Основно съдържание

Курс: Биологична библиотека > Раздел 28

Урок 8: Биогеография

Климат

Глобални, регионални и местни фактори, които влияят на климата. Как климатът се отразява върху географското разпространение на видовете.

Ключови точки:

Всеки вид има уникален ареал, набор от местообитания, където членове на този вид се намират на Земята.
Ареалът на даден вид зависи от географията и от биотичните (живите) и абиотичните (неживите) условия, от които той се нуждае, за да оцелее.
Ареалите на видовете и разпределението на биомите (видовете екосистеми) се оформят от климата.
Климатът на едно място зависи от глобалните модели на количеството слънчева енергия и въздушните потоци, както и от особеностите на релефа като планини и водни басейни.

Въведение

Нека да започнем с един въпрос: къде можем да срещнем полярна мечка?

Може би като мен забравяш дали полярните мечки живеят близо до Северния полюс, или до Южния полюс. (Аз го проверих: отговорът е Северният!) Но дори да е така, вероятно няма да търсиш полярна мечка в, да кажем, тропическа гора или пустиня.

Нека помислим защо е така. Полярните мечки се нуждаят от определени условия за живот заради начина, по който са изградени и функционират телата им. Тези условия се срещат само на определени места. Например гъстата козина, която помага на полярната мечка да оцелее в студа, би била безполезна (и дори вредна) в горещ ден в пустинята.

Това е основно правило в екологията: всеки вид се среща само в определен набор от местообитания от многото такива на Земята. Този населен от вида район се нарича ареал на вида. Някои организми имат по-широки ареали от други, но никой вид не се намира навсякъде. Това е така, защото различните видове имат различни нужди, както и различни истории на разпръскване, или как те са се разпространили от място на място.

Един от най-важните фактори, определящи къде се срещат различни видове, е климатът, или дългосрочните, характерни метеорологични условия. В тази статия ще разгледаме биогеографията (изучаваща защо различни организми се срещат в определени места и в определена численост) и как ареалите на видовете се влияят от климата.

Всеки вид има свой ареал

Ареалът на даден вид е наборът от местообитания, където този вид се намира на Земята. Например диаграмата по-долу показва ареала на полярните мечки (поглед надолу към Земята от над Северния полюс):

От какво се определя ареалът на даден вид? Историческият шанс и географските бариери може да играят важни роли. Например може би белите мечки биха могли да оцелеят на Южния полюс, също както на Северния. Но те никога не са били привнесени на Южния полюс и не са имали никакъв начин да се разпръснат или разпространят през океаните между двата полюса.

След като даден вид попадне в дадена област, той може да оцелее в тази област, само ако условията са подходящи. Някои от условията, които трябва да бъдат "подходящи", са биотични, което означава, че те са пряко свързани с живите организми. Например един вид може да не бъде способен да се установи в дадена област, защото конкурентен вид, хищник или патоген, е вече там, или защото няма наличен хранителен ресурс.

Много фактори, които определят дали даден вид може да живее в една област, са абиотични, или неживи. Примери за важни абиотични фактори са температура, слънчева светлина и ниво на влага. Понякога тези фактори определят дали даден вид може да живее в едно място по много директен начин. Например растителен вид ще пусне корени и разпространи само на място, където получава достатъчно слънчева светлина и вода.

Абиотичните фактори обаче може да влияят на това дали един вид се среща на дадено място и не толкова директно. Например климатът и качеството на почвата директно влияят на вида и броя на растенията, които могат да растат в определена област. Тъй като енергията влиза в екосистемите чрез растенията и други продуценти, климатът и качеството на почвата индиректно определят какви други трофични звена, или "звена от хранителната верига", може да поддържа екосистемата.

Глобално разпределение на биоми

Абиотичните фактори формират ареалите на отделните видове, например като този на полярната мечка. На по-глобално ниво обаче те определят и къде се намират различни видове биоми на Земята.

Какво точно е биом? По принцип това е вид или категория на екосистема. Един познат пример е пустинният биом. Всяка пустиня е на различно място и има свой собствен уникален набор от растения и животни. Все пак всички пустини на Земята са отличително пустини и споделят общи характеристики. Такива са: малко дъжд, високи дневни температури и отделни растения, адаптирани към суровите условия.

Климатът е ключов абиотичeн фактор, който определя къде се намират сухоземни (земни) биоми. Всеки биом има характерен диапазон от температури и ниво на валежи (дъжд и/или снеговалеж). Ако ние знаем какви са температурата и валежите на едно място, често можем да предвидим какъв вид биом ще се наблюдава там.

Някои видове биоми попадат в приблизителни ивици по по протежение на земната ос север-юг. Например има голяма ивица тропически гори (зелено в диаграмата по-горе), която обгражда средната линия на Земята, или екватора, включително части от Централна и Южна Америка, Африка и Югоизточна Азия. Но биомите на Земята не формират строго очертани "райета", както можеш да видиш от неправилните форми на картата.

Можем да обясним и общите закономерности на ивиците, и отклоненията от този модел, като разгледаме различните фактори, които оказват влияние върху климата.

Какво е климат?

Климатът е просто времето, нали? Ами... един вид. В екологията (за разлика от ежедневния живот) тези термини имат малко по-различни значения:

Климатът се отнася до дългосрочните, типични атмосферни условия в една област, например температура и валежи. "Обикновено в Далас е горещо през лятото" е описание на климата.
Времето се отнася до същите видове условия, но за по-кратък срок от време. Например "Вчера в Далас максималната температура беше $100$ ‍ $^{о}$ ‍ $F$ ‍" описва времето, а не климата.

По принцип можеш да разглеждаш климата като "средното" време на дадено място.

Представи си, например, че планираш събитие на открито в Уисконсин (където през зимата е студено и има много сняг). Като отчетеш климата, вероятно ще планираш събитието през лятото, а не през зимата. Това е така, защото има дългогодишна информация, че който и да е ден през лятото е по-добър за събитие на открито, отколкото който и да е ден през зимата.

Да избереш точната най-добра дата за събитието е много по-трудно. Например първият петък през юли или петъкът след това би бил по-добър ден за събитие на открито? Ние няма как да знаем отговора, ако планираме няколко месеца по-рано, защото е пословично трудно да се предскаже времето много преди това.

Как се променя климатът според географската ширина

По принцип температурите на земната повърхност спадат, когато се движим от екватора към полюсите. Това не е голяма изненада — обикновено си представяме Арктика като по-студено място от тропиците! Но защо е така?

Основният отговор е, че екваторът получава повече инсолация, или слънчева енергия на площ за време, отколкото полюсите. Слънчевите лъчи в близост до екватора падат директно, а близо до полюсите под наклон, така че в полярните райони същото количество енергия се разпределя на по-голяма площ, както можеш да видиш на диаграмата по-долу:

Освен това при полюсите слънчевата светлина изминава по-дълъг път през атмосферата, преди да достигане земната повърхност. Това означава, че в сравнение с екватора на полюсите по-голяма част от светлината се отразява от частиците в атмосферата обратно към космоса (и по този начин тя не достига повърхността)

^{1}

Силната слънчева светлина на екватора (и слаба слънчева светлина на полюсите) прави тропиците по-топли, отколкото Арктика. Освен това въз основа на тази разлика в слънчевото греене се формират глобалните модели на въздушна циркулация. Тъй като въздухът се нагрява от слънцето най-силно по екватора, там той притежава най-голяма склонност да се издига. Това издигане на въздуха при екватора задвижва мащабните модели на въздушни потоци и валежи.

Как изглеждат тези мащабни модели? Установено е, че в земната атмосфера съществуват шест въртящи се въздушни клетки (три северно от екватора, три южно от екватора). Всяка от тези клетки обгражда Земята като гигантска "въздушна поничка," както е показано на фигурата по-долу.

Белите стрелки показват посоките на основните ветрове (въздушни потоци над повърхността поради циркулацията на въздуха в клетките). Ветровете се "изкривяват" поради земното въртене. Източник на изображението Earth global circulation by Kaidor, CC BY-SA 3.0. Модифицираното изображение е лицензирано с лиценз CC BY-SA 3.0

В този модел на въздушните потоци с шест клетки въздухът се издига в зони с ниско налягане: една на екватора (под влиянието на силното екваториално слънце) и още две на 60

^{o}

С

Ю

. Докато се издига, въздухът се охлажда и голяма част от влагата в него се отделя като валежи от дъжд или сняг. Това води до райони с много валежи (от дъжд или сняг) на екватора и на 60

^{o}

С

Ю

Изпуснал вече своята влага, въздухът, който се издигна в зоните с ниско налягане, сега е сух, докато се движи към полюсите (пътувайки високо в атмосферата). Когато падне отново в зони с високо налягане (които се намират на 30

^{o}

С

Ю

и на полюсите), сухият въздух изсмуква влага от повърхността, създавайки пустинни зони в

30^{o}

С

Ю

и сухи области на Северния и Южния полюс.

В течение на годината различните части на Земята се накланят по-близо до слънцето и по този начин получават повече инсолация. Това е така, защото земната ос на въртене не е перпендикулярна на равнината, в която Земята се движи около слънцето, а е наклонена под

23

°

спрямо тази равнина.

През декември южното полукълбо се накланя към Слънцето, което води до лято в южното полукълбо и зима в северното полукълбо. През юни е вярно обратното – има лято в северното полукълбо и зима в южното полукълбо.

Сезонните промени на местата, които получават най-много слънчева енергия, предизвиква промени в моделите на въздушна циркулация и разположението на климатичните зони. Например зоната с ниско налягане близо до екватора (наречена интертропична зона на конвергенция) променя местоположението си в унисон с промяната на ориентацията на Земята в течение на годината, което създава дъждовни и сухи сезони в районите близо до екватора

^{2}

Планини, надморска височина и климат

Климатичните модели въз основа на географската ширина в климата ни дават общите закономерности, например най-общо къде се намират пустинните зони и зоните с обилни валежи в различните географски ширини. Но както може би се досещаш, това е само част от картината. В крайна сметка не всички места на една и съща географска ширина имат един и същ климат или същия вид биом!

Надморската височина е друг ключов фактор, който формира климата. Ще ти дам пример от реалния живот – когато бях дете, посещавах училище, разположено на върха на висок хълм. Понякога аз и моите съученици бяхме освобождавани от училище за ден, а другите деца в областта не. Защо? Защото на върха на хълма беше по-студено, отколкото на морското равнище, така че понякога валеше сняг в нашето училище, когато валеше дъжд в по-ниските области.

Да обобщим – места с голяма надморска височина обикновено се характеризират с по-студен климат, отколкото близките до тях нискоразположени райони. По принцип на всеки

1000

м, когато се движим нагоре (да кажем, изкачвайки се в планина), температурата на въздуха ще падне с приблизително

6

^{о} C

^{3}

Тъй като температурата се променя с височината (заедно с неща като влага и вид почва), една планина може да има различни биоми на различни височини. Например една висока планина може да има ливади на по-ниските си склонове, но зона на алпийска тундра, подобна на биома на арктическата тундра близо до Северния полюс, на по-високите възвишения

^{4, 5}

Планините оказват влияние върху моделите на валежи и на своите собствени склонове, и в околните области. Представи си случая, когато една планина обикновено е връхлитана от ветрове, идващи от определена посока — да кажем откъм океана. Особено ако тези ветрове са влажни, наветрените (обърнатите към вятъра) склонове и околните области обикновено ще получават много дъжд.

Защо това е така? Въздухът губи своя капацитет да задържа вода, докато се издига и охлажда, движейки се нагоре по склоновете, и изпуска допълнителната влага като дъжд. Въздухът, който преминава от другата страна на планината, е сух, така че другата страна (подветрената страна) обикновено има пустинен климат. Този сух район на подветрената страна е известен като дъждовна сянка.

Чудесен пример за дъждовна сянка представлява щатът Вашингтон. По крайбрежието се движи влажен въздух от Тихия океан и се сблъсква с редицата от планини, наречени Каскади.

Докато влажният въздух се движи нагоре, той освобождава своята влага като дъжд, поради което Сиатъл (който е откъм океанската страна на планините) е известен с дъждовен климат. От другата страна на планините е дъждовната сянка, която определя сухия климат в източната част на щата Вашингтон.

Езера, океани и климат

Както примерът по-горе показва, водните обекти (особено големите като океани и езера) може да повлияят върху климата на околните райони. В действителност водните обекти влияят върху климата по най-различни начини, дори когато няма планини в картината.

На най-основно ниво, езера, океани и потоци играят жизненоважна роля в климатичните процеси, като служат като резервоари за вода, които може да се изпаряват от повърхността, за да паднат по-късно като дъжд или сняг. Можеш да научиш повече за този процес в статията за кръговрата на водата.

Водните обекти също така минимизират промените в температурата на близките земни маси. Тоест те предотвратяват твърде голямото повишение или твърде голямото понижение на температурите, които биха се случили без тях. Можеш да научиш повече за това как уникалните свойства на водата правят това възможно във видеото за специфичния топлинен капацитет на водата.

Накарая да отбележим, че океанските течения (които носят вода от едно място до друго) също оказват значително влияние върху климата на близката суша. Картата по-долу показва някои от главните течения на Земята:

За да видиш как теченията влияят на климата, нека сравним два града на почти една и съща географска ширина: Лондон, Англия, и Калгари, Канада

^{6}

. В Лондон температурата пада само до около

40

^{о} F

през зимата. В Калгари е обичайно температурата да падне под

10

^{о} F

— толкова студено, че на една моя приятелка ѝ клепачите замръзнаха, докато беше на посещение там!

^{7, 8}

Тази разлика между Лондон и Калгари може да бъде обяснена с течението, наречено Гълфстрийм. Гълфстрийм носи вода, нагрята на екватора, нагоре покрай източния бряг на Съединените щати, захранвайки друго течение, наречено Северноатлантическо течение. Гълфстрийм носи топла вода покрай бреговете на Англия и западното крайбрежие на Европа, правейки климата по-топъл, отколкото би бил в друг случай

^{9}

Моделите на теченията до голяма степен са продукт от моделите на вятъра

^{10}

. Въпреки че не го обсъдихме обширно, ако се върнеш назад до изображението на Земята с нейните въртящи се въздушни клетки, ще видиш, че въртящите се клетки — заедно с въртенето на Земята — създават повърхностни ветрове, които се движат в определени посоки в конкретни зони на съответната географска ширина. Тези ветрове задвижват водните маси и по този начин възникват теченията.

Защо тези особености на климата имат значение?

Климатът е ключов фактор, който определя къде могат да живеят различните биологични видове. Този принцип важи за много клонове на дървото на живота, от животните (като нашия приятел полярната мечка) до растенията и микробите. Всеки вид се нуждае от специфична за него комбинация от условия за оцеляване, много от които са пряко или косвено свързани с климата.

Ако климатичните условия в една област се променят, видовете, които могат да живеят там, също може да се променят. Например спад на валежите може да означава, че един регион вече не може да поддържа растителните видове, които преди това е поддържал, ставайки по-пустинен вместо това. Такива промени може да имат каскадни ефекти върху екологичните мрежи, като промените на растителните общности ще засегнат всички животни, които зависят от тях.

Този принцип важи за всяка промяна на климата, независимо дали тя засяга малка област, или голяма. Но това е особено важно в светлината на глобалните климатични промени, които сега се случват. В резултат на човешката дейност учените прогнозират покачване на средните температури от

1

-

5

° C

до

2100

^{11}

г. За видовете, чувствителни към малки разлики в температурата, това може да бъде опустошителна промяна.

За да научиш повече за глобалното изменение на климата и как то може да засегне ареалите на видовете и биологичното разнообразие, виж видеото Как климатичната промяна влияе на биологичното разнообразие? от Калифорнийската академия на науките.

Източници

Тази статия е производна модификация на следните статии:

"Biomes", in Principles of Biology, by Robert Bear, David Rintoul, Bruce Snyder, Martha Smith-Caldas, Christopher Herren, and Eva Horne, CC BY 4.0. Изтегли оригиналната статия безплатно на http://cnx.org/contents/db89c8f8-a27c-4685-ad2a-19d11a2a7e2e@24.18.
"Biogeography," in Principles of Biology, by Robert Bear, David Rintoul, Bruce Snyder, Martha Smith-Caldas, Christopher Herren, and Eva Horne, CC BY 4.0. Изтегли оригиналната статия безплатно на http://cnx.org/contents/db89c8f8-a27c-4685-ad2a-19d11a2a7e2e@24.18.
"Climate and the effects of global climate change," by Robert Bear and David Rintoul, CC BY 4.0. Изтегли оригиналната статия безплатно на http://cnx.org/contents/77713b38-a79e-4591-8481-2a98b8066e23@5.
"Climate processes; External and internal controls," by Jonathan Tomkin, CC BY 3.0. Изтегли оригиналната статия безплатно на http://cnx.org/contents/e4ba899f-d471-40a9-a993-4b3872d86644@18.
"Biomes," by CK-12 Foundation, CC BY-NC 3.0.

Изменената статия е лицензирана под разрешително CC BY-NC-SA 4.0.

Цитирани трудове:

Halasz, Peter. (2016, April 5). Why the polar regions are colder. Retrieved September 18, 2016 from WikiMedia Commons: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Oblique_rays_04_Pengo.svg.
Purves, W. K., Sadava, D. E., Orians, G. H., and Heller, H.C. (2003). Ecology and biogeography. In Life: The science of biology (7th ed., pp. 1074-1075). Sunderland, MA: Sinauer Associates.
Ricklefs, Robert E. (1990). Climate, topography, and the diversity of natural communities. In Ecology (3rd ed., pp. 149). New York, NY: W. H. Freeman and Company.
Ricklefs, Robert E. (1990). Climate, topography, and the diversity of natural communities. In Ecology (3rd ed., pp. 150). New York, NY: W. H. Freeman and Company.
Tundra. (2016, August 18). Retrieved September 18, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Tundra.
List of cities by latitude. (2016, September 16). Retrieved September 18, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_by_latitude.
Calgary: Annual weather averages. (n.d.). Retrieved September 18, 2016 from http://www.holiday-weather.com/calgary/averages/.
London: Annual weather averages. (n.d.). Retrieved September 18, 2016 from http://www.holiday-weather.com/london/averages/.
Reece, J. B., Urry, L. A., Cain, M. L., Wasserman, S. A., Minorsky, P. V., and Jackson, R. B. (2011). Earth's climate varies by latitude and season and is changing rapidly. In Campbell biology (10th ed., p. 1162). San Francisco, CA: Pearson.
Raven, Peter H., Johnson, George B., Mason, Kenneth A., Losos, Jonathan B., and Singer, Susan R. (2014). Ecosystem effects of sun, wind, and water. In Biology (10th ed., AP ed., pp. 1233). New York, NY: McGraw-Hill.
Intergovernmental Panel on Climate Change. (2014). SPM 2.2. Projected changes in the climate system. In climate change 2014 synthesis report summary for policymakers. Retrieved from http://www.ipcc.ch/pdf/assessment-report/ar5/syr/AR5_SYR_FINAL_SPM.pdf.
The quoted range of predicted temperature increases is relative to temperatures from 1986-2005 period and corresponds to scenarios RCP4.5, RCP6.0 and RCP8.5 (roughly, some mitigation, continuation, or some exacerbation of present trends), but not to scenario RCP2.6 (strong mitigation of greenhouse gas emissions).

Препратки:

Breed, G. A., Stichter, S., and Crone, E. E. (2012). Climate-driven changes in northeastern US butterfly communities. Nature Climate Change, 3, 142-145. http://dx.doi.org/10.1038/nclimate1663. Retrieved from http://www.naba.org/chapters/nabambc/downloads/BreedStichterCrone2012.pdf.

Calgary: Annual weather averages. (n.d.). Retrieved September 18, 2016 from http://www.holiday-weather.com/calgary/averages/.

Climate. (2016, March 3). Retrieved March 10, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Climate.

Gulf Stream. (2016, September 16). Retrieved September 18, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Gulf_Stream.

Halasz, Peter. (2016, April 5). Why the polar regions are colder. Retrieved September 18, 2016 from WikiMedia Commons: https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Oblique_rays_04_Pengo.svg.

Heating imbalances. (n.d.). In NASA Earth observatory. Retrieved September 18, 2016 from http://earthobservatory.nasa.gov/Features/EnergyBalance/page3.php.

Intergovernmental Panel on Climate Change. (2014). SPM 2.2. Projected changes in the climate system. In climate change 2014 synthesis report summary for policymakers. Retrieved from http://www.ipcc.ch/pdf/assessment-report/ar5/syr/AR5_SYR_FINAL_SPM.pdf.

Intertropical convergence zone. (2016, March 5). Retrieved March 10, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Intertropical_Convergence_Zone.

Jakuboski, S. (2012, September 29). Butterfly range shifts are a sign of global warming. In Green science: Musings of a young conservationist. Retrieved from http://www.nature.com/scitable/blog/green-science/butterflies.

List of cities by latitude. (2016, September 16). Retrieved September 18, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_cities_by_latitude.

London: Annual weather averages. (n.d.). Retrieved September 18, 2016 from http://www.holiday-weather.com/london/averages/.

National Oceanic and Atmospheric Administration. (2008, March 25). Currents. In _NOAA ocean service education. Retrieved from http://oceanservice.noaa.gov/education/kits/currents/05currents1.html.

North Atlantic Drift (Gulf Stream). (n.d.). In WeatherOnline. Retrieved September 18, 2016 from http://www.weatheronline.co.uk/reports/wxfacts/North-Atlantic-Drift-Gulf-Stream.htm

Наблюдавай анимация на ефекта Кориолис над земната повърхност . (n.d.). В Exploring earth. Retrieved from http://www.classzone.com/books/earth_science/terc/content/visualizations/es1904/es1904page01.cfm.

Parmesan, C. Ryrholm, N., Stefanescu, C., Hill, J. K., Thomas, C. D., Descimon, H., Huntley, B., Kaila, L., Kullberg, J., Tammaru, T. , Tennent, W. J., Thomas, J. A., and Warren, M. (1999). Poleward shifts in geographical ranges of butterfly species associated with regional warming. Nature, 399, 579-583. http://dx.doi.org/10.1038/21181. Retrieved from http://www7.nau.edu/mpcer/direnet/publications/publications_p/files/Parmesan_1999.pdf.

Purves, W. K., Sadava, D. E., Orians, G. H., and Heller, H.C. (2003). Ecology and biogeography. In Life: The science of biology (7th ed., pp. 1074-1076). Sunderland, MA: Sinauer Associates.

Raven, Peter H., Johnson, George B., Mason, Kenneth A., Losos, Jonathan B., and Singer, Susan R. (2014). Ecosystem effects of sun, wind, and water. In Biology (10th ed., AP ed., pp. 1230-1235). New York, NY: McGraw-Hill.

Ricklefs, Robert E. (1990). Climate, topography, and the diversity of natural communities. In Ecology (3rd ed., pp. 140-169). New York, NY: W. H. Freeman and Company.

Reece, J. B., Urry, L. A., Cain, M. L., Wasserman, S. A., Minorsky, P. V., and Jackson, R. B. (2011). Earth's climate varies by latitude and season and is changing rapidly. In Campbell biology (10th ed., pp. 1161-1164). San Francisco, CA: Pearson.

Snodgrass, E. (May 14, 2012). Climate projections. In OpenStax CNX. Retrieved from http://cnx.org/contents/e28fe097-1e9d-45ae-b730-9529b9c9a448@8/Climate_Projections.

Taylor, George. (n.d.). Precipitation, global distribution of. In Water encyclopedia: Science and issues. Retrieved September 18, 2016 from http://www.waterencyclopedia.com/Po-Re/Precipitation-Global-Distribution-of.html.

Tundra. (2016, August 18). Retrieved September 18, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Tundra.

Van Domelen, D. (1996). The Coriolis effect. Retrieved from https://stratus.ssec.wisc.edu/courses/gg101/coriolis/coriolis.html.

Van Domelen, D. (2008, January 13). A (hopefully) simple explanation of the Coriolis force. Retrieved from http://www.dvandom.com/coriolis/.

Walther, G.-R., Post, E., Convey, P., Menzel, A., Parmesan, C., Beebee, T. J. C., Fromentin, J.-M., Hoegh-Guldberg, O., and Bairlein, F. (2002). Ecological responses to recent climate change. Nature, 416, 389-395. http://dx.doi.org/10.1038/416389a. Retrieved from http://eebweb.arizona.edu/courses/Ecol206/Walther%20et%20al%20Nature%202002.pdf.

Westerlies. (2016, February 21). Retrieved March 10, 2016 from Wikipedia: https://en.wikipedia.org/wiki/Westerlies.

Spencer, Chrissy. (2015, August 13). Introduction to ecology: Major patterns in Earth's climate. In Biology 1510 biological principles. Retrieved from http://bio1510.biology.gatech.edu/module-2-ecology/introduction-to-ecology-major-patterns-in-earths-climate/.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.