Клинописното писмо

Най-ранната писменост, която познаваме, датира от около 3000 пр.н.е. и вероятно била изобретена от шумерите, които живеели в големи градове държави с централизирана икономика в областта, която днес е в територията на Северен Ирак. Най-ранните плочи с писмени знаци вероятно са дело на писари, които са били на административни длъжности в храмовата институция. Те са записвали разпределянето на дажбите или движението и съхранението на стоки. Храмовите служители е трябвало да пазят архивна информация за зърното, овцете и добитъка, които влизали и излизали от техните хранилища и ферми, и е станало невъзможно да разчитат само на паметта си. Затова е бил необходим алтернативен метод. Най-ранните текстове представлявали изображения на предметите, които писарите трябвало да записват в архива (тези изображения се наричат пиктограми).

Писмената реч, или записването на говорим език, се е развила от по-ранни системи за записване в края на четвъртото хилядолетие. Първият писмен език в Месопотамия се нарича шумерски. Повечето от ранните плочи идват от археологическия обект Урук, в Южна Месопотамия, и може би именно там е била изобретена тази форма на писане.

Тези текстове били рисувани върху влажни глинени плочи с помощта на остър инструмент. Изглежда писарите осъзнали, че е по-бързо и по-лесно да създадат символи, които представляват разни неща, например животни, отколкото да ги изобразяват образно. Те започнали да изчертават белези в глината, за да създадат знаци. Тези знаци били стандартизирани, за да могат да се разпознават от широката общественост.

След тези начални стъпки, клинописните знаци били групирани и разработени, така че да отговарят на звуци от устната реч, за да могат да се използват за нейното записване. След постигането на това, вече можело да бъдат изразявани и предавани с писмена реч различни идеи и концепции.

Клинописното писмо е една от най-старите познати форми на писмена реч. Името му означава „с форма на клин“, понеже за изписването му хората използвали тръстикова писалка, изразяна така, че да оставя подобни на клинове белези върху глинена плоча.
Открити са писма, затворени в глинени обвивки, както и литературни творби, например поемата „Епос за Гилгамеш“. Освен това са открити исторически данни, както и огромни библиотеки, като тази, която принадлежала на асирийския владетел Ашурбанипал. Клинописното писмо било използвано за записване на разнообразна информация, например храмови дейности, бизнес и търговия. Клинописното писмо също бивало използвано за записване на истории, митове и лични писма. Най-късният познат пример за клинописно писмо е астрономически текст от 75 г. сл.н.е. По време на своята 3000-годишна история, клинописното писмо бивало използвано за писмеността на около 15 различни езика, включително шумерски, акадски, вавилонски, асирийски, еламски, хитски, урартийски и староперсийски.

Колекцията с клинописни плочи на Британския музей е измежду най-важните в света. Тя съдържа приблизително 130 000 текста и фрагмента и е вероятно най-голямата колекция извън Ирак. Централният обект на колекцията е Библиотеката на Ашурбанипал, състояща се от хиляди от най-важните плочи, открити някога. Археологът, разкопал библиотеката, Остин Хенри Лейърд, веднага осъзнал значимостта на тези плочи и написал:

Библиотеката на Ашурбанипал е най-старата оцеляла придворна библиотека в света. Археолозите на Британския музей открили над 30 000 клинописни плочи и фрагменти в столицата Ниневия (съвременен Куюнджик). Освен исторически надписи, писма, административни и правни текстове, били открити хиляди текстове на религиозна, магическа, медицинска, литературна и лексикална тематика. Тази съкровищница на знание придобила безпрецедентна значимост за съвременната наука за Древния Близък изток още откакто първите фрагменти били разкопани през 40-те и 50-те години на 19. век.

Най-добре познатата ни история от литературата на Древна Месопотамия е историята за Гилгамеш, легендарен владетел на Урук, и неговия стремеж към безсмъртие. Епосът за Гилгамеш е огромна творба, най-дългата литературна творба на акадски (езикът на Вавилон и Асирия). Той е познат из целия Древен Близък изток, като негови версии са намерени също в Хатуша (столица на хитите), Емар в Сирия и Мегидо в областта Левант.

Тази единадесета плоча от Епоса описва срещата на Гилгамеш с Утнапищим. Подобно на Ной в еврейската Библия, Утнапищим бил предупреден за план на боговете да изпратят Всемирен потоп. Затова той построил кораб и го натоварил с всички свои ценни притежания, качил на него близките си роднини и приятели, опитомени и диви животни, както и умели майстори от всеки занаят.

Утнапищим оцелял в шестдневния потоп, докато човечеството било унищожено, и след това достигнал планина, наречена Нисир или Нимуш. Той освободил един гълъб и една лястовица, но те не намерили суша, на която да се приземят, и се върнали. Накрая един гарван, който Утнапищим освободил, не се върнал, което му показало, че водите сигурно са се отдръпнали.

Тази Асирийска версия на историята за потопа от Стария Завет е най-известната клинописна плоча от Месопотамия. Тя била идентифицирана през 1872 г. от Джордж Смит, асистент в Британския музей. При прочитане на текста „той ... подскочил и се затичал през стаята в състояние на голямо вълнение и, за учудване на присъстващите, започнал да се съблича“.

Тази плоча съдържа клинописни надписи, но също и уникална карта на Месопотамския свят. Картата е кръгла с две външни окръжности. Вавилон е посочен в центъра ѝ (правоъгълникът в горната половина на кръга). На нея на акадски език са отбелязани няколко географски обекта от онова време: Асирия, Елам и други места.

В долния си край картата е силно повредена. Ясно са изобразени планината Загрос, три острова и седем града. На картата има няколко триъгълника, обозначени като „Регион“ или „Остров“, които вероятно първоначално са били осем на брой, с посочени разстоянията между тях. Те ограждат външния ръб на кръгъл воден басейн, отбелязан с названието „Солено море“. Регионите са изобразени като триъгълници, тъй като така биха изглеждали, когато човек се приближава до тях откъм водата. От двете страни на плочата има текст с клинопис, който не е напълно запазен, но въпреки това от него се чете описанието на тези земи като обитавани от странни и митични зверове и от велики герои. Вавилонската карта е единствена по рода си карта на света от този регион и период, което я прави неповторимо ценен артефакт.

Картата понякога бива приемана за сериозен пример за древната география, но въпреки че местата са показани на приблизително правилните си позиции, реалната цел на картата е да обясни вавилонската гледна точка за митологичния свят.

Благодарение на асирийските исторически данни, хронологията на Месопотамия е сравнително ясна назад във времето до около 1200 г. пр.н.е. Но преди това време датирането е по-несигурно.

Тази плоча е една от най-важните (и спорни) клинописни плочи за възстановяването на месопотамската хронология преди около 1400 г. пр.н.е.

Текстът на плочата е копие, направено в Ниневия през седми век преди новата ера, на наблюденията на планетата Венера, направени по време на царуването на Ами-Садука, владетел на Вавилон, около 1000 години по-рано. Съвременни астрономи са използвали подробностите на наблюденията в опит да изчислят периода на царуване на Ами-Садука. В идеалния случай този процес също би ни позволил да датираме вавилонските владетели на началните години на второто и късните години на третото хилядолетие преди новата ера. Но за нещастие има твърде много несигурност при датирането, понеже писмените данни не са последователни. Поради това са възникнали различни хронологии, като някои учени предпочитат „висока“ хронология, а други приемат „среден“ или „нисък“ обхват на датите. В подкрепа на всеки от тези подходи са изложени добри аргументи.

Грамотността не била широко разпространена в Месопотамия. Писарите, почти винаги мъже, трябвало да преминат през обучение и, след като завършели учебния курс успешно, можели да се наричат дубсар, което означава „писар“. Те ставали членове на привилегирован елит, който, подобно на писарите в Древен Египет, можело да гледа със снизхождение към събратята си граждани.

Изучаването на живота във вавилонските училища се основава върху група шумерски текстове от Старовавилонския период. Тези текстове станали част от обучението и все още се копирали хиляда години по-късно. Обучението започвало от ранна възраст в е-дубба, или „дома на плочите“. Въпреки че домът имал директор, асистент и секретар, голяма част от началното обучение и дисциплината изглежда били в ръцете на по-възрастен ученик, който надзиравал по-малкия. Всички те трябвало да бъдат ласкани или подкупвани с подаръци от време на време, за да се избегне побой.

Освен с математика, вавилонското писарско обучение се занимавало с учене как да се пише на шумерски и акадски като се използва клинописно писмо и научаване на практиките за писане на писма, договори и сметки. Писарите били под покровителството на шумерската богиня Нисаба. В по-късни времена нейното място било заето от бог Набу, чийто символ бил стилус (остра тръстикова писалка, използвана за поставяне на знаци във влажна глина).

Разкодирането на клинописното писмо започнало през осемнадесети век, тъй като европейските учени търсели доказателство за местата и събитията, записани в Библията. Пътешественици, антиквари и някои от най-ранните археолози посещавали древните места на Близкия изток, където открили велики градове, като Ниневия. Те се върнали с множество артефакти, включително хиляди глинени плочи, покрити с клинописно писмо.

Учените започнали изключително трудната работа да се опитат да разкодират тези странни знаци, представляващи езици, за които никой не бил чувал вече хиляди години. Постепенно клинописните знаци на тези различни езици били разкодирани, благодарение на работата на много хора, посветили се на тази задача.

Потвърждението за успеха дошло през 1857 г. Кралското азиатско дружество изпратило копия от новооткрити глинени записи, разказващи за военни и ловни постижения на цар Тиглатпаласар I, на четирима учени: Хенри Кресуик Роулинсън, Едуард Хинкс, Юлиус Опърт и Уилям Х. Фокс Талбът. Всеки от тях работил независимо, а извършените от тях преводи доста си приличали.

Това било прието като доказателство, че клинописното писмо било успешно разчетено, но все още не разбираме напълно някои елементи и проучванията продължават. Но това, което сме успели да разчетем, е открило портите към древния свят на Месопотамия. Разкрита е не само информация за търговията, сградите и управлението, но също и велики литературни творби и знания за историята и ежедневието в региона.

Допълнителни ресурси

Прочети глава от нашия учебник, Reframing Art History (Нов поглед към историята на изкуството), посветена на преосмислянето на подхода ни към изкуството на Древния Близък изток.

I.L. Finkel, "A join to the Map of the World: a notable discovery," British Museum Magazine: 5 (Winter 1995), p. 26–27.

W. Horowitz, Mesopotamian Cosmic Geography (Winona Lake, Eisenbrauns, 1998).

I.L. Finkel, Gilgamesh: the Hero King (London, The British Museum Press, 1998).

M. Roaf, "Observations of Venus," in The Cultural Atlas of Mesopotamia and the Ancient Near East (New York, 1990).

© Настоятелство на Британския музей