Какво представлява болестта на Паркинсон?

Болест на Паркинсон

Повечето от нас са забелязвали в един или друг момент ръцете ни да треперят, когато държим напитка, или зъбите ни да тракат, когато е много студено. Това е нормално. Но понякога слабото треперене е един от първите признаци за болест на Паркинсон.

Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо двигателно заболяване, което влияе на мускулния контрол и равновесието. Симптомите постепенно се влошават с течение на времето и в общия случай започват да се появяват вторични симптоми.

Как мозъкът ти координира движението и какво може да се обърка

Болестта на Паркинсон се причинява от постепенно влошаване на функцията на нервните клетки (неврони), разположени в определена област в мозъка ти. Мозъкът ти съдържа милиони неврони, които обработват и пренасят информация. Той получава информация чрез неврони от всички части на тялото ти, обработва я и после изпраща инструкции към други части на тялото ти, за да осъществи определени действия. Информацията се придвижва по невроните под формата на електрични импулси. Когато един нервен импулс достигне "преход" между два неврона, химичен невротрансмитер (представи си го като куриер с колело, пренасящ информация от една сграда до следващата) бива освободен и стимулира импулс в следващия неврон, така че той да достигне до местоназначението.

Няколко различни области на мозъка обработват и предават информацията, която контролира движението, и дисфункция на всяка една от тях може да причини двигателно разтройство. При болестта на Паркинсон дисфункцията се получава във важен център на двигателния контрол в средния мозък, наречен substantia nigra. Обикновено невроните в тази област произвеждат невротрансмитер, наречен допамин. При Паркинсон в невроните, произвеждащи допамин, се натрупват групи протеини, познати като телца на Леви, поради което невроните постепенно дегенерират и в крайна сметка умират. Смъртта на невроните, произвеждащи допамин, означава по-малко допамин, а без достатъчно допамин други части на мозъка не могат да работят правилно. В крайна сметка това силно затруднява ходенето, посягането за предмети и други основни движения. Допълнителната загуба на допамин в други области на мозъка и в червата се смята за поне частичен виновник за някои от вторичните симптоми на Паркинсон.

Какви са симптомите на Паркинсон?

Основните симптоми на Паркинсон са свъзани с движението и варират при различните хора. Понякога при началото на болестта на Паркинсон може дори да не усетиш, че имаш симптоми. Но постепенно и обикновено през период от няколко години симптомите стават забележими и често са три различни вида:

тремори – обикновено започват в едната ръка от едната страна на тялото ти, но може също да ги усетиш в ръцете си, краката си, челюстта си и лицето си.
брадикинезия – това е когато движенията ти станат по-бавни, което силно затруднява извършването дори на най-простите задачи.
ригидност – това е когато мускулите ти не могат да се отпуснат, което може да повлияе на стойката ти и да направи движенията ти по-резки. Може дори да откриеш, че замръзваш като статуя по средата на това, което правиш (акинезия).

Докато заболяването прогресира, заедно с това, че ходенето ти става по-бавно, Паркинсон често причинява характерни промени в начина, по който вървиш. Като резултат може да откриеш, че ти е трудно да започнеш да вървиш, можеш да направиш само малки провлачени стъпки и после имаш трудност да спреш да вървиш. Това е познато като Паркинсонова походка. Всички проблеми с движението обикновено са придружени със скованост на мускулите, която може да се получи във всяка част от тялото ти, да ограничи обхвата ти на движение, да ти причини болка, да промени стойката ти и да наруши баланса ти.

Има също много вторични симптоми на Паркинсон, които не са свързани с движението. Повечето от тях попадат в три главни категории: автономни или неволни симптоми, когнитивни и психиатрични симптоми и разстройства на съня; например може да загубиш усета си за мирис, да откриеш, че много се потиш, да имаш признаци на депресия или да ти е трудно да спиш. Но понеже всеки случай е уникален, е невъзможно да се прогнозира кои от тези симптоми може да изпиташ. Като казахме това, психиатричните симптоми като кошмари, халюцинации и деменция стават по-проблемни обикновено в по-късните етапи на заболяването.

Защо някои хора се разболяват от Паркинсон, а други не?

Не знаем какво кара произвеждащите допамин неврони да умират при болестта на Паркинсон или защо това се случва на някои хора, а на други не. Но знаем, че това се случва много рядко в млада възраст, обикновено започва на средна възраст или на по-късен етап от живота, засяга мъжете повече от жените и изглежда се предава в семействата. Също знаем, че има връзка между Паркинсон и травма на главата, както и излагане на някои пестициди и разтворители. Но като цяло никой от тези рискови фактори не повлиява много на вероятността да се разболееш от Паркинсон.

Колко често срещана е болестта на Паркинсон?

Като цяло около 300 на 100 000 души имат болест на Паркинсон. Повечето хора биват диагностицирани след 70; но около 15% от случаите са при хора, които са под 50-годишна възраст. Скорошни изчисления посочват, че броят хора, живеещи с Паркинсон, стабилно се увеличава с възрастта.

^{1}

Следователно важността на болестта на Паркинсон ще се увеличи в много държави поради застаряването на населението.

Как можеш да предотвратиш Паркинсон?

Тъй като не знаем защо някой се разболява от Паркинсон, е почти невъзможно да знаем как да го предотвратим. Има известни доказателства, че кофеинът има защитен ефект, тъй като е открито, че пиещите кафе хора са с по-нисък риск.

^{2}

Въпреки че здравословният начин на живот може да не предотврати болестта на Паркинсон, той може да е много полезен за овладяване на симптомите. Заедно с други неща, доброто хранене и редовните упражнения могат да увеличат апетита ти, да поддържат храносмилателната ти система здрава, да ти помогнат да спиш по-добре, да подобрят циркулацията на кръвта ти и да ти помогнат да поддържаш по-добър обхват на движение.

Какви лечения са налични за Паркинсон?

Няма изследвания за диагностициране на болестта на Паркинсон. Обикновено невролог, който специализира в мозъка и нервната система, ще прегледа медицинската ти история, признаците и симптомите, и ще извърши неврологичен и физикален преглед, за да определи дали боледуваш от тази болест, или не. Може също да са необходими скенер на мозъка, кръвни тестове или рентгенови снимки, за да се изключат други заболявания.

Няма лек за Паркинсон, но симптомите ти могат да бъдат овладени с лекарства, които ти помагат с тремора, ходенето и движенията. След като те диагностицират, лекарят ти ще може да те посъветва дали да започнеш лечение, или не. Има много налични лекарства, но те нямат еднакъв ефект при всички пациенти, което означава, че лекарствата трябва да бъдат избрани според индивидуалните ти нужди. Едно от най-често използваните лекарства за Паркинсон се казва леводопа. Леводопа обикновено се взима в комбинация с карбидопа, която пречи леводопата да се разгради в тялото преди да достигне до мозъка. Това означава, че могат да се приемат по-ниски дози леводопа, което намалява честотата на страничните ефекти.

Комбинацията леводопа/карбидопа обикновено е ефективна за около 5 години или по-дълго, но след това ефектите може да отшумят, а по-високи дози често не са вариант, тъй като често причиняват непоносимо гадене и повръщане. Когато това се случи, добавянето на друг вид лекарство или смяната на лекарствената формула може да ти помогне да овладяваш симптомите си. Някои от лекарствата, налични за лечение на Паркинсон, са:

Лекарство	Ефекти
Леводопа/карбидопа (синемет)	Това лекарство бива преобразувано в допамин в мозъка и замества естествения допамин, който е бил изгубен. Обикновено се предписва в най-ниската възможна доза, за да се избегнат нежелани странични ефекти.
Допаминови антагонисти	Тези лекарства имитират допамина по това, че могат да пренасят информация от един неврон до следващия по подобен начин. По принцип те са малко по-неефективни от леводопа и може да причинят повече странични ефекти.
Ензимни инхибитори	Леводопа обикновено се дава в комбинация с ензимни инхибитори, които предотвратяват разграждането на допамин в мозъка и удължават нейните ефекти. Освен това има някои ензимни инхибитори, които могат да бъдат използвани самостоятелно.
Антихолинергични лекарства	Тези лекарства са полезни за поддържане на нивата на допамин, въпреки че по принцип имат тежки странични ефекти при по-възрастни хора.
Други лекарства	Амантадин е пример за лекарство, което понякога се използва за лечение на Паркинсон. Но не е ясно как или защо работи и определено не е първият избор.

Ако лекарствата не контролират треморите и движенията, има хирургични процедури, които могат да помогнат. Един вариант е дълбокомозъчна стимулация, която включва вкарване на електроди на точно определени места в мозъка. Те се свързват с "мозъчен пейсмейкър", който стимулира мозъчната активност и може силно да подобни проблемите, които може да имаш с движенията си.

Има много други налични възможности за лечение, които могат да помогнат за облекчаване на симптомите на Паркинсон и за подобряване на качеството на живот, включително:

Физически терапии и такива с упражнения като активна музикална терапия, което включва активно участване в правенето на музика с инструмент или глас, упражнения на бягаща пътечка и упражнения за баланс.
Алтернативни терапии като акупунктура, масаж и йога.
Ерготерапия за помощ със стратегии, които ти позволяват да продължиш да живееш самостоятелно колкото е възможно по-дълго.
Говорна и езикова терапия.

Накрая, в допълнение към лекарства за лечение на двигателните промени, които може да изпитваш, има много различни лекарства за лечение на вторичните симптоми на Паркинсон като депресия, тревожност, проблеми със съня, запек и т.н. Лекарят ти внимателно ще избере съвместими лекарства, за да минимизира страничните ефекти, така че да имаш най-доброто възможно качество на живот.

Обърни внимание на следното:

Насоките за лечение подчертават комуникацията като изключително важна за добруването на пациентите с Паркинсон. Каква е причината за това според теб? Добрата комуникация между здравните професионалисти и пациентите с Паркинсон може да им даде възможност да участват във вземането на решения за грижата за тях и може да предостави пълна, реалистична информация, която намалява страха и стигмата и им предоставя добри причини да се чувстват оптимистично.
Наличието на достъп до здравен екип може да е доста полезно за човек, който живее с болест на Паркинсон. Каква е причината? Пациент с мултифакторно заболяване като Паркинсон може да получи много преимущества от достъпа до експертизата на екип от специалисти, които могат да овладеят разнообразните симптоми и странични ефекти и да подобрят максимално качеството на живот. В идеалния случай екипът трябва да включва специалист по двигателни разстройства, специалист по език и говор, физиотерапевт, ерготерапевт и социален работник. Работейки като екип, тези хора могат да преценят и интегрират допълнителна помощ от диетолози, психолози и психиатри, ако е необходимо.

Източници

Тази статия е лицензирана според лиценз CC-BY-NC-SA 4.0 https://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/4.0/

Препратки

Pringsheim, T., Jette, N., Frolkis, A., & Steeves, T. D. (2014). The prevalence of Parkinson's disease: A systematic review and meta‐analysis. Movement Disorders, 29(13), 1583-1590.
Ross, G. W., Abbott, R. D., Petrovitch, H., Morens, D. M., Grandinetti, A., Tung, K. H., ... & White, L. R. (2000). Association of coffee and caffeine intake with the risk of Parkinson disease. Jama, 283(20), 2674-2679.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.