Джоузеф Швантнър: "Часът на поета"

Когато дойде последният ми сезон като музикален директор в Сиатъл, моят скъп приятел, композиторът Джоузеф Швантнър, написа творба за соло цигулка и струнен оркестър, озаглавена "Часът на поета". Преди десет години със съпругата ми Джанет се преместихме в Южен Хемпшир, където живеем и досега. Има нещо особено в духа на тези земи. Четях много Хенри Дейвид Торо. Той е един от водещите писатели в движението трансцендентализъм. Спомням си следните думи от неговия дневник, писан през 1853 г: "Понякога има утрини," "както през зимата, така и през лятото," "когато светът като че ли е чисто нов," "и нашите спомени не бива да влизат в него." "Това е часът на поета." Забележителното, когато живееш в Ню Хемпшир, е възхитителната околна среда. Ставаш рано сутрин, а мъглата се стели между дърветата. Това е една много животворна среда. Да живея като човек на изкуството, да решавам сам как да мине деня ми, е изключително ценно за мен. Музиката ми е обагрена от средата, в която живея. Мелодията на цигулката озвучава гласа на поета в тази композиция. Когато чух тази музика за първи път, незабавно се влюбих в нея. Спомням си двете думи, които извика в съзнанието ми: натрапчива и красива. Звучи простичко, но тези две думи наистина ме поразиха. Точно както и настроението, което музиката носеше. Когато започнах да я уча, музиката се оказа неочаквано трудна. Наричам тази творба монолог за цигулка и оркестър. Очевидно не е соло за цигулка, но понякога мисля, че би могла да се изпълни и като соло за цигулка. Не искам да кажа, че струнният оркестър не е важен. Разбира се, че е важен, но музиката звучи разказвателно, заради своята непрекъснатост. Почти няма откъс, в който цигулката да не свири. И просто те грабва. Като диалог, при който човек слуша някой, който рецитира поема. Започва съвсем семпло. (мелодия на пиано) Ако изпълня тези шест тона заедно: (акорд на пиано) звучи наистина красиво. Но е малко неочаквано. Първо звучат тези три тона: (мелодия на пиано) Звучи почти като този акорд: (мелодия на пиано) Но вместо да прозвучи този акорд, композиторът избира този тон и се получава този акорд: (мелодия на пиано) Добавя и този тон, след което и този. Това е речта на цигулката и задава характера на творбата. През това време оркестърът изпълнява тихо тези тонове: (мелодия на пиано) Задържа ги продължително. След това се включва соло цигулката. Тя свири само кварти (интервал от 4 степени). Трябва да се изсвирят като двугласна мелодия. Ако погледнем как свири Евгени, ще видим, че не свири само един тон. Той натиска струната с един пръст и я докосва леко с друг пръст. Това произвежда тон, който е с две октави по-висок. Свири тон от първа октава, но прозвучава и тон от трета октава. Звучи свръхестествено. В "Часът на поета" Джоузеф се опитва да предаде колебливостта в утрините, и през зимата и през лятото. Като че утрото ще настъпи всеки момент. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Виолончели и контрабаси най-после се присъединяват, като изпълняват този тон. (мелодия на пиано) Следва същото изграждане на темата, но в съвсем различен регистър. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Когато цигулката засвири, изпълнява само сексти. (интервал от шест степени) ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Повтаря се същият тематичен материал, но този път цигулката свири единични тонове. Вече не звучат два тона едновременно. (мелодия на пиано) След това оркестърът свири в отговор. (мелодия на пиано) И отново соло на цигулката. (мелодия на пиано) Оркестърът отговаря и продължава по този начин. След това звучи същият мотив както в началото, във виолончели и контрабаси. После следва развитие на същия материал, след което музиката постепенно затихва. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) След като оркестърът затихне, цигулките свирят семпла мелодия: (мелодия на пиано) Тази мелодия се изпълнява от цигулките. Докато те я свирят за фон, соло цигулката изпълнява предишната двугласна мелодия, (мелодия на пиано) но във високия регистър. Интересното е, че виолончели, контрабаси, виоли и втори цигулки свирят мотив, който звучи така: (мелодия на пиано) Контрабасът свири първия и втория тон с виолончелото, третия тон с виолата, а четвъртия тон с вторите цигулки. Звучи по този начин. Всеки тон се задържа. Това прави звученето много различно. След това контрабасите свирят пицикато, с подръпване на струните. После повтарят този мотив: и го оставят да звучи. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Когато приключи този епизод, соло цигулката въвежда в следващия. Партията за соло цигулка става малко по-сложна. (мелодия на пиано) Настроението е много различно. Следва развитие на този мотив. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Стигаме до епизод, който е малко по-еднообразен. Има прекъсвания на много места. Звучат предишните мотиви. (мелодия на пиано) След това соло цигулката изпълнява кратка каденца. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Стигаме до средния дял на творбата. В него преобладава този ритъм: (мелодия на пиано) Мотивите и акомпаниментът се променят. След това соло цигулката изпълнява тази мелодия: (мелодия на пиано) Мелодията ни е позната. Оркестърът свири в отговор: (мелодия на пиано) Отново е ред на соло цигулката, (мелодия на пиано) последвана от оркестъра, който свири в отговор. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Този разговор между соло цигулка и оркестър се повтаря. Струва ми се минималистично, има фини промени на места, но като цяло се повтаря предишния материал. Интересно е как тези промени внасят чар. Не след дълго композиторът преминава към следващата тема. Всички теми са свързани помежду си. Забележително е. Следва още една кратка каденца, след което соло цигулката свири разширен епизод от бързи, кратки тонове. И така се стига до зашеметяваща каденца за соло цигулката. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) След каденцата идва епизод, в който има басо остинато в партията на контрабаса. (мелодия на пиано) Тази постоянно повтаряща се тема продължава доста време. Човек дори спира да я забелязва след известно време, защото другите струнни инструменти свирят нещо подобно. (мелодия на пиано) През това време соло цигулката изпълнява виртуозен двуглас. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър) Сега соло цигулката повтаря предишни теми, а акомпаниментът през това време е съвсем семпъл. След това соло цигулката изпълнява познатия мотив: (мелодия на пиано) кварти, изпълнени като хармонии. Контрабасите в същото време изпълняват следния мотив: (мелодия на пиано) Човек може дори да не ги забележи. Композицията завършва съвсем неочаквано, Така стигаме до края. Музиката е трогателна, изящна, красива. И смятам, че Евгени я изпълнява изключително добре. ("Часът на поета" от Джоузеф Швантнър)