Създаването на една икона: Джон Ф. Кенеди и силата на медиите

Първо искам да кажа, че приемам номинацията на Демократичната партия. Приемам я без резерви и само с едно задължение – задължението да посветя всички усилия на ума и духа си, за да поведа партията ни обратно към победата и нацията ни – към величието. Диктор: Намираме се в Центъра за изучаване на фотографията в Института по изкуството на Минеаполис и гледаме снимка на Джон Ф. Кенеди. Диктор: Това е снимка на Гари Уиногранд, която той заснел на Националната конвенция на демократите през 1960 г. Тук е сниман Кенеди при речта му за приемането на номинацията му за президент. Диктор: С тази реч той започва противоборството си с Никсън и в крайна сметка ще стане президент на САЩ. Диктор: Кенеди е в центъра, Уиногранд го гледа през обектива, а ние, като зрители, можем да видим втора снимка на Кенеди на този черно-бял телевизионен екран. Диктор: Това се предава на живо по цялата страна. Диктор: Тази снимка ни показва как знаменитостите и политиците, и публичните личности постоянно биват предавани към нас чрез изображения и предавания. Никога нямаме личен достъп до тях като реални човешки същества. Разбира се, не можем да гледаме тази снимка без да знаем какво се случва после. Номинацията на Кенеди не била последната стъпка. Много хора се били кандидатирали, например Адлай Стивънсън от Илинойс, Хюбърт Хъмфри от Минесота. Кенеди не бил подкрепен от установената власт, понеже в този момент би бил най-младият избран президент. Не бива да забравяме и ирландско-католическото му минало. Диктор: Всеки президент на САЩ до този момент е бил протестант. Имало значителни анти-католически нагласи в САЩ. Диктор: Точно за тези неща размишлявали лидерите на партията, като се чудели дали е отговорна стъпка изправянето срещу Никсън, влиятелен борец в Студената война през 50-е. Но Конвенцията на демократите през 1960 година била различна по много начини. Уиногранд показал, че това не било място на обвити в цигарен дим разговори в тъмни стаички. Той го приел по-скоро като по-открита конвенция с много по-младежки дух. Диктор: Един от въпросите за тази снимка е какво е правел Уиногранд тук. Нямаме доказателства някой да му е поръчал снимката, така че трябва да е отишъл по собствено желание, за да поогледа и да види какво се случва. Той направил много снимки, но отпечатал само тази. Диктор: Той е най-добре познат като уличен фотограф, който работи с малка преносима камера, Лайка, навън, по улиците. Политическият контекст е малко необичаен за него. Диктор: Но е възможно, понеже той бил привлечен към тълпите и зрителите, които улавяли тези спонтани мигове, конвенцията и нейният карнавален аспект, който понякога имала, биха изглеждали перфектен спектакъл за някой, толкова добре познаващ снимането на нещата от периферията. Диктор: Но тази снимка е различна. За разлика от много снимки на Уиногранд, тук има централен фокус – гърбът на Кенеди. В далечината можем да видим и други хора, но те не са на фокус. Това са фотографи и телевизионни камери. Диктор: Това е едва третата конвенция, която се излъчвала в национален мащаб. Диктор: Скоро след тази снимка Кенеди ще седне с Никсън пред телевизионните камери за първите президентски дебати, излъчени по телевизията. Само след няколко години Кенеди ще бъде убит в Далас. И именно тези снимки и филмите на Запрудер имали огромно въздействие върху психиката на американците. Диктор: Това се опосредства от множество снимки, които били интерпретирани и щателно проверявани отново и отново. Диктор: Но тук, през 1960 г., имаме много по-невинен миг – виждаме гърба на Кенеди. Главата му се очертава от светлините на камерите, което създава ореол. Дясната му ръка е вдигната и също е очертана от светлината. Диктор: Това е снимка, която наподобява по-ранни изображения на оратори и лидери, които датират от практиката на римските статуи. Диктор: Уиногранд ни дава привилигерован изглед от самата сцена, който е много различен от изображението, излъчвано в дневните из целите Съединени щати. Диктор: Удивително е колко уязвим изглежда Кенеди в момента, понеже имаме толкова близък достъп до него. Когато погледна тази снимка, не мога да не се замисля за всички събития, които се случили после. Диктор: Камерите следели Кенеди сякаш били дулата на пушка. Часовникът – напомняне: "помни, че си смъртен", че времето изтича. Но това е важно напомняне, че творбите на изкуството имат собствен живот при навлизането си в публичния свят. С избледняването на спомените ни за този президент идва и различен вид значение. Диктор: Светлината върху лицето на Кенеди, този ефект на ореол, му дава вид на мъченик. Всички тези неща постепенно придобиват различно символично значение. Диктор: Фотографът има толкова малко контрол върху нещата, които снима. Той може да контролира позицията, времето, лещата и филма, коефициентът на затваряне на блендата и скоростта на затвора. Но работи, до голяма степен, по инстинкт. Диктор: Изборът на момента определя снимката. Уиногранд е говорил за това. Той казал: "Великата фотография винаги е на ръба на провала." Диктор: До днес бях виждал тази снимка само на репродукция. Това е оригиналната снимка, която фотографът не само снимал, но и сам проявил филма и отпечатал снимката. Това е умела снимка. Диктор: На специфичен вид хартия, която има определена текстура. Покритието, различните химични реакции, които извеждат нюансите на черното и бялото, взимането на решения колко да бъде разкрито – това вече не е сред уменията на фотографа, които хората познават днес поради навлизането на дигиталната фотография. Диктор: Използва термина черно-бяло, но бих казал, че тук няма абсолютно черно и абсолютно бяло. Има богата, топла градация. Диктор: Дълбочината на това е нещо, което може да те учуди, ако не виждаш често снимки на хартия. И това подсилва визуалната динамика на тази снимка.