Сравнение на Източния и Западния фронт през Първата световна война

Източният и Западният фронт, въпреки че са два фронта от една и съща война, са много различни в същността си. Това е в резултат главно на факта, че се бият различни армии а и големината на фронтовете също е важен фактор. Западният фронт, който като цяло е този регион, е много по-малък от Източния. Източният фронт е целият този регион. И поради това, окопната война така и не се превръща в основен фактор там. Всъщност, тяе просто неизползваема на Източния фронт. Ако си представиш опитите да бъдат изкопани окопи... Окопите са огромно предимство за защитаващата армия, тъй като чрез окопи може да бъде блокиран цял район. Така че тук, не може да се мине покрай окопите. Ако иска да превземе малко територия, атакуващата армия трябва да премине окопите, и понеже вече има картечници, отбраняващите войници могат да стоят зад своите окопи и да покосят атакуващата армия, много лесно. И това е нещото, което довежда Западния фронт, особено след като Планът Шлифен не се осъществява възможно най-бързо, до патово положение. Тук имаме силно защитно патово положение. Понеже и двете страни имат своите окопи, това е изключително благоприятно за защитата. На Източния Фронт, той е огромен, нямало е как.... нямали са достатъчно хора, които да копаят окопи по целия фронт. И можеш да си представиш, че ако опиташ да изкопаеш окоп, но не можеш да покриеш целия фронт, тогава атакуващата армия няма нужда да напада окопите ти, тя просто може да ги заобиколи. И понеже окопната война не е важен фактор, дори изобщо не е фактор на Източния фронт, той е доста подвижен. Имаме нападения и контра-нападения германците и австрийците от едната страна, а руснаците от другата. Сега, другият фактор, и той се отнася главно за Русия, другият фактор са тогавашните събития в Русия. Русия има няколко предимства, основно това, че тя има огромна армия дори преди войната и може да я увеличат дори повече. Русия има огромна армия. Но това, което е против тях - и затова накрая им се налага да сключат много неизгодно споразумение с Централните сили към края на войната - има големи вътрешни проблеми. Не говоря само за войската, говоря за цялата империя. Те вероятно се дължат на икономическите и човешките жертви от войната. В началото на 1917 г. избухва Февруарската Революция. Император Николай трябва да абдикира заради бунтовете, които избухват заради нещастието, трудностите, гладуващите хора и падналия морал на войските. И като за капак, руските военни сили, въпреки че са огромна армия в началото на войната, руската индустрия не е готова да издържа напълно армията така, както е подготвена немската. Освен това, имат проблеми с комуникацията и в началните фази на Източния фронт дори имат проблем да комуникират със собствените си войски. Ние ще опишем това по-подробно в следващите уроци. Но ще видим това: Западен фронт, Планът Шлифен не е изпълнен възможно най-бързо, оказва се в патово положение... Това дава възможност на немците да докарат част от своите войски обратно на Източния фронт да се бият с руснаците. И това продължава с променлив успех, както ще видим. Но през 1917 г. избухва революция в Русия. Първо Февруарската революция, която принуждава император Николай абдикира, а през следващата година, болшевиките свалят временното правителство. Русия става комунистическа държава и армията на болшевиките няма желание да продължи борбата с немците и Австро-Унгария. Така че те сключват договор с тях и излизат от войната. Ще разкажем за това по-подробно в следващия урок. Преведено на български език от екипа на "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ в България.