Ван Гог, Звездната нощ

Извитите и завихрящи се линии на хълмове, планини и небе, ярко контрастиращите синьо и жълто, големите, пламъкоподобни кипарисови дървета и гъсто наслоените мазки на картината Звездната нощ на Винсент ван Гог са се запечатали в съзнанието на мнозина като израз на разтърсващото състояние на душата на художника. Платното на Ван Гог наистина е изключително произведение на изкуството, не само по отношение на качеството си, но и в рамките на творчеството на художника, тъй като в сравнение с предпочитаните му теми като ириси, слънчогледи или полето с жито, нощните пейзажи са редки. Въпреки това е изненадващо, че Звездната нощ е станала толкова известна. Ван Гог я споменава накратко в писмата си като просто "изучаване на нощта" или "ефект на нощта".

Неговият брат Тео, управител на парижка галерия за изкуство и надарен ценител на съвременно изкуство, не е впечатлен и казва на Винсент: "Ясно усещам какво те обсебва в новите платна като селото в лунната светлина... но чувствам, че търсенето на стил отнема истинското усещане за нещата" (813, 22 октомври 1889 г.). Въпреки че Тео Ван Гог смята, че картината в крайна сметка отива твърде далеч в стила за сметка на истинската емоционална съдържание, тя се превръща в икона на индивидуализирания израз в модерната пейзажна живопис.

Ван Гог месеци наред е обмислял темата за синьо нощно небе с точки от жълти звезди, преди да нарисува Звездната нощ в края на юни или началото на юли 1889 г. Тя представя някои технически предизвикателства, които той е искал на преодолее – по-специално използването на контрастиращи цветове и сложностите при рисуването на открито през нощта. Той споменавал това многократно в писма до семейството си и приятели като перспективна, но проблемна тема. "Едно звездно небе, например, е нещо, което бих искал да опитам да направя", изповядва се Ван Гог на художника Емил Бернар през пролетта на 1888 г., "но как да го постигна, освен ако не реша да работя от вкъщи и според въображението?" (596, 12 април 1888 г.).

Като художник, свикнал да работи във всеки един момент от отпечатъци и илюстрации, или навън сред пейзажа, който изобразява, Ван Гог бил смутен от идеята за рисуване на измислена сцена само по въображение. Когато рисувал първия вариант на изцяло нощно небе в Звездна Нощ над Рона (1888 г., маслени бои върху платно, 72,5 x 92 см, Музей Орсе, Париж), изображение на френския град Арл през нощта, той работел на открито с помощта на светлината на газова лампа. Но фактите сочат, че втората му Звездна Нощ е създадена до голяма степен, или дори изцяло, в неговото студио.

След драматичния край на краткотрайното му сътрудничество с художника Пол Гоген в Арл през 1888 г. и печално известния нервен срив, по време на който той отрязва част от собственото си ухо, Ван Гог в крайна сметка е приет в "Свети Павел", приют и клиника за психично болни в близост до село Сан Реми. През времето на своето възстановяване там, Ван Гог бил насърчаван да рисува, въпреки че рядко се отдалечавал на повече от няколко стотин метра от стените на приюта.

Освен собствена стая, от която имал обширна гледка към планинската верига Alpilles, на Ван Гог било предоставено и малко студио за рисуване. Тъй като студиото не гледало към планините, а вместо това имало изглед към градината на психиатричната клиника, се приема, че Ван Гог композира Звездната нощ използвайки елементи от няколко вече завършени произведения, съхранявани в неговото студио, както и по въображение и памет. Дори се дебатира, че църковната кула в селото по-скоро има нидерландски стил и вероятно е била нарисувана като съчетание от няколко различни църковни кули, които Ван Гог е изобразявал преди години, докато живеел в Нидерландия.

Ван Гог гледал на рисуването като на упражнение в обмислена стилизация. Ето какво казвал на брат си: "Тези са преувеличения от гледна точка на подреждане, техните линии са изкривени като тези на древните гравюри" (805, ок. 20 септември 1889 г.). Подобно на своите приятели Бернар и Гоген, Ван Гог експериментирал със стил, вдъхновен от средновековните гравюри с техните дебели контури и опростени форми.

От друга страна, Звездната нощ доказва продължително наблюдение на Ван Гог над нощното небе. След като заменя Париж с по-провинциалните райони на Южна Франция, Ван Гог можел да прекарва часове, съзерцавайки звездите, без да му пречат газовите или електрически градски улични светлини, които се използвали все повече към края на XIX век. "Тази сутрин видях местността от прозореца си доста преди изгрева, нямаше нищо друго освен утринната звезда, която изглеждаше много голяма" (777, ок. 31 май - 6 юни 1889 г.). Ван Гог пише това на сестра си Вилхелмина от Арл.

Ван Гог следва собствения си съвет и неговите платна демонстрират широкото разнообразие от цветове, които той забелязва през ясните нощи.

Според някои, именно тази богата комбинация от изобретателност, спомени и наблюдение, комбинирани с употребата от Ван Гог на опростени форми, гъсто напластена боя и смели контрастни цветове, прави творбата толкова вълнуваща за следващите поколения от зрители, както и за другите художници. Вдъхновяване и подбуждане на другите – точно това се е стремял да постигне Ван Гог със своите нощни сцени. Когато Звездна нощ над Рона била изложена в Салона на Независимите през 1889 г, важно и влиятелно място за авангардни художници в Париж, Винсент казал на брат си Тео, че се надява тя "да може да предаде на другите идеята за правене на нощни ефекти и то по-добре, отколкото го правя аз". Звездната нощ, собственият му следващ "нощен ефект", става основополагащо изображение за експресионизма, както и може би най-известната картина от творчеството на Ван Гог.

Есе от д-р Ноел C. Полсън