Ранносредновековната търговия

В това видео ще опитаме да дадем част от отговора на въпроса: "Как околната среда и политическите фактори се отразяват на търговията?" Това е един голям въпрос, на който няма да можем да отговорим само в едно видео, но искам да използвам един пример, за да илюстрирам ролята на околната среда и политиката в оформянето на търговията. Нека започнем с Бирка, намираща се някъде тук, в съвременна Швеция. Започвам оттук, защото в началото на XIX век група археолози работят на това място и откриват няколко неща, сред които е и един гроб на жена. В този гроб е открит ето този пръстен, който виждаш на снимката. Археолозите датират гроба и пръстена около IX век. Някъде между 800 г. и 900 г., както виждаш на голямата линия на времето, е т.нар Викингска епоха. Викингите са хора, живеещи в Скандинавия. Това е регионът в червено. Те не са част от единна държава, а са много и малки независими общности, които споделят културни характеристики. Нека се върнем на пръстена. Първо, направен е от сребро. Второ, мънистото, което служи за украса, е направено от висококачествено стъкло – много по-качествено от останалите подобни открития в Скандинавия от периода. Тези два факта ни показват, че пръстенът вероятно е от някъде другаде. Има надпис върху пръстена. Трудно се вижда, но ако се вгледаш, ще го забележиш. Лингвистите и археолозите, които го изследват, са почти сигурни, че надписът е на староарабски. Предполага се, че надписът означава: "За Аллах". Както споменах, викингите споделят много културни характеристики. Една от тези характеристики е, че всички говорят староскандинавски езици. Този арабски текст върху пръстена ясно ни показва, че той не то Скандинавия. Това ни води до въпроса: "Откъде идва този пръстен и как стига до Бирка?" Първият фактор, който трябва да вземем предвид, когато опитваме да разберем произхода на пръстена и как той стига до това място, е политическата обстановка. Без значение от епохата, политическата обстановка определя какво и къде се търгува. Нека го погледнем така: ако две групи хора имат относително добри политически отношения, е по-вероятно да търгуват една с друга. Ако погледнем общата политическа ситуация по време на Епохата на викингите, ще видим три големи империи. Тази в лилаво е Византийската империя, наследник на Римската империя. В жълто е Абасидският халифат. Той е ислямска империя, създадена около 750 г. В синьо е Каролингската империя в Европа, която носи името на Карл Велики, което на латински звучи като "Каролис Магнус". Ето откъде идва названието "Каролингска". Трябва да отбележа, че империята на Карл Велики не изчезва след неговата смърт, но става по-раздробена политически. В империите обикновено има големи градове, които могат да поддържат по-големи популации, което значи и по-голяма концентрация на богатства, което от своя страна пък води до повече търсене на стоки. Градовете стават привлекателни за търговците, защото там има много клиенти на едно място. Също така тези имперски градове са много богати места, особено ако са и важен политически център. Сега ще ти покажа някои от тези градове на картата. Сега можеш да видиш къде е Аахен, столицата на Каролингската империя, която всъщност географски е много близо до викингите. Константинопол е столицата на Византия, а Багдад – на Абасидската империя. Ако погледнем тези три империи и тези три града, само на едно място се говори и пише на арабски – Абасидския халифат. Това означава, че най-вероятно пръстенът идва от Абасидския халифат, означен с жълто на картата. Нека помислим защо викингите биха търгували с империята, най-отдалечена от тях. Част от отговора е политически. Ако погледнем отношенията на викингите с Каролингската империя например, ще видим, че една от основните цели на империята на Карл Велики е да се обяви война и да се покръстят езичниците, които живеят в североизточния край на империята. Има конфликт между Карл Велики и нехристиянските народи, включително викингите, и това би навредило на потенциалните икономически взаимоотношения. Викингите, от своя страна, нападат бреговете на Каролингската империя през IX век. Викингите търгуват с Византия и Абасидския халифат чрез т.нар. търговия на дълги разстояния. При търговията на дълги разстояния най-често се обменят стоки на лукса. Стоките на лукса са тези продукти, които са редки и скъпи. И трите империи, които виждаш, са силни държави с много големи територии, което предполага, че те имат по-напреднали технологии, което пък означава, че могат да произвеждат по-качествени и по-технологично напреднали продукти. Но сега трябва да се запитаме какво предлагат викингите и какво дават на тези по-напреднали империи? Едно отличително нещо за викингите е много различният климат в Скандинавия, в сравнение с по-южните държави като Византия и Абасидския халифат, и до някаква степен различен от този в Каролингската империя, макар че отбелязахме и някои политически проблеми, кото пречат на провеждането на търговия между тях. Това е важно, защото в различните климатични условия има различни видове ресурси. Ако погледнем стоките, които продават викингите, ще видим, че това са относително уникални стоки за техните климатични условия. Самите викинги търговци много често преминават Балтийско море и отиват ето тук, т.нар. Балтийски регион. Там те се сдобиват с различни продукти като дървесина. Особено търсена е боровата дървесина. Боровете в Балтийския регион растат много високи и прави, което ги прави подходящ материал за строежи. Освен това в по-студени климатични условия козината на животните става по-дебела и мека, което ги прави по-подходящи за изработката на дрехи. Друг важен ресурс от Балтийския регион е кехлибарът – вкаменена смола от дървета. Той може да бъде обработен и от него да се направят декорации и бижута. Викингите също така търгуват с роби. Те отвличат хора от този регион и след това ги продават като роби в имперските столици. Това не е свързано с околната среда, но също е част от търговията. Сред най-търсените от викингите продукти са платовете, особено коприна, които се произвеждат в тези империи. Също така и стъкло, както споменах по-рано. Вече видя стъкленото мънисто в пръстена, но освен бижута са произвеждат и стъклени съдове като чаши. Можеш да видиш една такава на снимката ето тук. Те са много по-качествени от това, което могат да произвеждат викингите. Затова стъклото става привлекателна технология. Много сребро се изнася, най-вече от Абасидския халифат. Информацията за тази развита търговия в Балтийския регион и търговските пътища между Балтийско море и Абасидския халифат ни е известна, защото археолозите са открили огромно количество сребърни абасидски монети. Тук виждаме, че двата материала, сребро и стъкло, от които е направен пръстенът в Бирка, са продукти, които викингите купуват, идвайки в този регион. Виждаме, че климатът определя до някаква степен вида стоки, които се произвеждат в различните региони. Така че околната среда влияе на търговията. Виждаме също как географското положение влияе на транспорта на стоки. Сега ще ти покажа основните търговски пътища, използвани по това време. Това ни помага да разделим как тези стоки пътуват между тези места. Виждаме, че главните търговски пътища между Балтийския регион, Византия и Абасидския халифат следват големите реки. Викингите се възползват от тези речни системи, защото имат развито корабоплаване. Отново виждаме, че околната среда играе важна роля в търговията и определя удобните за транспорт пътища. Има и друго важно нещо за образуването на тези търговски пътища. Виждаш градовете като Новгород, Киев и Болгар, които се появяват около тези пътища. Тяхното развитие се дължи основно именно на съществуването на тези търговски пътища. С времето тези градове стават търговски центрове. Нека се върнем на пръстена, с който започна видеото. Надявам се той вече не изглежда като аномалия, като странно откритие, а по-скоро като резултат от съществуващи търговски мрежи, които са породени от околната среда и тогавашната политическа обстановка. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на Посолството на САЩ.