, които свързват седемте педала с куките. Защо са седем на брой? Защото има седем основни тона: до, ре, ми, фа, сол, ла и си. Педалът за тона "до" се намира от лявата страна на инструмента. Натискам го с левия си крак. Той управлява всички струни, които произвеждат тона "до", и ги променя едновременно. (изпълнение на арфа) Прозвучаха всички струни "до бемол". Когато превключа позицията на педала, един малък диск се завърта, и в резултат се скъсяват струните. Същото е като преместването на пръста по прагчетата на китарата, или по грифа на цигулката, или по тоналните отвори на флейтата, при което потокът на въздух се скъсява или удължава. Дискът, който скъсява струните, се завърта след натискане на педала, защото няма как да го направя с ръце, докато свиря. При по-старите модели арфи престройката се е правела ръчно, но е било твърде сложно. Сега звучи "до бемол", променям позицията на педала, струната се скъсява с около 6 мм, и вече звучи "чисто до". След това "до диез". Отново "чисто до". И "до бемол". Същото е при струните с тона "ре". Педалът за "ре" управлява всички струни, които издават тона "ре". Всички те са бели на цвят. (демонстрация на арфа) Когато искам да прозвучи силно, правя това: (демонстрация на арфа) Чува се как звукът минава през резонатора. Нарича се резонатор, защото чрез него се усилва звука. Всички механични части, намиращи се на конзолата, се задвижват и се въртят, докато свиря с ръце. (Сюита из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Арфата играе специална роля в един оркестър, защото произвежда неповторим звук, който не може да се имитира. Този начин на свирене се нарича глисандо. Глисандото се различава от подръпването на струните. Могат да се подръпват отделни струни, за да се изсвири гама. (демонстрация на арфа) Но има и други възможности. Когато се променят тоновете, с помощта на педалите, могат да се свирят и акорди. Точно както се прави престрояване при автоарфата, за да може да се изсвири акорд. Когато искам да изпълня гама, в която има само цели тонове между степените, трябва само да наглася педалите, и ще звучи по този начин: (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Когато свиря на арфа, я облягам на рамото си, и така имам видимост към струните. Вертикалните й струни изглеждат много на брой, но щом се приближа леко встрани, виждам различните им цветове, червени, бели и сини, което е много удобно. Лесно намирам струните с "до", защото са в яркочервено. Виждам и струните с "фа", защото са в черен или морскосин цвят. Всички останали струни са бели. Тоновете на струните следват обичайния си ред: до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до. ("Симфония No 5, 3 част" от Дмитрий Шостакович) Арфата винаги звучи много красиво. За да се свири, няма нужда от лък или платък, защото се използват само връхчетата на пръстите. Това е най-голямото й вълшебство: всичко опира до силата на пръстите. Няма нищо между моята кожа и струните, нито перце, нито нищо. Ето защо трябва много да пазя връхчетата на пръстите си, както и кожата по върха им. Ако се прекали със свиренето на арфа, звукът може да стане груб, остър и дори блед. Когато свиря, не използвам нокти, освен ако не искам да постигна този ефект: (демонстрация на арфа) Използвам само връхчетата на пръстите и поддържам ноктите си къси. Пръстите ми трябва да попаднат между вибриращите струни, когато се свири, а това не е лесно. Струните вибрират силно и внимавам да не предизвикам жужащ звук с неволен допир. За да не се случи това, пръстите трябва да са между струните. Ръцете служат не само за свирене, но и за да се прекъсне звукът. Не е като при духовите инструменти, при които се спира въздушна струя. Няма друг начин да се прекъсне звука, освен с ръце, няма педал за това. Когато свиря глисандо на арфата, звукът ще продължи доста време. Единственият начин да го спра, ако не искам да чакам цял ден да спре сам, е като използвам ръцете си. Това се нарича заглушаване. Налага се да правя заглушаване през цялото време, когато свиря. Заглушавам отделни струни по този начин: Или по този начин: Или така: Или изпълнявам акорд и прекъсвам звука. Свиренето на арфа има две страни: да се извлече звук и да се прекъсне след това. (Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Много арфисти започват с пиано, след което се прехвърлят на арфа, или свирят успоредно на двата инструмента. Репертоарът на арфата е силно взаимстван от този на пианото. Арфата изглежда по начина, по който изглежда пианото отвътре. Има много струни. Струните на пианото са метални, а част от струните на арфата са от катгут, подобно на мрежата на тенис ракета, но материалът е малко по-фин. Струните от катгут звучат красиво и топло, (демонстрация на арфа) настина красив и топъл звук, докато металните струни звучат различно: (демонстрация на арфа) Звукът е по-тъмен и металически. Тези струни произвеждат ниските тонове в някои от произведенията, които свиря. Най-високо настроените струни са от найлон. Звукът им е много светъл. (демонстрация на арфа) Те са съвсем къси. Забавно е да се свири на арфа, но е доста сложно, защото трябва да мисля за много неща. Свири се с пръстите на двете ръце, но кутрето не се използва. Кутретата стоят издадени встрани. Когато свиря, използвам подобна пръстовка, както при пианото. При арфата обаче използвам само осем пръста. Другата разлика е, че когато свиря на арфа. дланите са във въздуха една срещу друга, а пръстите се движат в една и съща посока. Свири се от четвърти до първи пръст. На пианото е обратното. С това се свиква още като дете. При пианото палците могат да се срещнат, а при арфата се движат в една и съща посока. ("Симфония No 2" от Густав Малер) Започнах да свиря на пиано на около петгодишна възраст. Много обичах пианото, а в дневната имахме и арфа. Моята майка искаше да свиря на арфа. Тя обожаваше този инструмент. На младини е имала съседка, която е била арфистка в момическия хор на Фил Спитали в края на 40-те години. Майка ми се влюбила в този инструмент. Решила да купи арфа, която стоеше в дневната. Обичах арфата, но трябваше също да се науча да свиря на едногласен инструмент. Майка ми вярваше, че всеки трябва да получи възможност да свири на мелодичен инструмент. Не умеех да пея добре, и може би затова тя ме записа да уча обой. Свирих на обой, докато навърших 19, свирих също така на арфа и на пиано. Научих се бързо да чета ноти на пиано. Но от всички инструменти, арфата ме увлече най-много и ми прилегна най-добре. Когато бях млада, често си намирах работа като арфист, защото арфистите не са така много, както флейтистите, например, или цигуларите. Арфата се среща рядко, въпреки че аз съм прекарала цял живот с нея. Когато бях на 12 години, започнах да свиря наистина сериозно. Майка ми ме заведе до училище "Джулиард", което бе в центъра на Ню Йорк, и ми каза: "Това е училище Джулиард." Когато го видях, отговорих, че искам да уча там. Първият конкурс, който спечелих, бе малък, но на национално ниво, тогава бях на 14 години. Тогава повярвах в себе си. Много обичам да свиря. Носи ми радост. Не се притеснявам твърде много. Усетих, че това е един красив начин да изразя себе си чрез музика Все още свиря често на пиано, но вече не съм така добра. При пианото конкуренцията е голяма, репертоарът е много обемист, и усетих, че арфата е инструментът, с който мога да се справя. Много добре ми прилегна. Реших да се посветя на него, когато бях на около 13 години. И нямаше връщане назад. (Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински)