Можеш ли да храносмелиш краве мляко или имаш лактозна нетолерантност? Способността да храносмиламе мляко като възрастни се смята, че идва от начина на живот на нашите предшественици преди хиляди години. Преди около 10 000 години, когато започнало отглеждането на млекодайни животни, хората, които можели да пият мляко, имали преимущество пред хората, които не можели, понеже имали допълнителен източник на храна, който бил с високо съдържание на хранителни вещества, мазнини и протеини. Това било нещо важно, понеже не винаги било лесно да се открие храна, особено в зимните месеци. Така че ако можеш да храносмелиш лактозата, тогава някой от твоите предшественици вероятно е отглеждал млекодайни животни!

Еволюцията е как видовете изпитват унаследяеми (предавани от едно поколение на следващото) промени в чертите си с времето. За да се образуват еволюционни промени често се изискват много поколения през хиляди до милиони години – което означава, че тези адаптации не се случват за една нощ! Способността на хората да храносмилат лактоза като възрастни е перфектен пример за това. Като бебета мнозинството от хората имат способността да храносмелят лактозата. Докато се развиваме във възрастни, някои хора губят способността да храносмилат лактоза, а други продължават да нямат проблем да храносмилат млека, сирена и други хранителни продукти, които съдържат лактоза. Унаследяема мутация, отговорна за чертата, позволяваща на хората да храносмилат лактоза като възрастни, се държи "включена", водейки до толерантност към лактоза. Тази черта е резултат от мутация от преди хиляди години. Мутацията, причиняваща чертата, била полезна и унаследяема, така че се разпространила в човешката популация и много от нас днес имат тази черта!

Има 4 механизма на еволюция (как еволюцията се случва):

От тези четири механизма ще говорим за естествения отбор.

Естественият отбор е процес, който благоприятства тези унаследяеми черти, които увеличават шансовете за оцеляване на един организъм, като му позволяват да се възпроизвежда по-успешно!

Може би ти е известно за антибиотичната резистентност. Бактериалните инфекции при хората често се лекуват с антибиотици. Но поради прекомерната им и неправилна употреба някои патогенни бактерии са станали резистентни към някои от тези лекарства. Това е опасно за хората, понеже лекарствата, които се използват за лечение на потенциално смъртоносни болести, сега са по-неефективни в някои случаи, или изобщо не са ефективни. Как антибиотиците са станали по-неефективни?

Когато имаш инфекция, размножаващите се патогенни бактерии вътре в теб не са изцяло идентични. Повечето от тях са еднакви, но от време на време една от тях ще се различава леко в генетично отношение. Ако всички бяха генетично идентични, те биха реагирали на околната си среда по един и същи начин и биха били увредени от едни и същи неща. Едно вредно нещо би премахнало целия вид. Но когато има леки генетични разлики, вредните условия като наличието на антибиотик може да убият повечето от патогенните бактерии, но все пак някои може да са по-способни да оцелеят и процъфтят. Тези характеристики биват благоприятствани в тази среда, така че тези бактерии могат да продължат да процъфтяват и да те разболяват. Различни среди благоприятстват различни черти и естественият отбор е влязъл в действие!

Това са други видове отбор, в допълнение към естествения отбор, които съществуват в света. Спомни си за решенията, които взимаш относно вида домашни любимци, които искаш, или какъв вид храни предпочиташ да ядеш. Изкуствения отбор, също наречен "селективно развъждане", е когато хората избират желани черти в селскостопански продукти или животни, вместо да оставят видовете да еволюират и да се променят постепенно без човешка намеса, както при естествения отбор.

Преди около 30 000 до 40 000 години хората започнали да опитомяват вълците. В днешно време потомците на тези опитомени животни са това, което наричаме кучета. Опитомяването е действието на разделяне на малка група организми (в този случай вълци) от главната популация и избиране на желаните им черти чрез развъждане. В продължение на хиляди години опитомяването на вълците довело до притъпяване на някои агресивни черти като инстинктивното защитно поведение в присъствието на хора (лаене или виене, показване на зъбите, стойка за нападение или бягство) и размерът и формата на зъбите. Точната причина защо хората започнали да опитомяват вълци не е известна, въпреки че еволюционните биолози подозират, че вълците са помагали на хората да ловуват по време на ледената епоха (Callaway, 2015). Всъщност те допускат също така, че ако това е вярно, тяхното опитомяване може да е било това, което е помогнало на човешките предшественици през ледената епоха, и причината неандерталците да са изчезнали (Callaway, 2015)! Сега хората избират разнообразни черти в кучетата въз основа на лични предпочитания и търсене на компания, вместо като начин да подпомагат оцеляването на хората.

Развъждането на кучетата е перфектен пример как хората избират желани или модерни черти. Има три различни типа развъждане, които съществуват:

Едно преимущество на избирането на кръстоски или смесени видове пред чистокръвни кучета е това, че вредните генетични мутации, които често се случват в определени линии, за отделния индивид могат да бъдат покрити или "изведени" от генетичния фон благодарение на наследствеността на други кучешки породи. При чистокръвните, тъй като има само една линия, тези грешки често са по-явни и могат да направят чистокръвните кучета предразположени към определени болести.

Еволюцията не е същото като адаптация или естествен отбор. Помни: Естественият отбор е причина за еволюцията. Термини като "прогрес" или "подобрение" не са част от определението на еволюцията, понеже еволюцията е зависима от контекста. Представи си сценарий, в който една черта може да е силно ползотворна в една среда, но силно вредна в друга. Добър пример за това е цветът на козината на мишките. Полезно е мишките да се сливат с хабитата си, за да могат да избегнат хищници. В гората ще е по-вероятно мишката да приеме по-тъмен цвят, за да се слее със земята. Ако извадиш мишка с тъмна козина от оригиналния ѝ хабитат и я поставиш на бял пясъчен плаж, тя ще бъде уловена от птица много бързо, понеже ще бъде лесно да се забележи.

Могат ли полезни черти да възникнат в повече от една област по случайност? Да! Нека се върнем към примера с лактозната толерантност от началото на статията. Когато множество среди благоприятстват съществуването на една черта, тези ползотворни черти могат да се появят чрез мутация и да се разпространят в отделни популации напълно независимо. Еволюционните биолози наричат това конвергентна еволюция. В примера с лактозната толерантност точно това се е случило. Една популация в Европа е еволюирала способността да храносмила лактоза като възрастни независимо от една африканска популация. И двете популации са започнали да отглеждат млекодайни животни, и двете черти са възникнали по приблизително едно и също време. Готиното е, че когато чертата за лактозна толерантност е възникнала, тези популации са били достатъчно отдалечени и не са можели да се кръстосват помежду си, правейки развитието на чертата удобно съвпадение.