Въведение във фовизма

Фовизмът се зарoдил във Франция и се превърнал в първия нов художествен стил на 20. век. В контраст с тъмната и смущаваща с двусмислието си изкуство от т.нар fin-de-siècle (края на 19. век), символизма, фовистите рисували ярки, весели пейзажи и човешки фигури, отличаващи се с чисти, наситени цветове и дръзка и отличителна работа с четката.

По време на Есенния салон (изложба, организирана от творци в отговор на консервативните политики на официалните изложби и салони) през 1905 г. в Париж, където била представена тази картина, контрастът ѝ с традиционната живопис бил толкова фрапиращ, че кара критика Луи Воксел да нарече творците „фовисти“ или „диви зверове“, откъдето идва и името на стила.

Появил се в началото на 20. век като едно от няколко експресионистични течения, фовизмът се развивал до 1910 г., когато фовистите се пренасочили към индивидуалните си интереси. Въпреки това стилът има значителен принос в модерното изкуство, тъй като показал способността му да предизвиква интензивни емоционални реакции посредством радикални визуални форми.

Измежду най-известните представители на фовизма са художниците Анри Матис, Андре Дерен и Морис Вламенк, които били и първите, придали отличителния му стил. Ранните им творби били повлияни от постимпресионистите, особено от неоимпресиониста Пол Синяк, чийто интерес към оптическите ефекти на цвета довел до създаването на дивизионизма. При този метод на рисуване чистите нюанси се противопоставят върху платното. На фовистите обаче им липсвало такова научно намерение. Те акцентирали върху експресивния потенциал на цветовете, като ги използвали своеволно, а не според естествения вид на обекта.

При Лукс, спокойствие и сладострастие (1904 г.) Матис рисувал в стил, наречен поантилизъм, като нанасял боята като малки точки и тиренца. Вместо неуловимото преливане на допълващи се цветове, характерно за неоимпресиониста Сьора, тук комбинацията от огненооранжево, жълто, зелено и лилаво завладява с жизненото си въздействие.

По подобен начин с картината Река Сена при Шату (1906 г.) Вламенк подражавал на спонтанността и динамичната работа с четката, характерни за импресионистите. Фовистите, от своя страна, използвали живописен подход, който подсилвал емоционалния заряд на картините, вместо да улавя изплъзващите се ефекти от промяната на цветовете, светлината или атмосферата. Те предпочитали да изобразяват пейзажи, безгрижни тела и лекодушни теми в желанието си да създадат изкуство, което носи насалада основно на сетивата.

Картини като Радостта от живота (1905 – 1906 г.) на Матис въплътили именно тази цел. Ярките цветове и вълнообразните линии повеждат погледа ни нежно през идиличната сцена, като ни приканват да усетим топлото слънце, прохладата на тревата, мекотата на милувката и страстта на целувката.

Подобно на много модерни творци, фовистите открили вдъхновение в предмети от Африка и други незападни култури. Формалните отлики на африканското изкуство, видени през призмата на колониализма, отразявали представите на примитивизма. Основно негово вярване било, че народите от незападни култури, които не са били покварени от влиянието на европейската цивилизация, живеели до по-голяма степен в синхрон с първичните елементи на природата.

Голото синьо тяло (Сувенир от Бискра) от 1907 г. изобразява начина, по който Матис съчетава характерното за творбите му голо женско тяло с примитивистките влияния. Лицето на жената прилича на маска заради удебелените очертания и резкия контраст между светлина и тъмнина, а плътните линии на тялото напомнят на плоскостното изобразяване, типично за африканските скулптури. Този изкривен ефект, подсилен от извитата поза на жената, ясно я отграничава от идеализираните одалиски на Енгър и творчеството на по-ранни художници.

Интересът, който фовистите проявявали към примитивното, още повече затвърдил имиджа им на „диви зверове“, търсещи нови възможности за проява на изкуството чрез впускане в директна експресия, въздействащи визуални форми и първичната притегателна сила на инстинктивното.

Есе от д-р Вирджиния Б. Спиви