Жан Дюбюфе, Изглед от Париж: Животът на удоволствието

Вероятно първата ни реакция към творбата Изглед от Париж: Животът на удоволствието на Жан Дюбюфе е усещането, че тя вероятно е нарисувана от дете. Всъщност Дюбюфе гледал на детското творчество като модел на необременена креативност и го наподобявал в творбата си, наслагвайки върху платната драскулки, зацапвания и грубо очертани фигури. Дюбюфе не бил първият европейски творец, който имитирал детското изкуство. Много творци в по-ранните десетилетия на двадесети век се обръщали към детските рисунки за вдъхновение – и за да вдъхнат нов живот на европейското художествено изкуство. Опитите на тези творци от началото на двадесети век да влеят в творбите си наглед невинния почерк на детските рисунки били толкова успешни, че създали революция в изкуството. Събарянето от пиедестала на прецизното майсторство, диктувано от академичните конвенции, и замяната му със свободното и експресивно рисуване станало важна стъпка за модерните творци. Много художници обърнали гръб на формалното си художествено образование и творбите им изразявали едновременно и бунт срещу конвенцията, и желание да пият от извора на това, което се приемало за творчество без ограничения, дори клонящо към примитивизма, характерен за детството.

Стилът на Дюбюфе бил разглеждан като особено агресивен израз на недоволството му относно западната култура. Втората световна война точно приключвала във Франция, когато той нарисувал тази картина и бил ограден отвсякъде от разруха и последствията от нея. Човек трудно би отгатнал този екстремен исторически контекст при детинските характеристики на картината и заглавието на Дюбюфе, което представя живота в Париж като "живот на удоволствието". Иронията става очевидна, когато разгледаме картината по-отблизо.

Колебаещи се между весели и разтърсващи, ярките червени тонове на Дюбюфе изглеждат крещящи в контекста на разкъсвания от войната Париж, който претърпял множество трудности по време на окупацията от немските сили. Подобно, стилът на рисуване на Дюбюфе, характеризиращ се с груба работа с боите и с груби, дебели линии, ни насочва повече към неограничената сила, отколкото към предполагаемата невинност на детството. Друг важен източник за Дюбюфе било изкуството, създадено от аутсайдерите на обществото, включително онези с психиатрични заболявания. Дюбюфе бил започнал да проучва и колекционира подобно изкуство, което нарекъл Арт Брют (приблизително превеждащо се като сурово изкуство) в края на Втората световна война. Интересът му започнал още през 20-те години на 20-и век, когато той и други модерни творци били завладени от книгата Творчеството на психично болните от немския психиатър и художествен историк Ханс Принцхорн (по-горе). Точно както обръщали поглед към децата за креативни форми, тези творци подражавали на това, което приемали като груба, силна експресивност на психично болните. В това изкуство те виждали креативност, неопитомена от традициите на западната култура. Дюбюфе бил толкова удивен от това изкуство, че започнал да събира колекция, която днес е в музей в Лозана, Швейцария. Въпреки че Дюбюфе твърдял, че не копирал директно изкуството, създавано от психично болните, или изкуството на децата, техните влияния върху картините му са неоспорими.

Картината на Дюбюфе "Изглед от Париж: Животът на удоволствието" е чудесен пример за опитите му да промени начина, по който хората гледат на изкуството и по който разсъждават за него. От една страна живописта използва множество перспективи, за да създаде силно визуално въздействие. Парижките витрини са представени веднъж фронтално, издадени и гледани от нивото на улицата, и после гледани отгоре от птичи поглед. Дюбюфе използвал тази стратегия на разместване в много от картините си от средата на 40-те години.

Дюбюфе бил търговец на вино на едро, който продавал своята собствена версия на удоволствието – виното – преди да стане художник на пълно работно време през войната. Той се тревожел за факта, че изкуството и културата били надвити от силите на пазара. Дюбюфе също имал конфликт с високата култура и използвал игриви двусмислици в изкуството си, за да я пародира. Един пример в тази картина е знакът вляво, на който пише "Modes", френската дума за мода. На пръв поглед този знак просто рекламира магазин за дрехи, но "modes" също се превежда като "начини" в смисъла на начини да извършим нещо. Дюбюфе също се интересувал не от начините, по които пазарът влияе на модата, а от общата идея за артистичните стилове и тенденции. Вместо това Дюбюфе искал да създаде изкуство, което връща зрителя обратно към спомените за детските приключения и откривателство. Той искал изкуството да бъде свободно от правилата и останалите сили, които смятал, че потискат креативното себеизразяване.

Картината на Дюбюфе е едновременно пародия на високата култура и възхвала на енергията на града и жителите му. Хората по улиците ни напомнят на фигурките, нарисувани от децата, но все пак ни подсказват действие. Трите фигури долу вляво директно се обръщат към зрителя с изпънати към него ръце, а двете вдясно маршируват в посока извън платното, все едно водят някакъв карнавален парад. Карнавалите, цирковете и парадите също интересували Дюбюфе и той ги приемал за места, където в едно се събират детската игривост, престъпването на културата и креативността. Точно този тип сливане искал да предаде той в тази картина и именно с него се надявал да вдъхнови зрителя.

Допълнителни ресурси:

Жан Дебюфе, Задушаваща култура и други писания, прев.. Карол Фолк (Ню Йорк: Four Walls, 1986 г.).

Милдред Глимхер, Жан Дебюфе: Към алтернативна реалност (Ню Йорк: Pace Publications, 1987 г.).

Michael Hall, D. E. W. Metcalf, and Roger Cardinal, The Artist Outsider: Creativity and the Boundaries of Culture (Washington: Smithsonian Institution Press, 1994).