Въведение в реснички, камшичета и псевдоподи

Целта на това видео е да разгледаме някои от структурите, които се срещат дори в едноклетъчни организми. Това тук е изображение на амеба Chaos carolinense И това, което виждаш тук, е издатина, идваща от главната част на клетката, която се нарича псевдопод, което означава фалшив крак. Псевдопод има същия корен като думата подиатрия, което е свързано с крака. И това, което наистина искам да разбереш, е, че това се използва от амебата или за да се движи наоколо, или може дори да го използва, за да атакува нещо, което иска да погълне. И помисли какво е необходимо, за да можеш да правиш това, да можеш да отгледаш такъв фалшив крак, такъв фалшив крак. Имаш нужда от всякакви видове микроструктури тук, които ще се разтегнат или съкратят колкото е необходимо. И помисли за механизма, от който се нуждаеш, за да направиш това. Тук важното е да разберем, че понякога просто си представяме клетките като торбички с течност с няколко неща плаващи в тях. Но те са невероятно сложни структури и биолозите дори днес не разбират напълно как всичко работи и изучават как тези неща всъщност се случват. Друга структура, която често ще виждаш в едноклетъчни организми, която или им помага да се движат наоколо, или дори им помага да придвижат други неща, са ресните. Това ето тук е изображение на Oxytricha trifallax, което е едноклетъчен организъм. Еукариотен организъм е. И ясно можеш да видиш тези израстъци от тялото му тук, тези подобни на власинки структури. Помни, че това е едноклетъчен организъм. Всъщност има доста приличен размер. Ако това са около 30 микрометра, или 30 милионни от метъра, или 30 хилядни от милиметъра. Това е много малко спрямо нашия мащаб, но всъщност доста голямо предвид това, че става въпрос за клетка. Да повторя, че тези ресни обикновено се движат в синхрон, за да позволят на микроорганизма да се движи наоколо, или понякога се използват, за да местят неща. Например клетките, които обвиват белите ти дробове, имат ресни, които се използват, за да местят неща нагоре или надолу, да преместят част от слюнката или някакви частици, които са там. Oxytricha trifallax е особено интересен организъм като еукариот, защото има не само едно ядро. Този организъм може да има две ядра. И вътре в ядрото ДНК може да бъде изключително фрагментирано. Повечето организми имат разумен брой хромозоми. Хората имат по 23 двойки. Това всъщност си е доста голям брой. Oxytricha trifallax може да има хиляди хромозоми. И това, което е много интересно за Oxytricha trifallax, е как се размножава. Когато е под стрес, се свързва с друга Oxytricha trifallax и вместо да създадат потомство те си обменят взаимно ДНК. Като се свържат, те могат да променят своя генотип, което е удивително. В зависимост от гледната точка, това даже изглежда доста романтично. Друга свързана идея е, че вместо да имат много ресни, някои едноклетъчни имат само едно нещо, което прилича на опашка, с която могат да се придвижват наоколо. Това тук е много изучавано зелено водорасло. Нарича се Chlamydomonas и можеш ясно да видиш тук този камшик, тази подобна на опашка структура. И това е изключително тънко. Ние го виждаме под много силен микроскоп но, за да имаме някаква представа за мащаба, един микрометър тук би бил горе-долу толкова. Така че широчината на този камшик би била 1. Ако говорим за много от тях, бихме казали камшици. Това е една четвърт от микрометъра. Друг начин да си го представим е, че можеш да сложиш 4000 от тези едно до друго и ще получиш широчината на милиметър. Така че са изключително малки, но наистина е удивително как ни изглеждат като прости организми, а всъщност са доста сложни. Има цяла наука за това как тези камшичета се движат, как клетката го върти, за да може да позволи да се движи. Ако анализираме какво всъщност се случва в тази част от клетката, то е доста сложно, начинът на работа на неговия биологичен механизъм. Още веднъж – тези клетки не са просто торбички с материя, които плават наоколо. Те са невероятно сложни структури, които все още се опитваме да разберем.