Кръвообразуване

Ще започна, като начертая кръвоносен съд. В кръвоносния съд ще нарисувам някои от клетките, които ще очакваш да видиш в нормална кръв. Ще начертая няколко червени кръвни клетки, ще начертая няколко тромбоцити, които са просто части от клетки, и ще сложа няколко бели кръвни клетки. Въпреки че всички тези клетки се срещат в кръвта, те не се изграждат там. Клетките в кръвта биват изградени в костите. Ако вземеш напречно сечение на кост, ако вземеш разрез, ето така, и го разгледаш, ще видиш, че във вътрешността на костите има централна кухина. Това е външната част на костта. Твърдата част. А това е централната кухина. Вътре в тази кухина има червена гъбеста тъкан. Тя се нарича костен мозък. Костен мозък. Всички тези кръвни клетки биват изградени в костния мозък. Той е мястото за хематопоеза. Хемато означава кръв, а поеза означава да образуваш или да направиш. Хематопоеза е просто плашеща гръцка кума, която означава "да направиш кръв". Нека разгледаме какво се случва в костния мозък. Интересно е, че колкото и да са различни тези кръвни клетки, всички те произлизат от една и съща клетка и тази клетка се нарича хематопоетична стволова клетка. Тази стволова клетка дава началото на всички различни клетки, които виждаш в кръвта. Дава началото първо на две различни клетъчни линии или две различни клетъчни групи. Първата е миелоидната група. Миелоидна група. Която е различна от лимфоидната група. Лимфоидната група. Всички клетки, които виждаш в кръвта, принадлежат или на миелоидната група, или на лимфоидната група. Лимфоидната група включва два различни вида кръвни клетки. Първо има Т-клетки... Това всъщност е твърде голямо, понеже това е много малка клетка. Ето така изглежда добре. Имаме Т клетка и по-голямата част от клетката е заета от клетъчното ядро, което защриховам тук. Толкова много, че тази клетка има прякор. Често се нарича голо ядро, понеже изглежда сякаш ядрото не е оградено от много цитоплазма. Това е Т клетка, или Т-лимфоцит. Т-лимфоцит. Той е много подобен на външен вид на другия вид лимфоидна клетка. Тази клетка също има ядро, което заема по-голямата част от клетката, и тази клетка е В клетка, или В-лимфоцит. В-лимфоцит. Това са двата различни вида лимфоидни клетки. Ами различните видове миелоидни клетки? За начало имаме червените кръвни клетки. Предполагам, че трябва да направя това в червено. Това също е много малка клетка. Ще защриховам тази клетка, за да мога да покажа, че центърът на тази клетка е много по-светъл от ръбовете или периферията на клетката. Това не е клетъчното ядро, понеже знаем, че червените кръвни клетки нямат ядра. Опитвам да покажа, че центърът на клетката е много по-лек от периферията на клетката. Предполагам мога да се справя по-добре, ако ти покажа как изглежда тази клетка отстрани. Ето така изглежда червена кръвна клетка, когато е на една страна. Изглежда като гиричка, като ръбовете са много по-дебели или много по-широки от центъра. Тези ръбове, тъй като са по-дебели, ще съдържат много повече хемоглобин. Тъй като знаем, че хемоглобинът е това, което дава червения цвят на червените кръвни клетки, ръбовете ще са по-тъмни от центъра. Тъй като центърът е много по-тънък, той ще има много по-малко хемоглобин, ще е много по-блед. Казахме, че това е червена кръвна клетка, но тъй като в науката никога не използваме обикновено име за нещата, наричаме това еритроцит. Еритроцит е просто по-засукано име за червена кръвна клетка. Какви са другите видове миелоидни клетки? Имаме тази клетка, която чертая тук. Може да кажеш, че не изглежда като клетка и това ще е вярно. Това е много странно изглеждаща, много голяма клетка и се нарича мегакариоцит. Дори ако не знаеш за мегакариоцита, може би ти е известно какво произвежда той, понеже мегакариоцитът отделя малки парчета от цитоплазмата си, за да образува тези малки клетъчни фрагменти и тези фрагменти са познати като тромбоцити. Може би познаваш тромбоцитите. Останалите миелоидни клетки са различни видове бели кръвни клетки. Например имаш този вид бяла кръвна клетка и останалите от тези бели кръвни клетки са около два пъти по-големи от червената кръвна клетка, това изглежда два пъти по-голямо от червената кръвна клетка. Тази клетка се нарича моноцит. Известна е, че има ядро, което е във формата на бъбрек. Това изглежда като бъбрек. Това е много готина бяла кръвна клетка, понеже ни защитава от бактерии и вируси, и други нашественически организми, точно както всяка друга бяла кръвна клетка, но го прави по много интересен начин. Да кажем, че това е бактерия, но всъщност предпочитам розовото, така че ще използвам друг цвят. Да кажем, че това е бактерия. Моноцитът ще ни защити от нея. Ще атакува тази бактерия, като се увие около нея. Когато направи това, изглежда сякаш изяжда бактерията. Изглежда сякаш изяжда бактерията. Това е много интересен начин да се справим с тези нашественически организми. Нека разчистим това. Моно се отнася до факта, че тази клетка има ядро, което е цяло и, предполагам, много други клетки имат ядра, които са цели. Това ни кара да се чудим какви видове клетки имат ядра, но не са цели, което ни довежда до неутрофила. Това е неутрофил. Неутрофил. Има ядро, както рисувам, което е разделено на няколко различни части или сегмента. Сегментите биват задържани заедно от тази нишковидна структура. Това се нарича многосегментно ядро. Дори ако не познаваш неутрофилите, със сигурност си ги виждал(а). Откъде знам това? Причината е, че неутрофилите са основният компонент на гнойта. Ако си като всеки друг, който е пукал пъпка, тогава познаваш вида на събрани неутрофили. Какви други видове миелоидни клетки има? Имаме една клетка, която се нарича базофил. Базофил. Изглежда ето така. Може да кажеш, че това изглежда доста подобно на моноцита, и това ще е напълно вярно, освен че тази клетка има много уникална характеристика, която моноцитът няма, а това е че има тези ярко сини гранули в клетъчната си цитоплазма. Те я отличават. Предпочитам да си представям базофила като мъфин с боровинки, и това ми припомня, че той има ярко сини гранули в клетъчната си цитоплазма. За последният вид миелоидна клетка, за която говорихме... Опа. Последният вид миелоидна клетка, за която ще говорим, е еозинофилът. Еозинофил. Той има ядро, което понякога може да се срещне на две части. Това е първата част, а това е втората част, но не това го прави уникален. Той всъщност е прочут с това, че съдържа тези ярки, красиви червени гранули в клетъчната си цитоплазма. Това са всички различни кръвни клетки, като лимфоидните клетки са от тази страна, а миелоидните клетки са от тази страна. Оказва се, че тези клетки не се развиват директно от хематопоетичната стволова клетка. Вместо това преминават през много етапи на развитие, за да узреят до възрастната си форма, но не се тревожи, няма да заучаваме всички тези различни форми и техните имена и физически характеристики. Вместо това ще направим много общо твърдение. Предполагам, че можем да поставим това тук горе. Ще кажем, че незрелите форми, незрелите форми на тези клетки се наричат бласти. Когато бластите узреят, се наричат цити. Нека ти покажа какво имам предвид. За да ти спестя агонията да трябва да ме гледаш да рисувам всички тези различни форми, просто ги поставих тук. Можем да видим това, което казахме за незрелите форми, които се наричат бласти, а по-узрелите се наричат цити. Т-лимфоцитът се развива от Т-лимфобласт, точно както еритроцитът се развива от еритробласт, а мегакариоцитът се развива от мегакариобласт. Схващаш закономерността. Единственото изключение в този модел са неутрофилът, базофилът и еозинофилът, които се развиват от една и съща клетка и тази клетка се нарича миелобласт. Мисля, че това е логично място да приключим разглеждането на хематопоезата.