Основно съдържание
Курс: Световна история > Раздел 2
Урок 8: Древен и имперски Китай- Династиите Джоу, Цин и Хан
- Възходът на Китайските династии
- Възходът на Китайските династии
- Изграждане на държавата: Възходът на китайските династии
- Конфуций и Стоте философски школи
- Философите на Воюващите Държави
- Философии от Периода на воюващите държави
- Легализъм и даоизъм
© 2024 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Възходът на Китайските династии
Преглед
- Царуването на династията Джоу довежда до така наречения Период на воюващите държави, хаотичен период, през който се зараждат някои фундаментални китайски философии.
- Периодът на Воюващите Държави също довежда до създаването на първата единна китайска държава под управлението на династия Цин.
- Династията Цин е последвана от дълго управлявалата и успешна династия Хан, която разширява територията, централизира управленската власт и създава бюрокрация, която продължава две хилядолетия.
Периодът на Воюващите Дъжави
Династията Джоу се разпада бавно, в продължение на стотици години, докато феодалните владетели в отдалечените провинции натрупват повече власт. В крайна сметка тези провинции придобиват повече власт от царя, което довежда до период на конфликти, подходящо именуван Период на воюващите държави. Това време на конфликти продължава от около 475 г. пр.н.е до 221 г.пр.н.е., когато западната държава на Цин завладява нейните съседи и установява династията Цин. Тогава за пръв път цял Китай е обединен под властта на един император.
Много философии за живота и управлението се появяват по време на Периода на воюващите държави. Три философии стават особено популярни: конфуцианство, легализъм и даоизъм. Те ще бъдат разгледани по-задълбочено в статията "Философите от Периода на воюващите държави", но за нашите цели сега ще ги обобщим по този начин:
- Конфуцианство: подчинението на по-възрастните и социално висшестоящите е най-високата гражданска добродетел; поддържането на морал, уважение и активизъм е това, което поддържа функционирането на обществото.
- Даоизъм: човешките същества трябва да се подчиняват на непоклатимата воля на Вселената, буквално dao, пътят. Вместо да се ангажират в сложните дела на държавата, даоистите наблягат на непредубеденост, самодостатъчност и умишлено невежество за светските неща.
- Легализъм: държавните дела са по-важни от личната свобода и спазването на закона е най-важното нещо. Прилагай и поддържай закона с всички необходими средства.
След дълга и успешна завоевателна война цар Дженг от държавата Цин установява деспотично, централизирано управление над шестте съседни държави, като си приписва и се обявява за Цин Шъ Хуанди, Първи император от династията Цин. Неговото управление от 220 до 210 г. пр.н.е. било жестоко и династията Цин не просъществувала дълго след него. Следващият император Цин Ер Ши, управлявал три бурни години, а Цзъйн, който наследил Цин Ер Ши, останал на власт само 46 дни.
Династията Цин
Цин Шъ Хуанди бил легалист, и това си проличало. Скоро след като поел властта, той ограничил свободата на словото. Сима Циен, историк от династията Хан, който е писал около век след основаването на династията Цин, цитира следните думи на императора:
[Историците] сочат като знак на слава да не се зачита владетеля, смятат за възвишено да се заеме противопоставяща се позиция, и те водят по-нисшите служители да измислят злословия. Ако поведение като това не е забранено, тогава в горните кръгове властта на владетеля ще бъде компрометирана, и в по-ниските кръгове ще се формират клики. Следователно това трябва да се забрани. Затова заповядвам всички записи на историците, освен тези на държвата Цин, да бъдат изгорени.
С изключение на учените, чието задължение е да ги притежават, ако има лица някъде в империята, които притежават копия от [текстове от династията Джоу] или съчинения от стоте философски школи, те трябва при всички обстоятелства да ги предадат на управителя или неговия комендант за изгаряне. Всеки, който се осмели да обсъжда Одите или Документите, ще бъде екзекутиран на пазара. Всеки, който използва античността, за да критикува настоящето, ще бъде екзекутиран заедно със семейството си.
И, естествено, имало строги ограничения върху учените в Китай: много текстове от не-легалистки философии били изгорени, и традицията твърди — според Сима Циен — че Цин Шъхуан наредил 460 конфуциански учени да бъдат изгорени живи. Това масово погребение все пак може да не се е случило, както е описано. Сима Циен, като всеотдаен конфуцианец, може да е украсил истината, за да направи Цин Шъхуан да изглежда по-неморален.
Каква би могла да е причината Цин Шъ Хуанди да иска да ограничи историците?
Легализмът на императора засяга всичко. Цин Шъ Хуанди премахва разделенията между някога воюващите държави и притъпява властта на аристокрацията, като вместо това създава имперска бюрокрация, която може да управлява селяните директно, всичко в името на националното единство. Този имперски контрол засяга всяка страна от живота в Китай, както Патриша Бъкли Ебри пише в Кеймбриджка Илюстрирана История на Китай:
Обикновените хора също страдат от грубо отношение. Докладването на престъпления е награждавано и закононарушителите, веднъж осъдени, са наказвани строго чрез екзекуция, тежък труд или осакатяване (вариращо от отрязване на бакенбардите, до носа или лявото стъпало). Дори перфектно подчиняващите се на закона хора са обект на тежка трудова повинност, като се използвали едновремнно и мобилизация, и наказателен труд за изграждане на дворци, пътища, канали, имперски гробници и укрепления [като стени и крепости]. Няколко стотици хиляди поданици са мобилизирани, за да строят огромен нов дворцов комплекс през 212 г. пр.н.е. Още повече са свикани за изграждането на Великата стена. (стр. 63)
Династията Цин бележи периода, през който е построена голяма част от оригиналната Великата китайска стена — макар и малко от тази стена да е запазено до днес. Защитните стени, които по-рано разделяли воюващите държави, били съборени, за да бъдат издигнати по северната граница на Китай с цел да предпазват от Хунну, номадски конници от северните степи — вид сухо пасище или открита прерия — които нападали земеделски селища.
Дворът на Цин Шъ Хуанди сече монети, стандартизира мерките за тегло и дължина, и даже стандартизира дължината на осите на каруците, така че търговските товарни коли да могат да използват едни и същи коловози по пътищата.
Какво смяташ: Каква е целта на стандартизирането на тежести и размери? Какво е възможно, ако ти и аз сме съгласни за определението на милиметър или килограм?
Може би най-забележително е това, че императорът заповядва да се използва общ писмен език в Китай. Наскоро обединената страна била съставена от хора, които говорят много различни езици, но Цин Шъ Хуанди наредил всички тези различни езици да бъдат обединени в еднаква писменост. Това позволява неговите декрети да бъдат разбирани в цялата империя.
Първият император от династията Цин оцелява след множество покушения над неговия живот и става обсебен от идеята за вечен живот. Той завиждал яростно на тези, които считал, че вече са постигнали безсмъртие. Сима Циан разказва история как Цин Шъ Хуанди отсича свещена горичка, само за да предизвика Бог. Цин Ши Хуанди изпраща експедиции, за да намерят Пенлай — земята на китайските безсмъртни — и той изпраща екипи от учени, за да търсят гъбата линчжи, за която той смятал, че ще го дари с вечен живот.
Стремежът към безсмъртие се оказва причина за гибелта на императора. През 210 г.пр.н.е. легендата твърди, че той се разболява от отравяне с живак — смятан за важен компонент на еликсира на живота — и умира, хвърляйки империята в хаос. Императорският дворец се изпълва с интриги. Наследниците и техните подчинени — слуги — били последователно избивани, а в отдалечените провинции избухнали народни въстания .
Лиу Бан, шерифът крал
Сред този хаос изплува един човек на име Лиу Бан, второстепенен служител, който има служба в бюрокрацията на Цин, която е един вид комбинация от шериф и началник поща в малък аванпост близо до неговия роден град в окръг Пей — в днешен Дзянсу, провинция покрай източното крайбрежие на съвременен Китай. Докато династията Цин се срутва след смъртта на Цин Шъ Хуанди, Лиу Бан става бунтовник, събирайки лоялни войски и блестящи военни тактици. Той превзема отслабената династия Цин, както и силите, които се надпреварват да я наследят. През 206 г.пр.н.е. Лиу Бан обявява себе си за Хан Гаодзу, първият император на династията Хан. Тази династия управлява успешно империята дълги години. Без да броим краткото прекъсване от 14 години на династията Син, династията Хан управлява повече от 400 години.
Като император Лиу Бан първоначално малко разхлабва централизацията, която Цин Шъ Хуанди е въвел, но нахлуването на номадите хунну — помниш ли ги? - през шестата година от неговото царуване, го убеждава, че децентрализираното управление не може да защитава живота на императора. Лиу Бан използва практиката хъцин - тактически съюз чрез брак — за да умиротвори хунну. В течение на 25 години три последователни императори от династията Хан сключват брачни съюзи между членове на кралското семейство и един от вождовете на хунну.
Империята при династията Хан запазва някои от елементите на централизираното управление от ерата на Цин, по-точно бюрокрацията — управление от държавни служители, които осъществяват волята на императора, прилагайки строго имперските декрети на много стотици мили от столицата Чанан.
Императорът Хан Уди
Бюрокрация е доразвита от император Уу Хан — или Хан Уди — който царува от 141 до 87 г. пр.н.е. Император Уди се нуждае от способни, образовани и интелигентни служители, за да прилагат законите в неговите обширни владения. Уди национализирал производството на алкохол, желязо и сол; те надзиравали изграждането на пътища и водни инсталации; и събирали данъците. Такива хора, за съжаление, нямало достатъчно: нямало официални институции за висше обучение, само отделни учени, които събирали ученици и им преподавали философиите на хора като Конфуций.
Император Уди създал имперска академия за книжнина, построена с изричната цел да обучава млади мъже за правителствени служби. На жените не се давали същите възможности.
Императорският институт избира Конфуцианството за своя философия, започвайки Kонфуцианскo наследство на гражданска служба, която остава в сила до 1905г.
Защо император Уди може вероятно е избрал конфуцианството като официална идеология на Китай?
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.