Пиколо флейта: Интервю и демонстрация на Надин Ейсин

(Сюита No 2 из балета "Жар птица" от Игор Стравински) Аз съм флейтистка, но също така свиря и на пиколо. Флейтата има тонов диапазон от до на първа октава до до на четвърта. (изпълнение на най-ниския и на най-високия тон на флейта) Докато диапазонът на пиколото е от ре на втора до до на пета октава. (изпълнение на най-ниския и на най-високия тон на пиколо) Ясно се чува, че пиколото звучи много по-високо от флейтата. Флейтата и пиколото се нещо като сестри, а може да се каже и братя. От едно семейство са и си приличат. Флейтата, очевидно, е много по-голяма и по-дълга, затова звучи в по-ниския диапазон. Тоновете се променят като затварям или отварям с пръсти тоновите отвори. По този начин се променя дължината на тръбата отвътре. Същото важи и за пиколото: поставям пръсти върху отворите, или ги вдигам, за да променя дължината на тръбата, а така променям и тоновете. Когато затварям с пръсти отворите: (звучи гама от понижаващи се тонове) (звучи гама от повишаващи се тонове) Когато натискам клапите и затварям тоналните отвори, удължавам тръбата отвътре, което понижава тоновете. Вдухвам въздух в тръбата, но вместо с платък си служа с устни. Предизвиквам същото налягане, което се постига с помощта на платък, при инструменти като обой или фагот, или кларинет, постигам същото с устните и мускулите на лицето. Използвам мундщука, за да създам въздушна струя вътре в гърлото ми, която започва от белите дробове, стига до шията, минава през устната кухина и влиза вътре във флейтата. (демонстрация на флейта) Същото важи и за пиколото. Тъй като пиколото е много по-малко, при него всичко е умалено. Мундщукът на пиколото е по-малък. Ще ви покажа разликата в отвора, през който вдухвам въздух при флейтата и при пиколото. При флейтата има цял наустник, а при пиколото, което, както се вижда, е направено от дърво, и е наистина дървен инструмент, няма наустник. Използвам устните си, за да намеря най-подходящата позиция. ("Симфония No 2, 1 част" от Густав Малер) Пиколото е основно оркестров инструмент, не бихте се натъкнали на рецитал за пиколо. Който свири на пиколо в оркестър, свири също и на флейта, и е част от групата на флейтистите. Но ако изпълняваш камерна музика, тогава основно се свири на флейта. При самостоятелен рецитал, също се свири на флейта. (Симфония No 2, 1 част от Густав Малер) За мен флейтата е много лиричен инструмент. Често в един оркестър флейтите свирят заедно с цигулките. Звукът на флейтите се издига над този на целия оркестър, или се извисява над този на дървените духови инструменти. Това, че флейтата е изработена от сплав, съдържаща сребро или злато, придава блясък на звука й, чрез който флейтата добавя сияйност към звученето на оркестъра. Пиколото е черешката на тортата, защото звучи много по-високо от другите инструменти. Ето защо, изпълнителите на пиколо трябва да бъдат много внимателни да не доминират над звученето на другите дървени духови инструменти. Пиколото трябва да се съчетае. Важно е да умееш да се комбинираш с другите, за да свириш на пиколо. Инструментът е малък, но силен, и е добре да се знае неговата роля. Дали музикалната линия, която изпълнява, има поддържаща роля? Дали свири редом с други инструменти или свири соло? Ако е соло, тогава пиколото може да излезе в светлината на прожекторите. Ако ролята му обаче е поддържаща, тогава трябва да дадеш всичко от себе си, за да овладееш добре инструмента, да изчакаш и да се съчетаеш с другите музиканти. (Сюита No 2 из балета "Дафнис и Хлое" от Морис Равел) Започнах да свиря на флейта, защото най-близката ми приятелка в началото училище имаше пиано. Всеки път, когато бях на гости на приятелката ми Линда, отивах по най-бързия начин до пианото. Бях се захласнала по това пиано. Когато към училище отвориха школа за дървени духови инструменти, питах родителите ми дали може да свиря на духов инструмент. По това време тъкмо щяха да ми слагат скоби на зъбите. Когато отидохме при моя ортодонт, той ме попита: "Какво ще кажеш за флейта?" И това предопредели съдбата ми. Родителите ми ми купиха инструмент, намериха ми учител и на първия урок изсвирихме "О Соле Мио" в дует. Учителката ми бе гимназиална ученичка, а аз бях на десет или единадесет години, когато я чух да свири, и си казах - ето това е, влюбих се. Оттогава насам не съм спирала да свиря. Бях в различни оркестри, ходих на музикални лагери, и изобщо бях истински музикален зубър. ("Симфония No 4, 3 част" от Пьотър Чайковски) Според мен най-подходящата възраст за дървените духови инструменти е 10 до 12 години, а след нея няма много време за губене. На възраст около 10 до 12 години трябва да решиш дали искаш да свириш. Няма значение дали ще станеш флейтист, или не, няма как да се знае предварително, но ако си заинтригуван от звука на инструмента и от неговата индивидуалност, непременно опитай, защото е наистина великолепно. ("Симфония No 5, 4 част" от Лудвиг ван Бехтовен)