Китайските имперски династии

В други видеа говорихме за някои от най-древните китайски династии: династията Шан и династия Джоу. В края на династията Джоу Китай изпада в хаос, в т.нар. Период на воюващите царства. Този период е наистина тежко време за Китай. Въпреки всичко, по това време се появяват школи, известни като Стоте школи на мисълта, сред които конфуцианство, даоизъм, легализъм и много други философски школи. Но това, на което ще наблегнем в това видео, е началото на истинския имперски Китай при династията Цин, от която Китай получава името си. Намираме се в III век пр.н.е. Това е първият истински император на Китай, Цин Шъхуан, и династията, която той създава – Цин. Тя съществува за кратко, но е известна като първата династия, обединила Китай. Смята се, че названието "Китай" всъщност идва от династията Цин. Династията е известна със своето доста твърдо и централизирано управление, основано върху легализма. Има някои известни реликви от този период. Може би знаеш за за Теракотената армия, погребана заедно в гроба на Цин Шъхуан. Династия Цин е известна най-вече с прекратяването на Периода на воюващите царства и обединението на Китай, поставяйки основите на Златния век на Китай, който ще се случи при династията Хан. Династията Хан започва от приблизително 200 г. пр.н.е. и приключва около 200 г. от новата ера. Аз си ги представям като съвременници на Римската империя. 200-те години от Западната Династия Хан съответстват приблизително на Римската република, а Източната династия Хан съответства на разцвета на Римската империя. Това е времето на Златния век на Китай, когато науката и изкуствата, и най-вече конфуцианството, започват да навлизат в Китай и стават официална част от държавния апарат и бюрокрацията. Династията Хан е толкова успешна в културното и езиково обединяването на Китай, че днес 92% от китайците се самоопределят за етнически хан. Така че понякога ще чуваш думата "хан", отнасяща се до династията Хан, а понякога ще се отнася до етническата група хан, която произлиза от идеята за обединението при династията Хан. Династията Хан, както виждаш, завършва в началото на III век, след което Китай отново става разпокъсан и разделен между няколко династии. Тези приблизително 360 години, които не са отбелязани на линията на времето, не означават, че нищо не се е случило в Китай, а напротив – има много събития, но Китай не е обединен. За да придобиеш представа, това е Китай по време на Периода на трите царства през III век, малко след падането на династията Хан. Виждаш династията Дзин, изобразена тук през IV век, все още част от т.нар. Период на шестте династии – приблизително 360 години разпокъсаност в Китай. А сега виждаш Периода на Северните и Южните династии през VI век. В крайна сметка, Китай е повторно обединен от династията Суй и император Ян Дзиен, най-известният от династията. Подобно на династията Цин, Суй са известни най-вече с излизането от този хаотичен период, което в крайна сметка води до обединението на Китай. Суй са етнически хан и полагат основите на още една златна епоха на Китай при династиите Суй и Тан. Династията Тан, изобразена тук, съперничи на Хан по културно и научно развитие на Китай. Това е време, когато изкуствата и науките наистина разцъфтяват Нещо интересно за Периода на шестте династии, за който говорим, е, че макар да е време на раздор, това е времето, когато будизмът започва да навлиза в Китай от централната част на Азия, първоначално от Индия. Будизмът е възприет в Китай именно по времето на Суй и Тан. Едно от най-важните нововъведения, които идват от Китай и времето на Тан е книгопечатането. Това, което виждаш тук, е изображение на една от първите книги, отпечатана някога, Елмазената сутра, по време на династията Тан. След като династията Тан е свалена през 907 г., настъпва отново относително кратък период на хаос. Тези 53 години са известни като Периода на Петте династии и десетте царства, но след това Китай отново е обединен, този път от династия Сун. Династията Сун, до известна степен, продължава делата на династията Тан. В края на династията Тан се появява съпротива срещу будизма, за което ще говорим в други видеа. Ще видим как неоконфуцианството започва да се развива и се утвърждава по времена династията Сун. Но за това имаме други видеа. Династията Сун също е известна като време, в което се влага много енергия в държавната администрация и бюрокрация. Налага се меритократично управление, въз основа на някои от неоконфуцианските идеали. Това е и времето на значителни технологични иновации. Компасът, който е използван и по-рано при династията Хан, се усъвършенства и достига съвременната си форма и употреба в областта на корабоплаването именно по време на династията Сун. Китайската джонка (вид кораб) също достига най-развитата си форма при династията Сун. Едно от най-мащабните нововъведения от тази династия е надграждането на книгопечата от Тан и създаване на ръчния набор – далеч по-практичен метод. Може би най-голямата единична иновация, която променя света, за по-добро или по-лошо, е използването на барута, който е използван към края на династията Тан, но е усъвършенстван при династията Сун. Династията Сун в крайна сметка е свалена през XIII век от монголците. Те установяват новата династия Юен с Кубилай хан като първи император. Той е внук на Чингис хан. Те в крайна сметка са свалени през XIV век от династията Мин. Династията Мин е също етнически хан. Някои от най-известните забележителности, свързани с Китай днес, са създадени от династията Мин. Това е Забраненият дворец, императорската резиденция по време на династиите Мин и Цин в Пекин. Това е Великата китайска стена. И въпреки че историята на Великата китайска стена започва много по-рано, от династията Джоу и Периода на воюващите царства, голяма част от това, което сега виждаш от Великата китайска стена, много от тези строежи са осъществени по време на династията Мин. Последната династия на Китай е династията Цин. Династия Цин е отново, до известна степен, чуждо господство. Тя е управлявана от манджурите, които идват от Манджурия – ето този регион тук. Цин в крайна успяват да надделеят над династията Мин, и да управляват Китай чак до началото на XX век, когато са свалени и е дадено началото на Република Китай. Преведено от "Образование без раници" с подкрепата на посолството на САЩ.