Римската република

Как Рим се превръща от един от многото градове-държави на Апенинския полуостров в център на най-мощната империя в древния свят? Част от отговора се крие в политическите институции, които Рим развива рано в своята история. Докато Рим разширява своето влияние над все повече и повече области, неговите политически институции се оказват и устойчиви, и приспособими, което му позволява да присъедини разнообразни народи.

Според Римската традиция републиканският период започва през 509 г. пр.н.е., когато група аристократи свалят последния цар на Рим. Римляните заменят царя с двама консули - владетели, които имат много от същите правомощия като царя, но са избирани, за да служат мандати от една година. Всеки консул може да наложи вето, т.е. да отхвърли действията на другия консул. Въпреки че длъжността консул вероятно не съществува в своя окончателен вид до около 300 г. пр.н.е., идеята зад тази промяна — да се попречи на всеки отделен човек да стане прекалено могъщ — присъства отрано в римската мисъл и формира много от политическите институции на Рим.

Римските политически институции са отражение на римското общество, което е разделено на две класи: патриции - богати елити, и плебеи - обикновени хора. Първоначално само патрициите са способни да заемат политически длъжности и да взимат важни решения. Например плебеите не могат да се присъединяват към Римския Сенат - консултативен орган, който не може да създава закони сам, но чиито препоръки се приемат сериозно от консулите. За да стане сенатор, един римлянин трябва да е заемал политически пост, а плебеите не можели. С течение на времето обаче плебеите успяват да спечелят повече влияние в политическата система.

Между годините 494 и 287 пр.н.е. нови политически длъжности за плебеи са създадени и достъпът до по-високи длъжности, включително консулство, е отворен за тях. Създадени са гласуващи събрания и съвети, които позволяват на плебеите да изказват мнения в политиката на Рим. През 287 г. пр.н.е. закон премахва последната бариера пред плебейското политическо участие, като се премахва изискването предложените закони да бъдат одобрени от патрицианските сенатори преди Плебейският съвет да може да ги разгледа.

Плебейският Съвет има реална власт и влияние в римската политика и някои плебеи печелят власт и богатство при тези нови разпоредби, но много остават бедни. Една от причините политическите права да не довеждат до големи промени е, че центуриатните комиции - основното гласуващо събрание, което избира консули и други важни длъжностни лица — е организирано въз основа на богатство. Всяка центурия — или гласуваща група — има един глас, но богатите са разделени на по-малки групи от бедните, давайки повече влияние на гласа на богатия римлянин.

По какви начини римляните ограничават политическата сила на всеки отделен човек?

Как римските политически структури ограничават влиянието на бедните?

Въпреки че системата за гласуване може да изглежда като преднамерена стратегия за даване на власт на богатите, тя е всъщност отражение на римската военна структура. Центуриатната комиция е наименувана на центурията — буквално група от 100 войници, въпреки че на практика разделението никога не е толкова точно — която е стандартната римска военна единица през царския период и по-голямата част от републиканския период. Мъжете са разделени на класи въз основа на тяхното богатство, защото войниците трябва да осигуряват сами тяхната собствена екипировка. Само богатите римляни могат да си позволят висококачествени оръжия и брони, които ги правят по-ефективни войници. Мъже без собственост не са подходящи за военна служба и тези най-бедни римляни, въпреки че са най-голямата класа по брой, са поставени в най-малък брой центурии за гласуване.

Част от причината, че римляните не виждат никакъв проблем с позволяването на богатите да имат по-голямо политическо влияние е, защото те вярват, че тези, които имат най-много богатство, също имат най-много да загубят от римското поражение, така че богатите имат по-добра мотивация да бъдат добри войници и по-добро чувство за това какво е добра политика за Рим.

Римляните не си поставят никакъв умишлен план за изграждане на империя. Вместо това Рим се разширява, докато влиза в конфликт със заобикалящите го градове-държави, царства и империи и трябва да създаде начини да присъедини тези нови територии и населения. Римляните не се опитват да превърнат всеки, който те завладяват, в римлянин. По-голямата част от градовете и регионите, които падат под римски контрол, могат да запазят своите съществуващи културни и политически институции. Единственото голямо изискване, което Рим налага на неговите победени врагове, е те да предоставят войници за военните кампании. В древния свят военна победа обикновено означава дял от плячката, взета от завладените, така че участието в печелившата страна на конфликта предлага стимули за новите съюзници на Рим.

На повечето завладени врагове се предлaга някакво ниво на римско гражданство, понякога с пълни избирателни права. Тъй като човек трябва да присъства физически в Рим, за да гласува, разширяването на избирателните права отвъд населението на самият град не променя драстично политическата ситуация в Рим. Обаче предложението за гражданство действително помага за изграждане на чувство за споделена идентичност около лоялността към Рим.

За да управляват новите територии, които попадат под тяхно влияние, римляните създават официални провинции и назначават официални политически държавни чиновници, които да ги управляват. Предвид разстоянието между повечето провинции и Рим, тези губернатори често имат значителна власт и гъвкавост за справяне с местните проблеми. Римляните се опитват да създадат баланс между даването на губернаторите достатъчно власт, за да контролират техните провинции, и предотвратяване на управителите да стават толкова силни, че да могат да предизвикват властта на Рим.

Въпреки че Рим има малко интерес към управлението на ежедневните дела на неговите съюзници, той трябва да се адаптира, когато неговото влияние се разширява. Пътищата са начин да се разшири римската военна и икономическа сила; те правят движението на войници и стоки по-лесно и по-бързо. Римляните също секат монети, докато тяхното влияние се разширява, и през 211 г. пр.н.е. те въвеждат малка сребърна монета, наречена денарий, която става стандартната парична единица за голяма част от римския период.

Стандартизираната валута улеснява търговията в нарастващия римски свят. Монетите могат да бъдат разменени за всякакви стоки или услуги и са лесни за пренасяне. Валутата прави по-лесно преместването и управлението на ресурсите, а това от своя страна насърчава повече икономически взаимодействия.

Римляните също се занимават с търговия из Средиземно море. Тяхната мрежа от търговски контакти се разширява заедно с тяхното политическо влияние, тъй като търговските отношения са обикновено зависими от добрите политически отношения. Комбинацията от борбата с пиратството, изграждането на пътища, сеченето на монети и разширяването на военната защита над все по-голяма площ, създават много възможности за икономически взаимодействия и растеж.

Като всички древни общества, римската икономика се основава на селското стопанство, което е изключително интензивен труд. Докато Рим воюва все повече чуждестранни войни, много малки земевладелци са далеч на служба в армията за по-дълги периоди. Ако те не успеят да се върнат или техните ферми фалират в тяхно отсъствие, богати римляни купуват тяхната земя, създавайки все по-големи и по-големи ферми, известни като латифундия. Освен това е обичайна практика да се поробват и продават военни пленници; увеличаващият се брой на военни завоевания довежда много поробени хора на Апенинския полуостров. Поради мащабната икономика и тъй като поробените хора може да бъдат накарани да работят по-дълго и по-усилено от свободните римляни, тази тенденция допълнително увеличава икономическото производство. Увеличените доходи от експанзията поддържат развитието чрез създаване на търсене на по-големи запаси на земеделска продукция. Някои собственици на големи ферми дори се прехвърлят от отглеждане на основни зърнени култури към култури с висока стойност като маслини и грозде или отглеждане на животни — това не е опция за малки семейни ферми.

Военните пленници често са продавани в робство. Как може тази практика да свързва римската военна експанзия с икономическото развитие на Апенинския полуостров?

Дори когато империята се разширява, всички важни политически решения за империята все още се взимат в Рим, и самият град се разраства и променя със своята империя. Все по-голямото градско население изисква развитието на санитарни системи, за да се поддържа минимално ниво на обществено здраве. Римляните развиват канализационната система в началото на историята на града. Първият акведукт - структура, която доставя вода до града от дълги разстояния - е построен през 312 г. пр.н.е., както и първият път, Вия Апия.

Способността да се събират данъци във валута, растеж на икономическото производство и търговията и военните победи, всички осигуряват средства за строителни проекти в Рим. Освен пътища, водопроводи и канализация, римляните строят храмове и политически сгради. Победителите генерали посвещават храмове на конкретни богове, и те плащат за тези храмове с плячката, която те заграбват във военната кампания.

Рим става най-мощната държава в света след първи век пр.н.е. чрез комбинация от военна мощ, политическа гъвкавост, икономическа експанзия и повечко добър късмет. Тази експанзия променя Средиземноморския свят и променя също самия Рим. Нови институции като провинциални правителства били създадени, за да се справят с управлението на империята; културата е преобразувана, тъй като външни влияния, особено от Гърция, стават модни в Рим; и самият град е физически трансформиран от притока на плячка и хора, следващ успехите в чужбина.