If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Курс: Интегрално смятане > Раздел 1

Урок 6: Фундаментална теорема на анализа и функции на натрупването

Функции, дефинирани като определени интеграли (функции на натрупване)

Обяснение на това, че една функция може да бъде дефинирана, използвайки определен интеграл. Разглеждане на това как се пресмятат функции, дефинирани по този начин.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Вече прекарахме голяма част от математическата си кариера, занимавайки се с функции. Основната идея, е да въведем вярна входяща стойност в една функция, т.е. стойност, която принадлежи на дефиниционното ѝ множество, и функцията ще ни даде резултата, който съответства на тази зададена стойност. Тази получена стойност наричаме f от х. Например има много начини да дефинираме функция. Може да кажем, че f от х е равно на х на квадрат. Това означава, че за всяка стойност х, която заместим във функцията, ще получим тази стойност на квадрат. Може да имаме дефинирано следното нещо. f от х е равно на х на квадрат, ако х е нечетно число. Ако е четно, то може да кажем, че функцията е равна на х на трета. Ако е нечетно цяло число, просто го повдигаме на квадрат. В противен случай за всяко друго реално число повдигаме на трета степен. Това е валиден начин за дефиниране на функция. В настоящия урок ще изследваме нов начин, или възможен такъв, за дефиниране на функция. И той ще бъде чрез определен интеграл, но основната идея остава същата. Това, което имаме начертано тук са оста t, оста y и графиката на функцията f. Може да я разглеждаме като графиката на у е равно на f от t. Сега искам да направя следното. Това е друг начин за представяне на това какви резултати може да получим при съответни входни данни. Ако t е равно на 1, то f от t е равно на 5. Ако t е равно на 4, то f от t е равно на 3. Сега обаче ще дефинирам нова функция, базирана на определен интеграл от f от t. Нека дефинираме новата функция. Да я наречем g, или g от x. Нека я приравним на определения интеграл от минус 2 до х за f от t, dt. Спри видеото и наистина я разгледай. Може да изглежда наистина странно, но това, което се случва, е, че за дадена входна стойност х g от x ще бъде равна на това, на което ще бъде определения интеграл за същото х. Може да начертаем една малка таблица тук и да помислим върху някакви потенциални стойности. Нека тук да е х, а ето тук е g от х. Ако х равно на 1, то на какво е равно g от х? Добре, g от 1 ще бъде равно на определен интеграл, с долна граница минус 2. В този случай х ще бъде равно на 1. Това е, което поставяме във функцията. Следователно 1 е горната граница на f от t, dt. А на какво е равно това? Това ще бъде площта под кривата и над оста t, в интервала t равно на минус 2 и t равно на 1. Тоест ще бъде ето тази площ тук. Поради това, че се намира върху мрежа, всъщност може да я изчислим. Може да разделим площта на два участъка. Този правоъгълен участък е широк 3 единици и висок 5. Тогава лицето му е равно на 15 квадратни единици. А този малък триъгълен участък тук е широк 2 единици и висок 1. 2 умножено по 1 и по 1/2 е лицето на триъгълника, което е равно на 1. Следователно площта е равна на 16. Какво става обаче, ако х е равно на 2? На какво е равно g от 2? Спри видеото и се опитай да отговориш самостоятелно. g от 2 ще бъде равно на определен интеграл от минус . А сега горната граница ще бъде входящата стойност за функцията, т.е. 2 до 2, f от t, dt. Следователно това ще бъде от тук до тук. Целия този участък до тук. Включва лицето, което току-що изчислихме. Цялото това нещо, което изчислихме, че е равно на 16 квадратни единици. Прибавяме още 1, 2, 3, 4, 5 квадратни единици. 16 плюс 5 ще бъде равно на 21. Надявам се, че това ти е полезно. А ключовото нещо тук, е да разбереш, че може да дефинираш валидна функция като използваш определен интеграл.