Цивилизациите от Древна Месопотамия

Преди около 6000-8000 години селското стопанство вече се практикува в няколко региона, включително Древен Египет, около река Нил, Индската цивилизация около река Инд, Месопотамия, разположена между реките Тигър и Ефрат, и Древен Китай, покрай реките Хуанхъ и Яндзъ. Причината е, че редовните речни наводнения създават плодородна почва около речните корита, а реките също така осигуряват прясна вода за поливане на реколтите. Не е съвпадение, че някои от първите цивилизации в света се развиват тъкмо в тези области, тъй като реките благоприятстват развитието на селското стопанство, което от своя страна води до все по-гъсти популации и по-специализирани общества.

Месопотамия (разположена предимно на територията на днешни Ирак и Кувейт) често е наричана люлката на цивилизацията, защото някои от най-влиятелните ранни градове държави и империи първо се появяват там — въпреки че това не е единственото такова място! Съвременното име произлиза от гръцката дума за "среда" (месос) и река (потамос) и буквално означава "държава между две реки". Тези две реки са Тигър и Ефрат. Месопотамия не само е едно от първите места, където се заражда селското стопанство, но също така се намира на кръстопътя между Египетската цивилизация и Индската (Харапската) цивилизация. Резултатът е една смесица от езици и култури, която оказва трайно влияние върху писмеността, технологиите, езика, търговията, религията и законите.

На територията на Месопотамия са се развили древни култури като Шумерската, Асирийската, Акадианската и Вавилонската. Изучаването на този период от човешката история може да бъде малко объркващо, защото тези култури взаимодействат помежду си и властват една над друга в течение на няколко хиляди години. В зависимост от разглеждания период и контекст, различните наименования могат да се отнасят до градове държави, религии или империи.

Да започнем с Шумер. Ние смятаме, че Шумерската цивилизация за първи път се формира в Южна Месопотамия около 4000 пр.н.е. (тоест преди 6000 години), което я прави първата градска цивилизация в региона. Месопотамците са известни с това, че около 3000 г. пр.н.е. са създали една от първите писмени системи: клиновидни знаци, отпечатани върху глинени плочки чрез натискане. Това клинообразно писмо след това е адаптирано от заобикалящите народи и е използвано за записване на техните собствени езици в продължение на 2000 години, до появата на финикийския език (който започва да доминира през първото хилядолетие пр.н.е. и на чиито букви се основават буквите, които четеш в момента). С клинопис е записано и едно от първите велики световни произведения на литературата, Епос за Гилгамеш. Месопотамците използват писмеността, за да описват сделки (покупки и продажби), да пишат писма и да разказват истории. Изключително важната стъпка по изобретяване на колелото също се счита за дело на шумерите – най-старото колело е намерено в Месопотамия и е датирано към 3500 г. пр.н.е.

Шумерите строят кораби, които им позволяват да плават из Персийския залив и да търгуват с други ранни цивилизации, като Харапанската (Индската) в Северна Индия. Шумерите разменят текстилни и кожени изделия и бижута за харапански полускъпоценни камъни, мед, перли и слонова кост.

Шумерската религия е политеистична, което означава, че почитат множество богове, много от които са антропоморфни, т.е. имат човекоподобна форма. Храмове на тези богове са изградени върху масивни зигурати, разположени в центровете на повечето градове. За изграждането на тези структури са необходими хиляди хора и много години.

През около 3000 пр.н.е. шумерите осъществяват значителен културен обмен с акадския народ от Северна Месопотамия, кръстен на града държава Акад. Акадският език е родствен с модерните езици иврит и арабски. Тези езици са известни още под наименованието семитски езици. Терминът "семитски" идва от библейския герой Сим, син на Ной, който е предполагаемият прародител на Авраам и, съответно, на еврейския и арабския народ.

Около 2334 г. пр.н.е. Саргон от Акад идва на власт и установява вероятно първата династична империя в света. Акадската империя властва над хората, говорещи шумерски и акадски езици в Месопотамия и Левант — днешни Сирия и Ливан. Империята на Акад се разпада през 2154 г. пр.н.е., 180 години след основаването си.

Асирия носи името на своята първоначална столица, древния град Ашур (произнасян още и Асур) в Северна Месопотамия. Ашур е един от градовете държави, в които се говори акадски и които са управлявани от Саргон и неговите потомци по време на Акадската империя. Няколкостотин години след рухването на Акадската империя Асирия се превръща в голяма империя.

За голяма част от 1400-те години от края на двадесет и първи век пр.н.е до края на седми век пр.н.е. асирийците са доминиращата сила в Месопотамия, особено в северната ѝ част. Империята достига своя връх към края на този период през седми век пр.н.е. По това време Асирийската империя се простира от Кипър и Египет на запад до границите на Персия (съвременен Иран) на изток. Основно изключение от асирийско господство са Вавилонската империя, създадена от Хамурапи, както и някои по-хаотични тъмни векове, през които няма доминираща сила.

След основаването си през 1894 г. пр.н.е. Вавилон е малък град държава в Централна Месопотамия в продължение на около век. Нещата се променят с царуването на Хамурапи, от 1792 до 1750 г. пр.н.е. Той е ефективен владетел, който установява централизирана бюрокрация с данъчно облагане. Хамурапи освобождава Вавилон от чуждестранно управление, след което завладява цяла Южна Месопотамия. Това води до стабилност в района, който вече носи името Вавилония.

Едно от най-важните дела на тази първа вавилонска династия е съставянето на кодекс от закони през около 1754 г. пр.н.е., наречен Кодекс на Хамурапи (или Законник на Хамурапи), който подражава на и подобрява по-ранни писмени закони на Шумер, Акад и Асирия. Той е подобен на кодекса на шумерския цар Ур-Наму от Ур, написан от 2100 до 2050 г. пр.н.е. Кодексът на Хамурапи е едно от най-старите дешифрирани писания със значителна дължина в света. Представлява надписи, издълбани върху каменна стела (плоча) и глинени плочи и е поръчан през около 1754 г. пр.н.е. от шестия владетел на Вавилон, Хамурапи. Състои се от 282 закона с предвидени наказания в зависимост от социалния статус, основани на принципа "око за око, зъб за зъб". Например ако благородник счупи ръката на роб, той ще трябва да плати глоба, докато ако благородник счупи ръката на друг благородник, наказанието е да се счупи ръката на виновника. Някои изследователи възприемат Кодекса на Хамурапи като ранна форма на конституционно управление, с презумпцията за невиновност и възможността да се представят защитни доказателства.

Вавилонската империя, създадена от Хамурапи, съществува в продължение на 260 години, след което, през 1531 г. пр.н.е., Вавилон е плячкосан от нашественици. В периода между 626 г. пр.н.е. и 539 г. пр.н.е. Вавилон отново утвърждава властта си над района със създаването на Неовавилонската империя. Тази нова империя е свалена през 539 г. пр.н.е. от персите, които управляват до времето на Александър Велики (335 г. пр.н.е.).