Модел на обработка на информация: Сетивна, работна и дългосрочна памет

Отдели секунда да помислиш за всичко, което направи днес. Прие много повече информация, отколкото можеш да запомниш в детайли – неща, които видя, чу, помириса, докосна и вкуси. Но някак част от информацията се съхранява по начин, който ти позволява да имаш достъп до нея по-късно. Какво кара този процес да работи? Мозъците ни са много сложни, така че учените са измислили модели, за да представят как мозъкът ни поема и намира смисъл в информацията от околната среда. Един от най-значимите модели е моделът за обработването на информацията, според който мозъците ни са подобни на компютри – получаваме входяща информация от околната среда, обработваме я, а после взимаме решения. Важно е да отбележим, че този модел не описва къде се случват нещата в мозъка. Той е по-теоретичен. Първият етап е получаването на входящата информация, което се случва в сетивната памет. Това понякога също се нарича сетивен регистър, така че ако чуеш този термин, просто знай, че това е същото нещо като сетивна памет. Това е когато за пръв път взаимодействаш с информацията от околната си среда. Това е временен регистър на цялата информация, която сетивата ти възприемат. Въпреки че имаш пет сетива, двете най-изучени що се отнася до памет са зрение и слух. В сетивната памет имаш визуална памет, което е памет за това, което виждаш, и слухова памет, което е памет за това, което чуваш. Едно от много интересните неща за сетивната памет е че има различна продължителност в зависимост от модалността на навлизащата информация. Визуалната информация е изключително ярка, но трае по-малко от половин секунда. Слуховата информация, от друга страна, трае малко по-дълго. Трае около три до четири секунди. Ако се изключиш от разговор и приятелят ти ти се ядоса, че не го слушаш, можеш да благодариш на слуховата памет, че ти помага да помниш последното нещо, което той каза. Голямо количество информация, навлиза в сетивната памет, но не можем да обработим цялата. Решаваме на какво да обърнем внимание и какво бива предадено към работната памет, за да бъде обработено. Работната памет е просто каквото мислиш точно в този момент. Също се нарича краткосрочна памет, но ще се придържаме към термина работна памет, понеже така я наричат психолозите. Капацитетът на работната памет е нещо малко по-различно. Той не се определя в същата степен от времето, а от количеството. Просто запомни магическото число седем. Работната ти памет може да съдържа около седем плюс или минус две части информация едновременно, тоест около пет до девет. Това варира малко въз основа на сложността на информацията, на възрастта ти и такива неща. Но като цяло е около седем. Интересен факт е, че това е причината в началото номерата на телефоните да са били със седем цифри. Било определено, че толкова информация човек може да задържи в ума си, без да обърка числата. Точно както сетивната памет има различни компоненти за различни видове входяща информация, работната памет има различни компоненти за обработване на тези отделни видове входяща информация. Визуална и пространствена информация като картини и карти се обработва в зрително- пространствената памет, докато вербалната информация като думи и числа се обработва във фонологичния кръг. Спомни си как си повтаряш даден телефонен номер достатъчно дълго, че да успееш да го запишеш. Това е използване на фонологичния кръг. Но внимавай тук. Вербална информация означава думи и числа, тоест думи и числа, които чуеш, които идват от слуховата памет, а думи и числа, които виждаш, идват от зрителната памет. Тук има известно смесване. Може би смяташ, че понякога ти трябва място за обработка, в което има и вербална, и визуална информация, като карта с имената на улиците и забележителности. В този случай ти трябва някой да координира усилията на зрително- пространствената памет и фонологичния кръг. Тази роля се пада на така нареченият централен изпълнител. Може да си го представиш като пътен полицай, който насочва другите компоненти на работната памет. След като централният изпълнител каже на зрителнопространствената памет и фонологичния кръг да се координират, те създават интегрирана репрезентация, която се съхранява в епизодичния буфер, който действа като свръзка с дългосрочната памет. Дългосрочната памет е последният етап в модела за обработване на информацията. Когато нещата влязат тук, това е като натискане на бутона "Запази" на компютъра ти. За нещастие, спомените ни не са толкова непогрешими. Не работят перфектно. Но можем да съхраним много информация в дългосрочната си памет. Отново, има различни компоненти, които специализират в различни видове спомени. Имаме две главни категории – категорична, също наречена декларативна, и абсолютна, също наречена недекларативна. Както можеш да видиш, психолозите обичат да дават на нещата по няколко имена, но за щастие те по принцип могат да бъдат разделени на неща, които са логични, така че не се плаши. Категоричните спомени, например, са факти или събития, които можеш ясно или категорично да опишеш. Всеки път, когато правиш тест за думи или си припомняш столиците, използваш специфичен вид категорична памет, наречена семантична памет. И "семантична" просто означава "свързана с думите", така че може да си я представиш като способност да си припомниш прости факти като значението на думите. Втори вид категорична памет се нарича епизодична памет, което е памет за събития, като последното ти парти за рождения ти ден. Както един телевизионен филм представлява поредица от събития, епизодичната ти памет съхранява свързани със събития спомени. Докато категоричните спомени са лесни за дефиниране, абсолютните спомени са малко по-неясни. Те включват неща, които може да не можеш да обясниш, като как да караш колело. Вероятно не можеш ясно да кажеш колко точно натиск да приложиш върху педалите или как точно да завъртиш кормилото. Но ако в миналото си се научил/а да караш колело, ако сега се качиш на колело и просто потеглиш, вероятно няма да паднеш... Спомени за процедури като каране на колело удобно се наричат "процедурни спомени". Последният вид абсолютна памет се нарича прайминг, което означава, че предишният опит влияе на настоящата ти интерпретация на събитие. Например, ако кажа думата "hair", за какво мислиш? Ако гледаш внимателно това видео от самото му начало, може би възприе hair като H-A-R-E, което означава "заек", заради началния екран с картинката на заек. Скорошното събитие на видян заек остана в паметта ти и повлия на интерпретацията ти на думата, която казах. Ако не внимаваше или ако е трябвало да махнеш косата от лицето си през последните няколко минути, тогава може да помисли за hair като H-A-I-R, понеже по принцип се употребява по-често. С всички тези компоненти на паметта може да се чудиш точно колко може да побере. Мисля, че всички сме имали чувството, че не можем да поемем повече информация и макар да е възможно да не можеш да обработиш повече информация в момента, за разлика от компютъра пред теб, доколкото знаем, капацитетът на дългосрочната памет е неограничен. Така че мозъкът ни никога не се препълва и винаги има място за нова информация.