Forum Romanum (Римският форум)

В пиесата Куркулио, латинският драматург Плавт предлага едно от може би най-изчерпателните и задълбочени описания на Римския форум, писани някога (ll. 466-482). В обобщението си Плавт оставя у читателя усещането, че може да срещне на форума хора от всякакъв вид— от престъпници и мошеници до политици и проститутки. Обощението напомня, че Римският форумът е ключов политически, ритуален и граждански център на града. Разположен в долината, разделяща Капитолийския и Палатинския хълм, форумът е оформен от най-ранни времена и остава в употреба и след упадъка на града. През този период форумът става свидетел на разрастването и последвалото свиване на града и империята. Археологическите останки от самия Римски форум продължават да дават важна информация за различните етапи и процеси, свързани с градоустройството и монументите на Древен Рим.

Рим, разположен на брега на река Тибър, е известен с ниските си хълмове, които са разделени от дълбоки долини. Заселването на хора по върховете на хълмовете започва още от Ранната Желязна епоха. Селището продължава да се развива през 1. хилядолетие пр.н.е., като според римските източници самият град е основан през 753 г. пр.н.е. (Ливий 1.6)

Според легендата за основаването на града, едно от първите действия на Ромул, основателят, от чието име идва и названието на града, е изграждането на крепостна стена около Палатинския хълм, мястото на новото селище. Капитолийският хълм, срещу Палатинския, се формира като градска цитадела (arx) и място на полиадния култ към Юпитер Оптимус Максимус (полиаден: основен държавен култ на древен град, идва от гръцката дума "полис").

Жителите от Желязната епоха използват блатистата долина, разделяща Палатинския и Капитолийския хълм, като некропол (голямо древно гробище), но процъфтяващият Рим през Архаичния период се нуждае от обществено пространство и долината е преустроена от некропол в използваемо пространство. Това изисква няколко трансформации, както на човешката дейност, така и на околната среда. Погребалната дейност се измества на друго място, поради което центърът на некропола се прехвърля на далечната страна на Есквилинския хълм.

Сезонните дъждове и наводненията се оказват проблеми, чието преодоляване е по-голямото предизвикателство. За тяхното разрешаване е нужно изграждане на насип и дренажен канал за справяне със застоялата вода в долината. Тъй като река Тибър има склонност редовно да излиза извън коритото си, долината е предразположена към значителни наводнения, тъй като ниската седловина, наречена Велабър, свързва долината на Форума с речната зона. Както показват основните проучвания, направени от Алберт Дж. Амерман, през 6. век пр.н.е. е реализиран проект за мелиорация и форумната долина е засипана, за да се създадат и оформят използваеми, сухи нива. Изследователите от 20. век, сред които са Джакомо Бони и Ейнар Джерстад, разкриват важни останки от погребения от Желязната епоха, които датират преди установяването на форумната долина като гражданско пространство. Некрополът в района, известен като Sepulcretum по Sacra Via („Свещеният път“, главният свещен процесионен път на града) е широко проучен и има много публикации по темата. Изследванията на самите погребения и моделите, които следват, позволяват на археолозите да разберат не само погребалните обичаи, но и социалната динамика по време на протоградските фази на Рим.

Тази голяма инвестиция в създаването на градско пространство и организацията на труда, също предоставя важна информация за социално икономическата структура на ранния Рим (Ливий 1,59.9). Дренажният канал, наречен Cloaca Maxima или "Голям отводнителен канал", в крайна сметка е построен със сводесто покритие. Един от най-ясните резултати от тези държавни инвестиции е създаването на използваемо пространство, което става граждански фокус за дейности в много сфери, особено в сферата на политиката и религията.

Още в началото на Републиканския период във форумното пространство се изграждат ключови храмове. Един от най-известните ранни храмове е Храмът на Сатурн (често считан за най-ранния от храмовете на Римския форум), чиято първа итерация датира от ок. 498 г. пр.н.е. Храмът е посветен на Сатурн, бога на земеделието, и приютява държавната хазна. Храмът е възстановен през 42 г. пр.н.е. и отново след 283 г. Друг ранен републикански храм е Храмът на Касторите (известен още като Храм на Кастор и Полукс), който е завършен през 484 г. пр.н.е. и е посветен на Близнаците, които помагат на римляните в битката при Регилското езеро през 496 г. пр.н.е. Храмът има няколко строителни етапа. Sacra Via минава покрай Форума по пътя към Капитолийския хълм и храма на Юпитер Оптимус Максимус. Този свещен път е използван за определени държавни церемонии, най-вече за провеждане на ритуала на победата, или т.нар. римски триумф.

Важно е да се отбележат и други две ранни свещени сгради. Това са Регията или „Кралската къща“ и Храмът на Веста. И двете са разположени на низходящия склон на Палатинския хълм близо до точката, където достига до ръба на същинския Римски форум. И двете свещени сгради са доста стари и имат много строителни фази, което затруднява прецизиране на хронологията на най-ранните етапи. Регията служи като церемониален дом за царя, а по-късно, след като царете са прогонени, става собственост на понтифекс максимус (pontifex maximus), висша жреческа длъжност. Регията се състои от неравномерно проектирана група от стаи, заобикалящи двор. През 6. век пр.н.е. сградата е била украсена с рисувани плочи от архитектурна теракота, което ясно показва високата инвестиция в тази аристократична сграда. От другата страна на пътя е Храмът на Веста, посветен на елементите на архаичната държава, свързани с майката, както и почитането на култа към Веста и свещения, вечен огън на римския народ. Както Регията, така и Храмът на Веста се развиват от груби сгради в по-ранните фази до каменна архитектура в по-късните фази. Династията на Северите извършва последната значителна реставрация на Храма на Веста през 191 г.

В северозападната част на Форума се появяват два важни комплекса за срещи на политически органи – Курията и Комициума. Курията служи като място за събрания на Римския сенат, въпреки че Сенатът може да се събира на всяко открито пространство (стига то да бъде определено чрез ритуал от римски жреци). Курията възниква вероятно през 7. век пр.н.е., въпреки че не се знае много за нейните най-ранни фази. Оцелялата Курия е реконструкция от Имперския период на късната републиканска фаза на сградата, известна като Курия Юлия, тъй като Юлий Цезар е нейният архитектурен патрон. Комициумът е пространство с много нива, разположено пред Курията, което служи като място за срещи на открито за публични събрания. Малка част от Комициума е оцеляла до днес, но той е ключов архитектурен комплекс за политически и религиозни събития по времето на Римската република.

През 4. и 3. век пр.н.е. Римският форум със сигурност продължава да се развива, но материалните останки от тази мащабна архитектура са трудни за откриване и по тази причина знанията ни за пространството през тези векове са по-малко, отколкото за други периоди. В средата на Републиканския период се добавя и развива рострата – така се нарича платформата, от която ораторите говорят на събралите се на площада на форума. Името на този монумент идва от носовете (rostra) на победените вражески военни кораби, които са монтирани на фасадата му. Рострата се развива и надгражда с течение на времето.

В края на 2. и през 1. век пр.н.е., в края на Републиканския период, се случават много промени в града и в Римския форум. Успехите на Рим и разрастващата се империя през 2. и 1. век пр.н.е. довеждат до изграждане на много монументални строежи в града, включително и на самия Римски форум. Именно по време на Късната Република Рим се превръща в метрополитен център, пълен с монументална архитектура, която може да се конкурира с, ако не и да засенчи, тази на чуждите народи, които Рим покорява по време на Пуническите войни и войните срещу елинистическите царства в Източното Средиземноморие. Самите римляни дават началото на традиция за изграждане на паметници в памет на известни мъже, които са постигнали голям успех във военната и обществената си кариера. Първият такъв паметник е Columna Rostrata, колона, която отбелязва морската победа на Гай Дуилий в морската битка при Миле през 260 г. пр.н.е. Малко по-късно се появяват и монументалните възпоменателни паметници, наричани днес триумфални арки. Първата от тях, Форникс Фабиан (fornix Fabianus), е издигната на Свещения път (Sacra Via) в източния край на Римския форум през 121 г. пр.н.е. в чест на военните победи (и семейството) на Квинт Фабий Алоброгик (Cicero pro Planc. 17). Въпреки че паметникът на Фабиан вече не съществува, изграждането му дава началото на традиция (и традиционна форма на изкуство) за официални възпоменателни и почетни паметници в контекста на римското публично изкуство.

През 2. век пр.н.е. е създаден един уникален тип римска сграда – базиликата. Базиликата е зала с колони, която има многофункционално предназначение – съдилище, пазар и дори място за развлечение. Римските градски архитекти започват да ги предпочитат за строеж по дългите страни на открити площади, по сходен начин на гръцката стоа. Според историческите извори Базилика Порция (около 184 г. пр.н.е.) е първата базилика, построена в Рим, въпреки че няма оцелели останки от нея. Базилика Порция е служила като офис на трибуните на плебеите. Не след дълго са построени други, по-сложни базилики, в това число известната Базилика Емилия, издигната първоначално през 179 г. пр.н.е. и преустроена в периода 55-34 г. пр.н.е. по подобие на Базилика Паули. Възстановена отново след пожар през 14 г. пр.н.е., известната базилика е смятана от Плиний Стари за един от трите най-красиви паметници в Рим (Plin. HN 36.102.5)

Появата на принципата на Август (27 г. пр.н.е. – 14 г.) довежда до допълнения и реновации по Римския форум. В ъгъла на форума (номер 15 на диаграмата по-долу) е осветен храм, посветен на култа към осиновителя на Август – обожествения Юлий Цезар (templum divi Iulii).

Август реставрира съществуващи сгради, завършва незавършени проекти и добавя възпоменателни проекти, за да отпразнува собствените си постижения и тези на членовете на семейството си. В тази последна група монументи са Арката на Август (#16 по-горе) и Портикът на Гай и Луций. Първата постройка е триумфална арка, отбелязваща значителни военни и дипломатически постижения на императора, докато втората отдава почит на внуците на императора.

Август, по подобие на Юлий Цезар, създава ново форумно пространство отвъд Римския форум, което е наречено Форум на Август (осветен през 2 г. пр.н.е.). В някои случаи тези нови Императорски форуми осигуряват допълнително пространство и пренасочват вниманието от Римския форум.

По време на Имперския период на самият Римски форум има само спорадично ново строителство, макар че поддръжката на съществуващите сгради вероятно е била належащо и времеемко задължение. Само на крачки отвъд границите на Римския форум през 141 г. е построен храмът от 2. век на Антонин Пий и съпругата му Фаустина (а след това преустроен през 161 г. след смъртта на императора).

След като идва на власт в края на 2. век, династията на Северите издига в северозападния ъгъл на Форума триумфална арка с три свода в чест на победите на император Септимий Север (управлявал 193-211 г.). През 3. век са възстановени сгради и паметници, които са повредени от пожар, това включва и възстановяването на Курия Юлия от император Диоклециан в края на 3. век след пожар през 283 г.

Намаляващите богатства на империята водят неизбежно до упадъка на град Рим. След строителните програми на Север и Тетрархията от 3. век и инвестициите на Константин в началото на 4, век, Форумът и сградите около него започват да западат и да се разпадат. Константин I официално премества административния център на римския свят в Константинопол през 330 г., а Теодосий I потиска всички „езически“ религии и нарежда храмовете да бъдат затворени за постоянно през 394 г. Тези промени, съчетани с намаляване на населението, водят до постепенното загиване на пространства като Римския форум. Римските паметници стават източник за строителни материали, а откритите пространства, които не се използват, придобиват нови функции – понякога като жилища, а друг път като сметища. Taкa Форумът бавно отстъпва своите държавни и религиозни функции на по-земни грижи като пасища – всъщност в крайна сметка той става известен като "Campo Vaccino" (краве поле).

Паметникът, който се смята за последната древна сграда, издигната на Римския форум, е преизползвана монументална колона, издигната от император Фока през август 608 г. Анонимният айнзиделнски пътеводител, написан през 8. век, споменава разпадащия се форум. Голямо земетресение през 847 г. нанася значителни щети на останалите римски паметници във и около Форума. През Средновековието древните сгради са използвани за източник на строителни материали или са преизползвани като основи за средновековни сгради.

Самите руини вдъхновяват хората на изкуството като художника Каналето, които се интересуват от романтизма на руините на древния град, както и картографи и гравьори като Г.Б. Пиранези и Г. Вази, наред с други, които създават изгледи към самите руини и възстановяват планове на древния град.

Римският форум, въпреки че е относително малко пространство, е ключов за функционирането и идентичността на град Рим (и цялата Римска империя). Римският форум изиграва важна роля в създаването на обединяваща точка за обществото, към която могат да гравитират различни членове от социално-икономически разнообразното население. В това централизирано пространство се изпълняват и наблюдават общностни ритуали, които спомагат за сплотяването на гражданите на града, а на същото място аристократите могат да укрепват социалната йерархия чрез излагане на монументално изкуство и архитектура. Тези средства, с които могат да се създадат и непрекъснато подсилват не само чувството за общностна принадлежност, но и съществуващата социална йерархия, са от жизненоважно значение в архаичните държави. Въпреки че Римският форум се променя с течение на времето, той остава важно място. След като поредица от императори избират да построят нови форумни комплекси (Императорските форуми) в непосредствена близост до Римския форум, той запазва своето символично значение, особено като се има предвид, че като народ древните римляни са невероятно предани към практиките и традициите на предците си.

Много от паметниците на Римския форум, заедно с древните жилищни нива, постепенно изчезнали от пейзажа. Началото на систематичното проучване и изучаване е дадено под ръководството на археолога Карло Феа, който започва да разчиства района близо до Арката на Септимий Север през 1803 г.. Проучванията продължават през 19. и 20. век, като изтъкнати учени, сред които Родолфо Ланчани, Джакомо Бони, Ейнар Джерстад и Андреа Карандини, наред с други, ръководят големи научни кампании. Проучването и разкопките, както и изключително важното задължение за опазването на останките, продължават на Римския форум и днес. По-голямата част от Форума е достъпна за посетители, които имат възможност да се докоснат до един от големите исторически извори на градската археология.

Текст от д-р Джефри А. Бекер

A. J. Ammerman, “On the Origins of the Forum Romanum,” American Journal of Archaeology vol. 94, no. 4, 1990, pp. 627-45.

A. J. Ammerman, “The Comitium in Rome from the Beginning.” American Journal of Archaeology, vol. 100, no. 1, 1996. pp. 121-36.

P. Carafa, Il comizio di Roma dalle origini all'età di Augusto (Rome: “L’Erma” di Bretschneider, 1998).

A. Carandini and P. Carafa, eds., Atlante di Roma antica: biografia e ritratti della città, 2 v. (Milan: Electa, 2012).

A. Claridge, Rome: an Archaeological Guide 2nd ed. (Oxford: Oxford University Press, 2010).

F. Coarelli, Il foro romano, 2 v. (Rome: Edizioni Quasar, 1983-1992).

F. Coarelli, Rome and Environs: an Archaeological Guide, trans. James J. Clauss and Daniel P. Harmon (Berkeley: University of California Press, 2007).

E. Gjerstad, Early Rome, 7 v. (Lund: C.W.K. Gleerup, 1953-1973).

C. Hülsen and J. B. Carter, The Roman forum: its history and its monuments, 2nd ed. (Rome: Stechert, 1906).

R. Krautheimer, Rome, profile of a city, 312-1308 (Princeton: Princeton University Press, 1980).

R. Krautheimer, Three Christian capitals: topography and politics (Berkeley: University of California Press, 1983).

G. Lugli, Fontes ad topographiam veteris urbis Romae pertinentes. Colligendos atque edendos curavit Iosephus Lugli, 8 v. (Rome: Università di Roma, Istituto di topografia antica, 1952-1965).

G. Lugli, The Roman Forum and Palatine (Rome: Bardi, 1961).

S. B. Platner and T. Ashby, A Topographical Dictionary of Ancient Rome(Oxford: Clarendon Press, 1929).

L. Richardson, jr., A New Topographical Dictionary of Ancient Rome(Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1992).

J. Sewell, The formation of Roman urbanism, 338-200 B.C.: between contemporary foreign influence and Roman tradition (Journal of Roman archaeology Supplementary series; 79), (Portsmouth RI: Journal of Roman Archaeology, 2010).

J. E. Stambaugh, The Ancient Roman City(Baltimore: The Johns Hopkins University Press, 1988).

E. M. Steinby, ed., Lexicon Topographicum Urbis Romae, 6 v. (Rome: Edizioni Quasar, 1993-2000).

D. Watkin, The Roman Forum (Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 2009).

A. Ziółkowski, Sacra Via: twenty years after (Journal of Juristic Papyrology, Supplement; 3), (Warsaw: Fundacja im. Rafała Taubenschlag, 2004).