"За рая и светлината": Композиторката и нейната творба

("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас) Когато композирам музика, няма конкретна формула, която следвам. Всяка творба се ражда от различен импулс. "За рая и светлината" се появи след поканата от Джерард да композирам нещо ново. Обърнах се към мои дългогодишни приятели, да напишат музика за последния ми сезон в Сиатъл. Поканих 18 композитори, сред тях и Огъста. Тя веднага се съгласи да напише една от 18-те нови творби, и премиерата бе през септември 2010 г. ("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас) "За рая и светлината" е аранжимент на песен, която написах за момичешкия хор на Сан Франциско. Музикалната структура на аранжимента е обвързана с текста на песента, който е по поема от Едуард Къмингс. Много красива поема със специфична форма, при която има повтарящ се стих. Когато човек чуе аранжимента, изпълнен от струнен оркестър, текстът на поемата отсъства, но пак звучи като песен, просто липсва глас. Има много подобни примери в историята на музиката. Творбата е кратка, но в нея има изобилие. Музикалните идеи постоянно се променят, и въпреки това успява да звучи невероятно цялостно и единно. Огъста дава чудесни описания за това как да се изпълни: с плътно звучене, с повече емоция, енергично и живо, радостно, с неочаквана топлина, ехтящо, в по-бързо темпо със слънчево настроение и цветове, вглъбено и спокойно. Нейните описания са понякога също толкова поетични, колкото и самата поема. Същото важи и за нейната музика. Огъста пише музика само за струнни инструменти, без контрабаси. Това придава много различен колорит и съвсем различно звучене на струнния оркестър. Обичам да пиша музика за струнни инструменти. Това е голямата ми страст през последните 30 години. Всъщност, трудно ми е да пиша музика, в която не участват струнни инструменти. Една от особеностите на "За рая и светлината" е чистата красота, с която я изпълняват невероятните музиканти от Оркестъра на звездите. Те боравят внимателно с лъка и с избора кога да има вибрато, и как озвучават хармониите в музиката. Музиката е много семпла и изящна. От друга страна има надграждане, което създава богатство от съзвучия, които изчезват, за да се появят отново. Техниката на свирене е много важна при струнните инструменти. Друга особеност на творбата е, че е написана във високия регистър, с изкачване нагоре. То създава усещането, че се възнасяме към един друг свят, към рая и светлината. Техниката на изпълнение на тази творба е нещо важно, което публиката наистина ще оцени. Музиката е много изчистена, и това я прави трудна за изпълнение. Няма никакъв грим, само чисто сърце. ("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас) "За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас е кратка творба, но нейната структура е интересна. Построена е с музикални импулси. Това е първият импулс, следва пауза. Всъщност първо има корона, след което идва паузата. Паузата не е задължителна. Композиторката уточнява това. Следва още един импулс, последван от още една пауза, Пореден импулс и продължава по този начин. В същото време звучи цялостно. Има последователност в музиката. Няма повторения. Развива се непрекъснато. Отчасти това се дължи на темпото, което се запазва постоянно до края. Да, на места има леко забързване или забавяне. Основният колорит се създава от две цигулки, виола, виолончело, и дублиращите ги инструменти. Няма дървени и медни духови инструменти, няма контрабас. Няма перкусионни инструменти. Това ни помага да усетим музиката като органично цяло, защото колоритът се запазва един и същ. Паузите придават голяма трогателност. ("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас) Прекрасно е, когато усещам, че тоновете са на правилното място. С други думи, когато композирам, ако нещо не ми звучи добре, спирам. Ако ми е трудно да завърша един пасаж, просто спирам, защото знам, че после ще трябва да поправя нещо, което не е добре написано. Затова се връщам към черновата, започвам отначало, свързвам се с потока, с усещането, с мелодията, пея я, усещам я, танцувам я, докато усетя, че потръгва. ("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас) "За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас е много въздействаща творба, много различна от останалата музика на Огъста, но също толкова прекрасна. ("За рая и светлината" от Огъста Рийд Томас)