Как да мотивираме учениците по време на дистанционно обучение

От Кристен Дисербо, главен директор по обучението в Кан Академия

Като родител може би се чудиш как да мотивираш децата ти да учат у дома в периодите, когато някакви извънредни причини налагат да преминат към дистанционно обучение (както по времето на продължителното затваряне на училищата). Образователни изследвания показват, че има прости съвети и тактики, които родителите могат да използват, за да ангажират децата си.

Придобиването на нови умения е полезно и забавно, но процесът на обучение може да бъде предизвикателство. Нещо повече, дистанционното обучение предоставя възможности за разсейване. Изследване на студенти показва, че за тези, които посещават онлайн курсове, вероятността да правят много други неща е по-голяма с 25%, когато трябва да вършат академична работа, в сравнение със студентите, които посещават занятията лично. Освен това у дома има много други недигитални разсейващи фактори, почти липсват стимули, които да помогнат на учениците да се фокусират отново, както и няма планувани междучасия като в училище. Добрата новина е, че има неща, които можем да направим, за да помогнем на децата да се съсредоточат.

Преди да се потопим в изследванията за мотивацията, нека да отделим няколко минути, за да научим една проста, но важна първа стъпка за ефективно домашно обучение – учебната среда. Виж нашите предложения за оптимизиране на домашното учебно пространство тук.

След като това е определено, можем да се обърнем към въпросите как да поддържаме мотивацията на учениците. Една от основните теории за мотивацията се нарича Теория Очаквания-Стойност. Тази теория служи като добра рамка за разсъждение върху това как хората са мотивирани в образованието и много други области на живота. Според нея хората са по-склонни да направят нещо, когато очакват, че ще успеят и когато дейността има значение за тях .

Вероятно можеш да видиш това в собствения ти живот. По-вероятно е да направиш нещо, когато смяташ, че ще успееш и по-малко вероятно, ако смяташ, че ще се провалиш. Също така вероятно ще направиш нещо, когато то има значение за теб. Това значение може да идва от вътрешно чувство като щастие. Може да произтича от цел, която имаш, като изучаването на нов език, защото ще пътуваш.

Добър подход за мотивиране на деца от всички възрасти да учат е да се имат предвид два въпроса:

1) Как мога да им помогна да повярват, че ще успеят?
2) Как мога да увелича значението на дейността?

Поставяне на цели и проследяване на напредъка Поставянето на целите и проследяването на напредъка са мощни мотиватори, защото те оказват влияние както върху очакваната успеваемост, така и върху значението на задачата. Няколко съвета за добро поставяне на цели са:

Говори с учителя на детето ти за целите на класа и на твоето дете, и как ги проследява. Ако учителят вече си е поставил ясни цели и методи за проследяване, напиши ги ясно и проведи разговори с детето ти за напредъка му. Може да преминеш до последните две точки в този списък.
Проведи разговор с детето си за поставяне на цел. Когато учениците са част от разговора, те развиват собственост върху целта – приемат я като своя, което я прави по-ценна. Ето няколко кратки примера за различни възрасти:
Възраст 6 г: На тази възраст предложи на детето краткосрочни цели и много конкретни избори. Например: „Нека да изберем едно нещо, което наистина искаме да сме сигурни, че ще свършим тази сутрин. Можем да напишем изреченията по тези три снимки, или да решим тези 10 задачи със събиране.”
Възраст 11 години: Работи с деца на тази възраст, за да създадете по-дългосрочни цели, които се разделят на по-малки части. Родителят трябва да продължи да дава напътствия от рода на: „Хмм… как ще се почувстваш в петък, ако изчакаш да свършиш цялата си работа в петък?“ Например: „Нека определим целите ти по математика за всеки ден тази седмица. Хайде да разгледаме материала. Какво искаш да направиш до края на седмицата? (Или какво казва учителят ти, че трябва да свършиш до края на седмицата?) Как искаш да разделиш материала през петте дни тази седмица?”
Възраст 16 години: Акцентирай с учениците върху това, което искат да научат, и след това премини към това, което трябва да направят, за да го научат. Например: „И така, какво трябва да научиш в този раздел? Какво трябва да направиш, за да го научиш? От колко време учиш този раздел? Как ще разделиш материала, за да го научиш за това време?”
Увери се, че целта е разумна и може да бъде постигната за кратко време. Ако избереш по-дългосрочна цел, постави етапи по пътя. Поставянето на разумна цел помага на учениците да изпитат успех, което ще ги мотивира за по-нататъшен напредък.
Определи как ще разбереш дали ученикът напредва към целта и как ще разбереш, че я е постигнал. Помисли само колко приложения има, които проследяват нашето спортуване или бюджет. По подобен начин можем да проследим доброто поведение при ученето. Наличието на измерима цел е от ключово значение да разбереш дали си я постигнал и следователно да получиш онези положителни чувства, които идват с успеха.
Говорете за това как целта е свързана с нещата, които детето ти цени. Това умение, което се иска да научи, свързано ли е с хобито му? Целта свързана ли е с бъдеща работа, която иска? Свързано ли е с нещо друго, което иска да научи? Превръщайки дейността в нещо, от което детето се интересува, увеличава нейното значение.
Напиши какво може да направи детето ти, ако блокира. Учениците няма да постигнат 100% успех, когато учат. Направи план как да получат помощ, когато блокират, така че да е по-малко вероятно да се откажат и ще видят път към успеха, дори когато им е трудно.

Как да се възползваме максимално от наградите

И накрая, когато говорим за мотивация и цели, винаги възниква въпросът: трябва ли да даваме награди на децата, когато учат техните уроци? Теорията Очаквания-Стойност представя наградите като един от начините за увеличаване на значението на дадена задача. Наградите обаче могат да имат и недостатъци, като например реално намаляване на вътрешната мотивация, която учениците вече могат да имат за дадена задача. Така че, ако ще използваш награди, ето няколко предложения:

Не забравяй, че има всякакви награди, включително похвали, бонус допълнително време преди лягане или отиване до детската площадка. Нека наградите бъдат малки и се фокусирай върху неща, които си готов да даваш многократно.
Използвай награди, за да насърчиш учениците да правят нещо, което иначе няма вероятност да направят. Отначало давай награди често и за малки неща, а след това постепенно разреди наградите, когато учениците вече могат да изпитат естествените ползи от поведението си.
Увери се, че учениците знаят какво конкретно поведение се възнаграждава.
Фокусирай наградите върху усилията, а не върху резултатите.
Понякога давай награди за изненада. Избери времето и видът на наградата да са неочаквани. Когато хората знаят, че има награда, но не знаят кога ще я получат, те са по-склонни да продължат поведението, което води до наградата.
С по-големите ученици работете заедно по план, който включва какви усилия и резултати ще доведат до награди.

Не забравяй, че наградите по своята същност не са лоши. Макар и възрастен човек, аз например се награждавам с шоколадов бонбон за писане в продължение на 45 минути. Мисля, че сега ще отида да си взема един. Има много други начини за мотивация, които с нетърпение очаквам да обсъдим в бъдещи публикации.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Вписване в профила

Сортирай по:

Все още няма публикации.

Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.