Византийската култура и общество

Научи повече за византийската култура и общество.

Преглед

Константинопол е бил център на византийската търговия и култура и е бил изключително разнообразен и многоцветен.
Византийската империя има важно културно наследство и влияние, както върху православната църква, така и върху възраждането на гръцките и римските изследвания, които оказват влияние върху появата на Ренесанса като културен феномен.
Великата Схизма от 1054 година разделя християнския свят между Православната църква — в наши дни Източноправославната църква— и Католическата църква — днес Римокатолическата църква.

Хората, живеещи под владение на ранната Византийска империя, определяли себе си като римляни, но културният облик на империята се променил през вековете. Тъй като Византия усвоила древногръцката и християнската култура, държавата дала начало на своя уникална по рода си културна идентичност. Освен това Византия е била силно повлияна от римската, коптската, арменската и персийската култура. По-късно усетила и досега на ислямските народи.

Константинопол е бил изключително многопластов град. Жителите му били от различни етноси и от различни вероизповедания. Данъците за чуждестранните търговци били същите като тези за местните живущи, което е феномен за своето време. Византийските търговци активно обменяли стоки както с региони от Средиземноморието, така и с места от Далечния изток и Западна Европа, включвайки райони около Черно море, Червено море и Индийския океан.

Византийската култура

Византия оказала ефект върху много култури, най-вече поради влиянието си върху Православната църква. Модерната Източноправославна църква е втората най-голяма християнска църква в света. Православието е с първостепенно значение за историята и обществата на Гърция, България, Русия, Сърбия и други страни.

Примери за византийска архитектура, особено що се отнася до религиозни сгради, могат да бъдат открити в различни региони от Египет и Русия. По време на Византийския Ренесанс — от 867 до 1056 година — изкуството и литературата процъфтели. Творците усвоили натуралистичен стил и сложни техники, заети от изкуството на древна Гърция и на древен Рим и ги съчетали с християнски мотиви. Византийското изкуство от този период по-късно повлияло на художниците от Италианския Ренесанс.

През периода, последвал превземането на Константинопол от 1204 година и падането на Константинопол от 1453 година, много хора напуснали града. Тези емигранти били византийски ученици и творци, сред които граматици, поети, писатели, музиканти, астрономи, архитекти, артисти, писатели, философи, учени, политици и теолози.

Масовата емиграция на изброените хора от Константинопол допринесла за съживяването на старогръцките и древноримските учения, което довело до развитието на Ренесанса под формата на хуманистични идеи и подем на науките. Византийските емигранти отнесли в Западна Европа и добре запазеното и натрупано знание на собствената си цивилизация.

Какво е културното наследство на Византийската империя?

Социални структури във Византия

Основна черта на Византийската култура била Православното християнство. Византийското общество било силно религиозно и държало много на високата самооценка, включваща уважение към реда и традиционните йерархични структури. Семейството било в центъра на социума, а бракът, целомъдрието и целибатът (безбрачие в религиозен аспект) били почитани и издигани на пиедестал.

Тъй като значението на семейството било огромно, жените и майките били възприемани като ключови фигури на семейната цялост, въпреки че някои жени участвали в монашески ордени. Моралните възприятия за жените се състоели в това, че те трябвало да обитават определени пространства и да не разговарят с външни лица, но на практика не се случвало това. Жените имали своите места, наречени гинекеи, където участвали в дейности като предачество и тъкане, но в други пространства мъжете и жените не били отделяни.

Въпреки някои ограничения, много жени били част от обществения живот и участвали в търговски дейности. Жените също имали правото да наследяват и често били собственици на независимо богатство, което нерядко било във формата на зестра (имот или пари, които жената донася от баща си за семейството, когато се жени).

Църквата определяла жените като духовно равни на мъжете и те играели важни роля в женските манастири. Жените от аристокрацията също така покровителствали много манастири. Въпреки това жените не можели да бъдат свещеници или да заемат подобни длъжности.

Сред кралските особи, императрица Теодора — която живяла от 500 до 548 година сл. н. е. — и Ирина, която живяла от 752 до 803 година сл. н. е. — били известни със силата и влиянието си. Теодора, в частност, е известна с множеството си реформи в полза на жените. Тя наложила забрана на проституцията и създала множество женски манастири. Настоявала за тежки наказания за изнасилвания и други форми на насилие срещу жените. Реформите включвали и правото на развод, покровителство над децата и право на собственост за жените.

Евнусите, мъже, които са били кастрирани, също играели ключова роля във византийското общество. Те имали правото да заемат високи постове във Византийския съд, защото били смятани за надеждни поради неспособността им да претендират за трона и да имат наследници.

Освен елитните класи на върха на обществената структура, Византия имала множество обществени разделения между селяните, които не били еднакви помежду си. Техният живот се различавал значително по това дали притежавали собственост, или били зависими от частници и земевладелци. С времето, между четвърти и шести век, броят селяни, които държали малки земни площи, намалял и селяните все повече се обвързвали с точно определени парцели.

Каква роля играли жените и евнусите във Византийското общество?

Как Теодора променила Византийската държава така, че жените да имат повече привилегии?

Източно-западната схизма (Великата схизма)

От началото на второто хилядолетие от новата ера. Източната църква на Византийската империя и Западната църква в Рим били в процес на отдалечаване една от друга поради нарастващите религиозни различия между двете институции.

Византийското Иконоборство — разрушаването или забраняването на религиозни икони и други изображения и паметници по религиозни и политически мотиви — породило огромен спор, който продължил с векове, и подчертало разликата между Изтока и Запада. Западната църква напълно подкрепяла използването на религиозни изображения, въпреки че църквата все още била обединена по това време.

Освен това имало и други спорове, включително несъгласие относно източника на Светия Дух, дали квасен или безквасен хляб трябва да се използва в Евхаристията (Причастието) и претенциите на епископа на Рим за универсална юрисдикция.

В отговор на Иконоборството, папата провъзгласил Карл Велики за император, подсилвайки разцепването, и предизвикал възмущение на изток. Империята в Западна Европа станала известна като Свещената Римска империя. Накрая, през 1054 г., била обявена Източно-западната схизма, официалното разделяне между Изтока (Православната църква) — сега Източноправославната църква — и Запада (Католическата църква) — известна в наши дни като Римокатолическата църква.

Как се променило християнството в периода, довел до Великата схизма?

Как връзката на Византийската империя с християнството се променила през времето?

Упадък

По време на Ранното средновековие, въпреки значителни териториални загуби, Византийската империя процъфтявала. Периодът на Развитото Средновековие обаче бил белязан със западане на империята. Византия загубила Анадола, която в днешни дни представлява по-голямата част от територията на Турция, в битката при Манцикерт от 1071 година. Империята претърпяла огромно поражение и срещу норманите през същата година. Столицата била напълно разрушена по време на превземането на Константинопол от 1204 година.

Въпреки връщането на Константинопол на византийците през 1261 година, империята била драстично отслабена. В началото на петнадесети век византийските територии включвали единствено Константинопол и околностите му. През 1453 година — когато османците завладели града, го нарекли Истанбул — това белязало края на Византийската империя.

Статията е написана от Еман М. Елшаикх и частично адаптирана от Boundless и Ancient Encyclopedia.

Библиография:

Jeffreys, Elizabeth, John Haldon, and Robin Cormack. The Oxford Handbook of Byzantine Studies. Oxford: Oxford University Press, 2008.

Každan, A.P. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford: Oxford University Press, 2005.

Shepard, Jonathan. The Cambridge History of the Byzantine Empire. Cambridge: Cambridge University Press, 2008.

Stephenson, Paul. The Byzantine World. London: Routledge, 2012.

Treadgold, Warren T. A History of the Byzantine State and Society. Stanford, CA: Stanford University Press, 2000.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.