Промяна на проводимостта в атриовентрикуларния възел – хронотропен ефект

Ще начертая една фигура, за да ти покажа точно какво се случва с AV възела. Това е нашият AV възел в течение на времето. Тук имаме 0 миливолта – положително и отрицателно. Знаем, че AV възелът ще изглежда много подобно на SA възела. Но има две ключови разлики. Като ги чертая, ще ги подчертая. Една е, че има по-плавно нарастване. Това е, разбира се, първата фаза. Това е фаза 4. И се увеличава бавно, и най-накрая стига до този праг. Най-накрая стига до точката на прага, при което медиираните от напрежението калциеви канали се отварят и това се повишава. Но отново е по-полегато. Стига до тази точка, а после се връща обратно надолу. Това е фаза 0, а това е фаза 1. Какви точно са разликите? (Заб.: Реполяризацията всъщност е фаза 3, д-р Риши погрешно я означава като 1) Разликата е, че има по-полегата фаза 4. Защо е по-полегата? Каква е причината зад това? Помни, AV възелът има сърдечна честота, която е сравнително по-ниска. Някъде между 40 и 60. В сравнение с SA възела това е по-ниска сърдечна честота, което означава, че сърдечният удар ще е по-дълъг. Фактът, че фаза 4 е по-полегата, ни води към факта, че AV възелът поддържа по-ниска сърдечна честота. Ще поставя стрелка надолу. Но искам да изтъкна, че при нормални обстоятелства това няма голямо значение, понеже SA възелът ръководи сърдечната честота. И въпреки че имаме по-ниска сърдечна честота, не ни интересува тази фаза 4, понеже SA възелът ръководи нещата. Освен ако SA възелът не е в почивка, това няма голямо значение, понеже SA възелът ръководи нещата. Това означава, че можем да обърнем внимание на другите две части. Понеже това означава, че фаза 0 и фаза 1 все още имат значение. Там има една ключова разлика, която искам да изтъкна, а тя е, че също имаш по-полегата фаза 0. Помисли за това. Ако фаза 0 е полегата и знаем, че това е акционният потенциал – това е акционният потенциал – какво означава това? Какво означава? Наклонът на акционния потенциал – и това е интересна идея – наклонът на акционния потенциал ще повлияе на скоростта на провеждане. Понеже това е моментът, в който йоните протичат в съседните клетки. Ако това беше много, много стръмно, щеше да имаш висока скорост на провеждане. Ако е по-полегато, както тук, имаш по-ниска скорост на провеждане. Ефектът на това ще е ниска скорост на провеждане, което означава, че на йоните им трябва малко време да стигнат до съседните клетки и да задействат техните акционни потенциали. Преминаването от клетка към клетка, към клетка ще става бавно през този AV възел. Може би си мислиш – говорихме за това преди, понеже тази намалена скорост на провеждане – това е обяснението за забавянето. Помни, в AV възела имаш забавяне. Обикновено е около 0,1 секунди. Това е причината. Понеже тази фаза 0 протича толкова бавно, че създава забавяне между предсърдията и вентрикулите. Забавяне, което – в началото може да изглежда, че това е загуба на време, но наистина има значение, понеже искаш да създадеш това забавяне, така че вентрикулите да не се съкратят твърде рано. Така създаваш това забавяне. Имаш по-полегата фаза 0. Ще направя малко място и ще те помоля да помислиш за нещо от перспективата на клетката. Представи си, че имаш клетка – ще я начертая. Това тук е клетката ни. Клетката си върши своите неща, и позволява – ще разгледаме фаза 0. Нека запиша това. Това ще е фаза 0. Какво се случва във фаза 0? Клетките имат медиирани от напрежение калциеви канали. Това е много важно. Говорим за калциеви канали, а понякога не успявам добре да обознача медиираните от напрежението и останалите. Но помни, във фаза 4 тези калциеви йони идват през нормални канали. Но тези са медиирани от напрежение, което означава, че бързо се отварят, но после също бързо се затварят. Тези медиирани от напрежението калциеви канали ще позволят на калция да навлезе през фаза 0. Калцият ще навлезе в клетката. И това е причината да получаваш това покачване на мембранния потенциал. Той се повишава и повишава. И калцият навлиза. Тези клетки имат малки рецептори. Може сега да предполагаш къде ще отиде всичко това. Тези рецептори са за невротрансмитер, който идва от симпатиков нерв. Симпатиковите нерви слизат надолу и стигат до AV възела, точно както при SA възела. Те стигат до тук и освобождават своя норадреналин. Норадреналинът идва тук. От другата страна също имаш рецептори. Имаш малки рецептори и от тази страна. Тук също има нерви. И, както казах преди, чертая го като две различни страни на клетката, но това е просто начинът, по който го чертая. Няма нищо общо с реалността. Клетката не организира едната страна за симпатиковите нерви и другата страна за парасимпатиковите. Но така мисля за него, понеже е по-лесно. И имаш малък сигнал, идващ от парасимпатиковия нерв от тази страна, и опониращ сигнал, идващ от тази страна. И нека се уверя, че е ясно. Този невротрансмитер е ацетилхолин. Симпатиковият нерв казва на тази клетка да позволи бързото навлизане на още калций. А парасимпатиковият нерв натиска спирачката и казва да забави допускането на калций навътре. Те се противопоставят един на друг. Ще направя малко място. Като се върнем към картинката си, ще игнорирам фаза 4, понеже знаем, отново, сърдечната честота ще бъде доминирана от SA възела. Няма нужда да се тревожим за фаза 4, понеже интересното нещо започва тук. Ако симпатиковият нерв спечели, тогава ще имаш доста бързо покачване, а после ще падне ето така. Ако спечели парасимпатиковият нерв, ще стане противоположното. Ще се покачи по-бавно, понеже по-малко калций идва навътре за даден период от време. И после ще слезе надолу ето така. Гледаме дали наклонът се увеличава, или намалява, в зависимост дали го управлява симпатиковата, или парасимпатиковата система. И ако казах, че наклонът е свързан със скоростта на провеждане, което казахме по-рано, скоростта на провеждане ще е повлияна от наклона на тази права. Тогава, по същество, променяш забавянето. Ще проиграя това и ще видиш колко е готино. Ще направя малко място. Ето. Ако имаме три сценария – ще направим основен сценарий. Ще направя два сценария – единият с контрол от симпатиковия, а другият – от парасимпатиковия нерв. Ще ти покажа броя на сърдечните удари, които имаш. При основния, да кажем, че имаш четири удара на сърцето. Да кажем, че тези малки бели стрелки представляват предсърдна систола. Това е съкращаване на предсърдията – предсърдна систола. Сега в друг цвят ще представя вентрикуларна систола. Това е когато вентрикулите се съкращават. Това ще е вентрикуларна систола. Вентрикуларна систола – когато вентрикулите се съкращават. Знаем, че това ще се случи около 1/10 от секундата по-късно. Това забавяне обикновено е около 0,1 секунда. Ако го гледам с времето, тук ще имам друга вентрикуларна систола, друга тук и четвърта тук. Ако симпатиковият нерв контролира клетката – нека кажем, че бягам. Това е сценарий, в който бягам и може би ме преследват, или аз преследвам някого. Какво ще се случи в същия период от време? В този случай ще имам повече предсърдни систоли. Понеже SA възелът ще изпраща по-често сигнали. Сърдечната честота ще се увеличи. Вместо само четири, може би ще имам, да видим... Около 6 удара. Това е така, понеже SA възелът влияе на сърдечния ритъм. Ако начертая вентрикулите – ще начертая нещо такова. Можеш да видиш, че тези вентрикуларни систоли се случват точно след предсърдните систоли, което е интересно, понеже показва, че имам по-малко забавяне. Може би около 0,08 секунди – малко по-малко от 0,1 секунда. При парасимпатиковия случай имаш противоположната промяна. Противоположната промяна. Ще имаш, да кажем, 3 удара на сърцето за същото време. Ако разгледаш вентрикулите, те се съкращават, но с много по-дълго забавяне. Ако измерим забавянето, вместо 0,1 секунди, сега то може би е 0,2 секунди. Може би е двойно повече. Можеш да видиш, че SA възелът дава промяна в сърдечната честота, а AV възелът, поради симпатиковата или парасимпатиковата стимулация, има промяна в забавянето. Това са двете големи промени, които ще видиш, когато симпатиковите или парасимпатиковите нерви влияят върху SA възела и AV възела.