Основно съдържание
Курс: Анализ на функции на много променливи > Раздел 2
Урок 13: Матрица на Якоби (якобиан)Изчисляване на матрица на Якоби
За да завършим запознаването ни с матрицата на Якоби, изчисляваме конкретния пример, показан в предишното видео.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Само да си припомним
докъде стигнахме – дадена ни е тази толкова
нелинейна трансформация и ние показахме, че ако "разгледаме
под лупа" околността на една точка по време на трансформацията, нещата много приличат на
линейна трансформация, и стигнахме до извода, че можем да определим каква е
тази линейна трансформация като намерим частните производни
на дадената ни функция, която е дефинирана тук, а после можем да ги използваме
и да конструираме една матрица. Сега искам просто да довършим това, което разглеждахме,
като пресметнем тези частни производни. Първо ще напиша отново
функцията на екрана, за да я виждаме, докато работим. Първият компонент е х
плюс синус от у. После имаме у плюс синус от х като втори компонент. Сега искам просто да намерим всички частни производни,
за да видим как изглежда тази матрица. Ще изтрия това и след това ще направя
отново матрицата. Горният ляв елемент е частната производна относно х на първия компонент. Поглеждаме първия компонент и неговата частна производна
относно х е просто 1, тъй като е 1 по х плюс нещо,
което не съдържа х. След това отдолу
записваме частната производна на втория компонент относно х. Това у тук е константа, значи нищо не се случва,
а производната на синус от х е равна на косинус от х. После тук отгоре имаме
частната производна относно у на първия компонент – ето този тук горе отдясно – частната производна на х
относно у е нула, а частната производна на
синус от у относно у е равна на косинус от у. Накрая следва частната производна на втория компонент вдясно долу
относно у, който изглежда е 1, защото имаме 1 по у плюс
някаква константа. Това е общата матрица
на Якоби като функция от х и от у. Но ако искаме да разберем
какво се случва в околността на тази
конкретна точка, с която започнахме, която записах ето тук,
това е точката (–2; 1), затова ще заместя тези стойности. Заместваме минус две и едно. Сега просто още веднъж
ще препиша точката, за да помним, че заместваме
с минус две и едно – разглежданата точка. Матрицата като функция, един вид тази матрична функция, става 1, после имаме косинус, но заместваме х с минус 2, косинус от минус 2. Ако ти е интересно, това
е приблизително равно на – изчислих го предварително – това е минус 0,42, ако искаш в матрицата да имаме само числа. Горе вдясно отново имаме косинус, но сега заместваме стойността на у. Косинус от едно е приблизително
равно на 0,54. После долу вдясно имаме просто константа – едно. Това е матрицата, която
съдържа само числа. И само за да проверим логически,
можем да разгледаме линейната трансформация,
която се определя от матрицата. Обърни внимание, че първият
базисен вектор, това, в което се изобразява той,
е този вектор ето тук, който изглежда има координати 1 и минус 0,42, нали? Той има ето този
компонент вдясно, който е почти със същата
дължина, колкото първоначалния. После този компонент отдолу е напълно възможно да е минус 0,42. После, по същия начин,
този вторият стълб ни показва какво се случва с втория
базисен вектор, чийто образ е този вектор,
който изглежда ето така. Отново, у компонентът
е точно толкова дълъг, колкото в началото,
дължината му е единица. Десният компонент е
около половината от това, което всъщност виждаме
и на чертежа, но това го изчислихме. Пак повтарям – това е много лесно. Просто обединяваме всички
възможни частни производни и ги подреждаме в една
такава матрица. Това е всичко. До скоро!