Сравнение на ролите на жените в Рим и Китай при Хан

При мен е Иман Ел-Шейх, специалист по Световна история в Кан Академия. Моят въпрос към теб, Иман, е: историята често се фокусира върху мъжете, но очевидно жените също имат важна роля. Но всъщност колко знаем за жените преди 2000 години например? Когато говорим за живота на жените през класическия период, понякога сме изкушени да го сравняваме с днешното време, а това може да е проблемно, защото това не е справедливо сравнение. Затова е по-полезно да сравним как жените са живели в различни общества в един и същ исторически период. Това може да направи разликите много по-осезаеми и да ни даде по-добра представа. Естествено е трудно да се изучава историята на жените в миналото по принцип. Не винаги имаме най-добрите източници. Но можем да се опитаме да сглобим някаква представа как е изглеждало тяхното ежедневие. Тук имаме два откъса за сравнение. Единият е от Рим при прехода от република в империя. Другата е от Китай при династията Хан. Първо да разгледаме Рим. Само за да добием представа за обстановката, тази реч, която ще разгледаме, е произнесена през 42 г. пр.н.е. Може би си спомняш, че през 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар е убит на Мартенските иди, което хвърля Римската империя в гражданска война. Тази реч е произнесена по време на гражданската война. Тъй като гражданската война е била не само кървава, тя е била също така и скъпа, и за да финансира тази гражданска война триумвирите решават да наложат данъци на 1400 богати жени. Хортензия, която изнася речта, е една от тези богати жени. Хортензия казва: "Защо трябва да плащаме данъци, когато нямаме достъп до службите, почестите, военното командване, или накратко до властта, за която вие воювате помежду си, с толкова вредни последствия?" "Вие казвате: защото е война. Но кога е нямало война, и кога жените са плащали данъци? Поради естеството на своя пол, ние сме освободени от плащането на данъци в цялото човечество. Някога нашите майки се издигнаха над техния пол и дадоха принос, когато имаше опасност да загубим империята и самия град във войната с картагенците. Но те дадоха своя принос доброволно, от техните бижута, а не от тяхната собственост, от техните ниви, от техните зестри, от техните къщи, без които свободните жени не могат да живеят. Ако войната е с келтите или с партите, ние няма да сме по-долу от нашите майки, когато въпросът опира до сигурността. Но за гражданска война, не бихме дарили нито подпомогнали вашата борба помежду ви. Не сме плащали данъци на Цезар, нито на Помпей, нито Мариус е молил за нашите дарения, нито Цина, нито Сула, въпреки че той беше тиранин над тази държава. И вие твърдите, че възстановявате републиката!" О, това е много силно. Тук има толкова много богатство. Какъв е твоят коментар? Интересно е, че тя казва, че поради естеството на своя пол жените са освободени от дънъци. Изглежда, че казва, че жените са по-слаби; но това е по-скоро намек за тази необходимост, че те трябва да използват тяхната собственост. Понеже те обикновено използват бижута и обикновено използват неща, които не са от първа необходимост, за да се борят с чуждите завоеватели. Тук тя се противопоставя на задължението да използва своя поминък, за да финансира гражданска война, и тук тя ги обвинява за това, че те са по-лоши от тираните, щом искат това от нея. Другото нещо, което става ясно от тази реч, е, това се вижда в първите няколко твърдения: "Защо да плащаме данъци, когато не споделяме нито службите, почестите, военното командване, или накратко властта." Тя казва много ясно, че жените няма да участват. Защо да финансираме тази война? Харесвам и тази част. "Вие казвате, понеже има война." "Но кога не сме били във война?" Това наистина е добър аргумент, защото Рим, особено по това време, непрекъснато завоюва други народи, непрекъснато е във война, понякога гражданска война, понякога външна война. Да, мисля, че е интересно как тя изтъква несъответствието между това, което имат мъжете, и това, което нямат жените. Тя просто иска да каже: "Добре, щом нещата ще са така, тогава ние трябва да сме изключени от данъчно облагане." Мисля, че това е интересен начин за изразяване на несъгласие. Макар това да изглежда много примитивно за съвременните ни схващания, е много силно, че една жена се противопоставя на управляващите държавата, като е толкова директна и толкова критична в тази реч. Харесва ми също и втората част ето тук, където тя казва, че някога техните майки са дали своя дял. Тя има предвид по време на Втората пуническа война, когато Ханибал прониква на Апенинския полуостров и даже заплашва самия Рим, тогава жените в Рим, особено богатите жени в Рим, се включили и платили данъци. Въз основа на това, Сал, какви изводи можем да направим за жените в Рим и техния живот по това време? Както посочихме, даже в тази реч, тя казва директно, че те не са равни с мъжете. Но от друга страна тя напада трибунала на триумвирите. Мисля, че това е първият случай, когато жените... те дори не са били допускани там, но тя просто отива и напада триумвирите много остро. Тя казва: "Ако има война с келтите или с партите, ние няма да останем по-долу от нашите майки." "Ние ще се включим, ако това е война с външни врагове. Но за гражданска война, ние никога няма да допринесем или помогнем да воювате помежду си." Тя казва: "Ако искате да воювате помежду си, това си е ваш проблем." И тя даже им казва: "И вие смеете да твърдите, че възстановявате републиката!" Тя се съмнява в тримата най-влиятелни мъже в римската империя. Тя поставя под съмнение техните намерения. Това показва, поне на културно ниво, че макар жените да нямат силна роля, поне тези жени от елита имат достатъчно увереност, че да могат да се изправят пред трите най-влиятелни фигури в Римската империя и да им опонират. Да, и макар това да не изглежда като голяма работа за нас днес, ние трябва да избягваме подобно сравнение, както казах. Ако го сравним с някои други общества по същото време, това е забележително – жена да влезе в обществена институция. Повтарям, тя е жена от елита, но нека направим сравнение например с жените в Атина, дори жените от елита в Атина изглежда не са имали роля в политическите институции, те са били ограничени много повече в частната сфера, като изглежда че не са били така образовани като римлянките. Фактът, че Хортензия може всъщност да влезе в това място и да говори открито е един вид доказателство, че жените в Рим са имали повече свобода от другите жени, които са живели по същото време в други общества. Точно така. Да продължим със сравнението. Ще отидем 100, 150 години след речта на Хортензия. Нека се пренесем в почти другия край на света, източна Азия, по времето на източната династия Хан. Тук имаме текст от Бан Джао, която е жена историк, астроном и математик, конфуцианка, философ и съавтор на официалната история на династията Хан. Това е откъс от нейните Уроци за жените. Бан Джао казва: "Нека жената скромно се отнася с другите, да уважава другите, да поставя другите на първо място, а себе си на последно. Полагайте новородените момичета под леглото, за да покажете, че те са по-нисши и слаби, и че първата им задача е да са покорни пред другите. Съпругът може да се ожени два пъти, но съпругата не може да се омъжи повторно. Точно както не можем да не се подчиняваме на Небето, така и жената не може да се отдели от нейния съпруг. Мъжът е почитан за своята сила, жената е красива заради нейната нежност. Как ще тълкуваш това? Това е много показателно за конфуцианската идея за женствеността, където жената е силно зависима от роднините си мъже, и тя има много скромна роля в рамките на властта в обществото, тя трябва да стои основно в дома си, и да създава удобство и уют за мъжете в семейството и за децата ѝ, и не много повече от това. Не можеш да си представиш никой, който чете това, да го приеме сериозно като урок и после да нападне трибунала на триумвирите, дори това да е жена от елита в Китай. Определено, но мисля, че тук трябва да се запомни едно важно нещо, и това е, че този документ показва назидателен подход към живота на жените. Това не означава обаче, че жените са живели по този начин. Фактът, че самата Бан Джао е написала това, е донякъде ироничен, тъй като тя самата е жена, която която е образована и пише съчинения, а не остава в частната сфера, така че тук има странно противоречие. Но също така жените, които притежават голямо богатство, изглежда са получавали образование, подобно на нея. Също така изглежда е зависело от тяхната възраст. По-възрастните жени са имали наследства, собственост, точно както римските им съвременнички, и те изглежда са имали по-голямо участие в търговията. Можем да установим това, като разгледаме други документи, например завещания и подобни. Така че можем да видим напрежение между конфуцианските идеали и реалния живот на жените. По много начини притежанието на богатство позволявало на жените да се освободят от тези ограничения и представи за жените. Съгласен съм, че тук има ирония. Особено силна е тук, защото тя казва на другите жени че тя е по-нисша и слаба, но Бан Джао, както споменах, е историк, астроном, математик, конфуцианка и философ, тя е съавтор на една от официалните истории на династията Хан, тя е по-известна и е направила повече от болшинството мъже по нейно време, така че определено тя не е нисша и слаба. Така че иронията е много силна. Определено. Интересно е да разглеждаме тези неща, защото както ти каза, това ни дава представа за различията. Изглежда че имаме съвсем различна култура в Рим и Китай по това време. И сравняването им ни дава много повече информация за живота на жените, отколкото просто да кажем, че всички жени са били в едно положение по това време, което просто не е вярно. Както можем да видим, има голяма разлика между цивилизациите, дори има големи разлики вътре в самите цивилизации. Да. И двата примера, които разгледахме, са за жени от елита. Говорим за жени в горния 1%. Ако разгледаме средностатистическите жени, тяхното положение е било много различно. Определено. Представата, че жените трябва да имат хубава къща, в която е семейството, и да стоят в нея, така могат да живеят само богатите жени. Защото ако трябва да напуснеш дома, за да си изкарваш прехраната, може да не успееш да създадеш този идиличен домашен уют, къща пълна с деца и цялото ти време е посветено на тях. Това е важна разлика, разбира се. Благодаря ти, Иман. Това беше много ценно. Благодаря, Сал. Преведено от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България