Преглед на китайската история за периода 1911-1949 г.

За тези от вас, които за първи път се сблъскват с историята на Китай през първата половина на 20-ти век, може би е малко объркващо. Но целта на този урок е да представи, да изгради схема на важните събития през първата година на 20-ти век в Китай. В ранните години на 20-ти век е краят на имперската династия в Китай. Това е било много важно събитие. Китай е бил управляван от много династии в продължение на хиляди години. Но в ранните години на 20-ти век династическото управление, в частност династията Цин, все повече е отлабвало. То е било отслабено от японците по време на Първата китайско-японска война в края на 19-ти век. Растяло недоволството от това, че династията, че императорите не полагали достатъчно усилия да модернизират Китай. Не забравяй, това се случва в началото на 20-ти век. Останалата част от света е била много модерна. В края на 20-ти век Китай страдал от западните сили, които упражнявали своята власт в Китай. Много хора смятали, че това се дължало на факта, че Китай не е достатъчно модернизиран - икономически, политически и технологически. И така през 1911 г. избухва Уханското въстание, което довежда до свалянето от власт на династията Цин. През 1912 г. била основана Република Китай в Нанкин. В Нанкин, ето тук, била основана. Нанкин, разбира се, било седалището на династическото управление в Китай. Първият временен президент на Република Китай бил Доктор Сун Ятсен, ето тук. Той не взел участие в този бунт, който най-накрая славил от власт династията Цин. През това време той е бил в Денвър. Денвър, Колорадо, САЩ. Но той е бил една от водещите фигури в подготовката за този бунт, една от водещите фигури на опозицията и е опитвал много пъти да свали от власт династията. Сун Ятсен бил в тайно споразумение с Юен Шъкай, който бил генерал при старата династия. Той си имал своето интересно минало. И Сун Ятсен сключил договор с Юен Шъкай, който бил политически много амбициозен. Юен Шъкей предложил да накара император Пуи, последният император на Китай, да абдикира, а в замяна поискал да стане президент. И Сун Ятсен се съгласил на това. И така Юен Шъкай станал официалният презединет на Република Китай. Но това не му било достатъчно. Той се провъзгласил за император през 1915 г., което, както се досещаш, не се харесало на много хора., понеже те били уморени от императорите. През 1916 г. той абдикира (и всъщност умира). И това дава началото на едно много накъсано управление в Китай. Дори под императорското управление китайската войска не била обединена. Тя била управлявана от различни военачалници в различни региони, които били предани на императора. Когато Юен Шъкай абдикирал и в последствие умрял през 1916 г., и дори преди това, когато той се обявил за император, хората не искали да се закълнат във вярност към него. В последствие започва така наречената "Ера на военачалниците" в Китай. Това е период, през който в Китай няма централизирано управление. И всеки от тези региони (тази карта показва как е бил разделен Китай по време на Ерата на военачалниците) всеки от тези региони бил контролиран от различни военачалници, които били начело на различни войски. Когато това се случва, особено в началото на 20-те години на 20-ти век, по-точно през 1921 г., Сун Ятсен не се предал. Той отива на юг в Гуанджоу и основава революционно правителство с желанието отново да обедини силите в Китай и да утвърди Република Китай. И така, той отива там. Но за съжаление, през 1925 г. той умира от рак. И начело на движението, който той започва и което сега се нарича Гоминдан, (само да запиша) Гоминдан, та, начело на това движение застава Генералисимус Чан Кайшъ. А Чан Кайшъ, причината, поради която казваме, че властта преминала в негови ръце, той бил начело на голяма част от войската в Гуанджоу. Това са началните етапи на зараждащата се Китайска гражданска война, защото в периода от 1921 г. до смъртта на Сун Ятсен се наблюдават много сътрудничество между китайските националисти (Гуанджоу), Съветския съюз и Китайската комунистическа партия. Те се опитвали да се съюзят, за да може и Китай да се обедини. Но след смъртта на Сун Ятсен начело на Гуанджоу застава Генералисимус Чан Кайшъ. Той започва да затвърждава властта си. Той не застава срещу комунистите от самото начало. Но през 1927 г. той започва да обединява различни разногласия от останалите части на Китай. Значи, той затвърдява властта си. И също така се обявява срещу комунистите. През 1927 г. Чан Кайшъ се обявява срещу комунистите. Но комунистите твъдят, че те са тези, които олицетворяват идеите на Сун Ятсен, докато Гоминдан под властта на Чан Кайшъ твърдели, че те олицетворяват идеите на Сун Ятсен, когато той основал Република Китай. И така, през 1927 г. избухва Китайската гражданска война. Тогава Гоминдан, опитвайки се да затвърди властта си, не само се опитва да се обедини с военачалниците, но също се обявява срещу комунистите. Докато всичко това се случва, през 30-те години Япония отново се опитва да присвои части от Китай. Япония вече е завладяла Формоза, (днешен Тайван), и Корея през първата Китайско-японска война в края на 19-ти век. И тогава през 1931 г. японците нахлуват в Манджурия. Той се разраства в няколко годишна окупация и инфилтрация на Япония в Китай. Това продължава до 1937 г., когато официално избухва война между Китай и Япония. Тази карта тук показва върха на японския контрол през този период. Така че в Източна Азия, между китайците и японците, Втората световна война е просто част от Китайско-японската война. Японците били вече нахлули в Китай преди официалното избухване на Втората световна война. Докато всичко това се случва, (японската окупация на Манджурия), през 1934 г. Гоминдан, националистическата партия под управлението на Чан Кайшъ, се е обявила срещу комунистите. И през 1934 г. те ги обкръжават. Комунистите са почти победени. Те се предават на националистическата партия. И това завършва с едно много важно събитие в китайската история - Великият поход, в който армията на китайската комунистическа партия е прекарана през много труден терен до северната част на Китай. Това тук е карта на Великия поход. Китайската комунистическа партия изглеждала победена през 1934 г. Но всъщност по време на този Велик поход Мао Дзъдун започнал да се отличава и доказва като лидер. Неговото водачество по време на Великия поход, по време на отстъпването към северен Китай, позволили на Мао Дзъдун да поеме контрола над китайската комунистическа партия. Ако преминем нататък, знаем, че китайско-японската война (на която може да се гледа като фронт за Втората световна война), накаря, САЩ се присъединява на страната на Антихитлеристката коалиция срещу Япония, след като тя напада САЩ в Пърл Харбър. През 1945 г. се случва атака над Япония в градовете Хирошима и Нагасаки с атомни оръжия, които довеждат до края на Втората световна война в Тихоокеанския фронт. Япония е победена. Тя губи Втората световна война. По това време нова гражданска война избухва в Китай между двете водещи партии. Китайската гражданска война е започнала още през 1927 г. И все още не е приключила. Но след като се появява общ враг, Япония, който много агресивно се опитвал да завладее все повече и повече от хората и ресурсите на Китай, отивал се да установи своето имперско влияние, тогава двете партии загърбили враждебността помежду си и решили да се фокусират върху борбата срещу японците. Но когато Втората световна война свършила през 1945 г., когато японците били победени, гражданската война между Китайската комунистическа партия и Гоминдан отново започнала. Това вероятно е едно от най-ярките примери за отплата. Китайската комунистическа партия през 1934 г. и 1935 г. изглеждала напълно победена, те били принудени да отстъпват. Но те успели да се възстановят. През 1949 г., и съществуват много теории как те са успели да осъществят това, но те получили много повече подкрепа от провинциалното население, отдавало им се да печелят повече подкрепа като цяло от Гоминдан. Ще говорим за това по-обширно в следващите уроци. Но през 1949 г. те успели да победят Чан Кайшъ и Гоминдан и да ги принудят да напуснат континенталната част и да отидат в Тайван, където те основали своя държава. След 1949 г. на континенталната част била основана от Китайската комунистическа партия Китайската народна република. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.