Ендокринна функция на панкреаса

Сега ще продължим и ще разгледаме следващата функция на панкреаса (задстомашната жлеза), която е ендокринната функция на панкреаса. Това е най-известната функция на панкреаса. Чуваме най-много за нея, както ще видим след малко, понеже е свързана с диабета. Ендокринната функция на панкреаса е отделяне на хормони, а не на соли или на ензими, както видяхме по-горе. Панкреасът отделя хормони, които навлизат в кръвообращението. Те се придвижват към други места в тялото, вероятно до черния дроб, червата, дори до мускулите. Начинът, по който е изграден ендокринният панкреас, е, че има много островни клетки. Островни клетки, които стоят групирани в островчета. Има три главни вида островни клетки, за които ще говорим, и те са налични до някаква степен във всеки остров, или група клетки в панкреаса. Нека ги разгледаме един по един. Първо, имаме така наречените алфа островни клетки. Те освобождават хормон, който се нарича глюкагон. Основната функция на глюкагона е да вземе неща като гликогена, което е група глюкозни молекули, които са групирани в едно, и после ги разгражда в по-малки глюкозни мономери или молекули. Значи при отделяне на глюкагон гликогенът се разгражда до глюкоза. Ще запиша глюкагон тук горе. Той действа не само на въглехидрати. Глюкагонът е отговорен за разграждането на множество макромолекули. Ще допълня, като запиша, че глюкагонът осъществява разграждане. Следващият вид островни клетки, които вероятно са и най-известни, са бета островните клетки. Бета островните клетки съхраняват и освобождават инсулин. Когато чуеш инсулин, в главата ти трябва да светнат много лампички, понеже инсулинът е отговорен за много неща. Първо, когато погледнем тук, инсулинът е това, което причинява противоположната на тази реакция, при която вместо разграждане на гликоген до глюкоза, инсулинът кара глюкозата да бъде съхранена или да се превърне в гликоген. Инсулинът прави обратното. И, отново, да подчертаем, това не се отнася само за въглехидратите, но и за много други неща. Ще запиша, че инсулинът е отговорен за изграждането или съхраняването на макромолекулите ни. Но може би най-важното нещо, което да споменем за инсулина, е, че това е хормонът, който е свързан, или отговорен за заболяването, познато като диабет. Можем да направим специални видео уроци за диабета, за това какво причинява и какво означава. Но засега ще говорим само за основното, диабетът причинява увреждане на телата ни, понеже имаме твърде много глюкоза в телата си, твърде много захар. Това се случва, понеже инсулинът не работи правилно. Не превръщаме и съхраняваме глюкозата като гликоген, както трябва да правим. Вместо това тя се носи навсякъде в тялото. Поради това имаме нещо, което се нарича "очна, нервна и бъбречна болест", което е фраза, която използваме в медицината, за да опишем диабета. Той е очна, нервна и бъбречна болест, понеже с твърде много глюкоза след време ослепяваме, нервите, най-често в краката ни, не могат да усещат убождания или ужилвания, или увреждания там, и, в крайна сметка, може да се стигне до ампутация. С времето бъбреците ни спират да работят, което може да доведе до диализа и което причинява ранна смърт. В допълнение към тези трите, глюкозата циркулира в цялото тяло и причинява купища други увреди като инфаркт на миокарда и други видове усложнения. Другото нещо, което трябва да спомена за диабета, е, че има два вида диабет, има два типа. Има диабет тип 1 и тип 2. Начинът, по който се различава тип 1 от тип 2, е въз основа на това как е причинен. Всичко се определя от инсулина. При диабет тип 1 нямаме инсулин. Човекът, който има диабет тип 1, няма производство на инсулин. Поради това организмът не може да съхранява захар и гликоген, не можем да ги съхранява. Те са навсякъде в тялото ни. Това причинява очна, нервна и бъбречна болест, заедно с други усложнения. При диабет тип 2 са отговорни рецепторите за инсулин. Имаш инсулин, той се произвежда, но рецепторите за инсулин са развалени. Дори ако произвеждаме инсулин и той стига там, където трябва в тялото ни, тези рецептори няма да отговорят. То е все едно, че нямаме инсулин изобщо. Можем да кажем много повече, но ще приключим разговора за диабета засега и ще се върнем към него по-късно. Нека преминем към третия вид островни клетки, които имаме в панкреаса, и това са делта островните клетки, делта островни клетки. Те освобождават хормон, наречен соматостатин, който е един досадник, секретиран от панкреаса, понеже основната му работа е да спре дейността на всички други хормони, които са активни. Сред тези хормони може да са такива, като тези, за които говорихме тук – глюкагон, инсулин. Има други хормони, които също се съдържат в храносмилателния тракт, които включват неща като холецистокинин, както говорихме другаде. Соматостатинът спира действието на тези хормони и това е главната му роля. Това е ендокринният панкреас, а по-рано говорихме за екзокринния панкреас. Така че панкреасът е отговорен за много неща. Нищо чудно, че сред хирурзите се върти фразата: "Яж когато можеш, спи когато можеш и не се занасяй с панкреаса."