If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Локална линеаризация

В този урок ще се научим как да обобщим идеята за допирателна равнина, за да достигнем до линейна апроксимация на скаларни функции на много променливи.

Преговор

Основни идеи

  • Локалната линеаризация е обобщение на идеята за допирателни равнини за функции на повече от две променливи. Тук ще разгледаме само скаларни функции, но подобни идеи могат да бъдат приложени и за векторни функции.
  • Основната идея е да намерим приближение на дадената функция в разглежданата точка, което има по-прост вид (в случая линейна функция), и неговите първи производни съвпадат с тези на разглежданата функция.
  • Векторният запис на линейната апроксимация изглежда така:
    Lf(x)=f(x0)константа+f(x0)константен вектор(xx0)x е променливата
  • Това е локалната линеаризация на f около x0.

Допирателните равнини като приближения на функцията

В предишния урок научихме как се намира допирателната равнина към графиката на функция на две променливи.
Допирателна равнина, перспектива 1
Формулата за допирателна равнина, която получихме, е следната:
T(x;y)=f(x0;y0)+fx(x0;y0)(xx0)+fy(x0;y0)(yy0)
Функцията T(x;y) често носи друго име: "локална линеаризация" на f в точката (x0;y0). По дефиниция това е линейната функция, притежаваща следните две свойства:
  1. Стойността ѝ в точката (x0;y0) съвпада с тази на f.
  2. Първите ѝ производни в точката (x0;y0) са същите като тези на f.
При работата с функции на много променливи не винаги можем да си представим какво се случва, особено при наличие на повече измерения. Затова по-добре е да имаме аналитичен, освен визуален, поглед към различните концепции в математическия анализ.
Локалната линеаризация е най-близкото приближение към дадената функция, което можем да получим, когато знаем само първите производни на функцията в дадена точка.
При функциите на една и две променливи това са съответно допирателната (права) и допирателната равнина. При повече променливи обаче не можем да начертаем линейното приближение.
При повечето приложения на математическия анализ не се интересуваме толкова от допирателната равнина, колкото от свойствата ѝ на линейно приближение на разглежданата функция. Например, ако представим въздушното съпротивление в различни точки на парашут като функция на посоката и скоростта на парашута, често предпочитаме да работим с линейното приближение на тази функция, отколкото със самата (често доста сложна) функция.

Какво означава "линейна функция"?

Дадена е следната многомерна функция:
f(x1;x2;;xn)
Наричаме тази функция линейна, когато в дефиницията ѝ всички едночлени са или от първа степен, или константи. Например следната функция е линейна:
f(x1;x2;;xn)=2x1+3x2+5xn
Линейните функции са предмет на дял от математиката, наречен "линейна алгебра", но засега нашата обикновена дефиниция е достатъчна. Обикновено, вместо всички променливи подред, представяме аргументите на функцията като вектор:
x=[x1x2xn]
Съответният векторен запис на линейна функция е скаларно произведение:
f(x)=[235]x
За целите на този урок можем да добавим константа към този израз:
f(x)=cконстанта+vвекторx
Всъщност след добавяне на константата функцията не е вече линейна, а се нарича "афинна". Понякога терминът "линейна функция" се използва със или без константата, зависи от контекста.

Локална линеаризация

А сега си представи, че функцията f(x) не е линейна. (Удебелената променлива "x" е векторът от аргументите на функцията.) Може би е дефинирана като дълъг и сложен израз, вместо обикновено скаларно произведение.
Основната идея на локалната линеаризация е да намерим приближение на разглежданата функция около дадена отправна точка x0, което само по себе си представлява линейна функция. По-точно ето как би изглеждала локалната линеаризация:
Lf(x)=f(x0)константа+f(x0)константен вектор(xx0)x е променливата
  • Ако заместим x=x0, получаваме директно, че функциите f и Lf приемат една и съща стойност в точката x0.
  • Векторът, умножен по x, е градиентът на f в разглежданата точка, тоест f(x0). Заради това f и Lf имат равни градиенти в отправната точка. С други думи, всичките им първи частни производни са равни.
Най-добрият начин да разбереш тази формула е да я видиш в действие.

Пример 1: Намиране на локална линеаризация


Задача: Дадена е функцията:
f(x;y;z)=zex2y3
Да се намери линейна функция Lf(x;y;z), такава че стойността на Lf и всичките ѝ първи производни съвпадат с тези на f в точката:
(x0;y0;z0)=(8;4;3)

Стъпка 1: Намираме стойността на f в избраната точка
f(8;4;3)=

Стъпка 2: Използваме тази точка като отправна за търсената линейна функция. Коя от следните функции е равна на f в точката (x;y;z)=(8;4;3)?
Избери един отговор:
И в двата случая a, b и c са произволни константи.

Частните производни на Lf са a, b и c. Ако искаме първите производни на тази линейна функция да съвпадат с тези на f в точката (8;4;3), трябва да заместим съответните производни на f на мястото на неизвестните параметри.
Стъпка 3: Намираме първите производни на f(x;y;z)=zex2y3
fx(x;y;z)=
fy(x;y;z)=
fz(x;y;z)=

Сега заместваме (8;4;3).
fx(8;4;3)=
fy(8;4;3)=
fz(8;4;3)=

Стъпка 4: Заместваме константите a, b и c в израза на Lf с получените частни производни. Какво се получава?
Lf(x;y;z)=

Как изглежда този израз, записан чрез вектори?
Това е частен случай на общата формула, която изведохме по-горе.
Lf(x)=f(x0)константа+f(x0)константен вектор(xx0)x е променливата

Пример 2: Локалната линеаризация като приближение на функцията

Следната задача не е директно практическо приложение на локалната линеаризация, но е интересен поглед върху нея като грубо приближение на дадена функция.
Задача: Да се намери приблизителната стойност на израза 2,01+0,99+9,01.
Решение:
Можем да приемем този израз като стойността на дадена функция в точката (2,01;0,99;9,01), или по-точно на функцията
f(x;y;z)=x+y+z
За да намерим приближение на стойността на функцията, ще използваме локалната линеаризация на f в точката (2,01;0,99;9,01).
Разглежданата точка е много близо до точката (2;1;9), за която локалната линеаризация на f е по-лесна за пресмятане. Както преди, търсим стойностите на
  • f(2;1;9)
  • Всички първи производни на f в точката (2;1;9)
За стойността на функцията получаваме
f(2;1;9)=2+1+9=2+1+3=2+4=2+2=4=2
Изглежда сме избрали удобни аргументи за тази задача, а?
За производните – нека първо намерим производната на x.
ddxx=ddxx12=12x12=12x
След това можем да намерим fx
fx=xx+y+z=12x+y+z
За производната по y трябва да използваме правилото за диференциране на сложни функции, за да намерим fy
fy=yx+y+z=12x+y+z12y+z
По подобен начин намираме и производната по z
fz=zx+y+z=12x+y+z12y+z12z
След това заместваме (2;1;9). Няколко от изразите се повтарят, така че първо намираме техните стойности
12x+y+z=122+1+9=122+2=1412y+z=121+9=124=1412z=129=16
и след това заместваме, за да получим производните
fx(2;1;9)=14fy(2;1;9)=1414=116fz(2;1;9)=141416=196
Накрая, заместваме във формулата за локална линеаризация и получаваме
Lf(x)=f(x0)+f(x0)(xx0)=f(x0)+fx(x0)(xx0)+fy(x0)(yy0)+fz(x0)(zz0)=2+14(x2)+116(y1)+196(z9)
След като вече имаме локалната линеаризация, заместваме (x;y;z)=(2,01;0,99;9,01), за да получим приближението на функцията в тази точка
2+14(2,012)+116(0,991)+196(9,019)=2+0,014+0,0116+0,0196
Намирането на стойността на този израз също не е лесно, но поне е възможно, за разлика от корените, които имахме в началото. Крайният резултат е
2,001979
Ако използваме калкулатор, за да намерим точната стойност на функцията, отговорът е
2,01+0,99+9,012,001978
Така че нашето приближение е доста добро!

Защо се интересуваме?

Макар че рядко се случва човешкото оцеляване на пустинен остров да зависи от апроксимации на квадратни корени, в областта на математиката и инженерните науки подходящите апроксимации са задължителни за един успешен проект.
Запомни, локалната линеаризация е приближение на дадената функция в точка, получено от стойностите на първите производни на функцията. Дори и да можем да пресметнем това приближение с компютър, понякога това не е достатъчно.
  • Понякога трябва да намерим хиляди такива приближения в секунда и тогава програмата, която имаме на разположение, може да не е достатъчно бърза.
  • Може би нямаме функцията в явен вид, а вместо това имаме няколко нейни стойности около точката на апроксимация.
  • Понякога търсим обратната функция на дадената, което в общия случай е трудно за намиране. Ако обаче използваме линейната апроксимация на дадената функция, намирането на обратната функция вече е лесно.

Обобщение

  • Локалната линеаризация е обобщение на идеята за допирателна равнина при функции на повече от две променливи.
  • Основната идея е да намерим приближение на дадената функция в разглежданата точка, което има по-прост вид (в случая линейна функция), и неговите първи производни съвпадат с тези на разглежданата функция.
  • Векторният запис на линейната апроксимация изглежда така:
    Lf(x)=f(x0)константа+f(x0)константен вектор(xx0)x е променливата
  • Това е локалната линеаризация на f около x0.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.