Ранна модерност: Лок за личностната идентичност, част 1

Това е лекция за личната идентичност, както този проблем е повдигнат от Джон Лок, британски философ от 17-и век. Здравей, казвам се Майкъл Дела Рока, и съм професор по философия в Йейл и съм професор тук в Йейл безкрайно отдавна, както ми се струва, от 1991 година. Невероятно е, че прекарах толкова време в Йейл, вършейки работата, която обичам. Също така е невероятно трудно да си представя каква може да е причината, поради която днес човекът, който говори с теб сега, е същият човек като този неопитен млад човек, който дойде в Йейл веднага след дипломирането си през 1991 г. Аз съм същият този човек, но какво е това, поради което съм същият човек като този неопитен млад философ през 1991 г.? Имало е много промени през този период от време. Напълнявах и отслабвах, предимно напълнявах през този период от време. Прочетох много книги. Преподадох много уроци. Много промени. Сдобих се със семейство през този период от време. Но въпреки всички тези промени изглежда, че същият човек, аз, съм продължил да съществувам. Какво прави така, че човекът, който говори с теб тук и сега, е същият като, е идентичен на младия човек, който започна да преподава в Йейл през 1991 г.? Това е въпрос, който възниква, когато човек разсъждава над проблема за личната идентичност във времето и е въпрос, на който философите дълго време опитват да отговорят. И, разбира се, няма консенсус за най-добрия отговор на този въпрос, въпросът за това кое е нещото, поради което един по-ранен човек е идентичен н а един по-късен човек. Върху този въпрос искам да хвърля светлина днес, като разгледам примера в теорията на Джон Лок. Но преди да направя това, искам да кажа нещо – и то е важно за нашата тема – малко за природата на философските проблеми като цяло и как се осъществява напредък по философските проблеми. Много от най-централните проблеми на философията, включително проблемът за личната идентичност, за който ще говорим днес, са били с нас за стотици, ако не хиляди, години. И, както казах, няма консенсус за решението на тези проблеми. Може да изглежда разочароващо, понеже ако няма напредък по тези проблеми, защо изобщо се занимаваме с тях? Това е сложен въпрос. Да, това е философски въпрос за природата на самата философия. Защо продължаваме да "преследваме" философските проблеми, когато повечето от основните важни философски проблеми не са били разрешени през годините? Едно нещо, което искам да предположа, е, че във философията, проблемите често са много по-важни от решенията, ако наистина има някакви решения. И това е понеже проблемите във философията са начини да търсим разбиране за нашата същност и мястото си в света, който ни заобикаля. И всяко развитие, което ни помага да видим стар проблем в нова светлина, всяко развитие, което отваря нова възможна позиция по отношение на съществуващ философски въпрос, е развитие, което увеличава разбирането ни не само за философския проблем, но също и следователно увеличава разбирането ни за нас самите. И това е важен философски напредък. Можем да направим философски напредък, като разберем стар философски проблем в нова светлина. Следователно учим нещо важно за себе си, дори ако не сме изминали целия път до цялостния отговор на философския проблем. Това е феномен, който искам да илюстрирам днес в обсъждането ни на личната идентичност през времето, понеже мисля, че Джон Лок е направил точно такъв вид прогрес спрямо този дългогодишен философски проблем, чрез много оригиналната си гледна точка за личната идентичност. Нека разкажа малко за Джон Лок. Той е, както споменах, британски философ. Живял е от 1632 г. до 1704 г. Той вероятно е най-известен с работата си в областта на политическата философия. Той е имал много важно влияние върху политическата мисъл в своето време и до днес. Но също е написал някои важни трудове в областта на метафизиката и епистемологията и един аспект от неговите метафизични възгледи ще разгледаме днес: проблемът за личната идентичност през времето. В неговата гледна точка за личната идентичност през времето той прозира нещо, което поставя целия проблем в изцяло нова светлина и отворил нова област на проучване, на философско проучване, за природата на хората. Това било, мисля, важен вид философски прогрес и много философи днес, които работят върху личната идентичност, са много задължени за приноса на Лок в тази област. Именно това негово прозрение искам да разгледам днес. В общия вид (просто ще говоря за проблема като цяло сега, без да споменавам Лок в частност, а ще преминем към Лок след малко), в общия вид, проблемът за личната идентичност приема следния вид. Да наречем човека, който започна да преподава в Йейл през 1991 г., мен, да наречем този човек "А". А е много неоригинално име за един човек. По-ранният човек е човекът А, човекът, който започна да преподава в Йейл през 1991 г. А човекът, който говори пред теб точно сега, е този нов човек. Този човек ще наречем В. Това пак съм аз и искаме да кажем, че А е същият човек като, идентичен е на човека В. А е идентичен на В. Но поради какво съществува идентичност между А и В? Този въпрос може да бъде разделен грубо на два въпроса. Това не улавя пълното съдържание на въпроса, който повдигнах, но е голяма част от съдържанието. И двата въпроса са тези: "Какви са необходимите условия, за да може А да е идентичен на В?" и "Какви са достатъчните условия, за да може А да е идентичен на В?". Нека кажа още нещо за тези два въпроса, понеже ще ни водят през дискусията ни днес. Първият въпрос пита каква връзка е необходима, за да може А да е същият като В, каква връзка трябва да съществува, за да могат те да са идентични. Отговорът на този въпрос ще се състои в намирането на определена връзка, която е такава, че ако А е идентичен на В, тогава А и В са свързани чрез такава връзка. Тоест търсим връзка, която е необходимо условие за личната идентичност през времето. Това е първият въпрос. Вторият въпрос е за достатъчните условия за личната идентичност през времето. В него се пита какво е достатъчно за един човек в определен момент да е идентичен на човек в друг момент. Какво е достатъчно за А, за да е идентичен на В? Отговорът на този въпрос ще се състои в това да намерим определена връзка, вероятно друга връзка, връзка, която е такава, че ако А и В са свързани чрез тази връзка, тогава А е идентичен на В. Необходимо условие за лична идентичност е условие, което е такова, че ако А е идентичен на В, тогава А и В са свързани с тази връзка, а достатъчно условие за лична идентичност е условие, което е такова, че ако А и В са свързани с тази връзка, тогава те са идентични. Сега, когато имаш и необходимите, и достатъчните условия за идентичността на по-ранния човек А и по-късния човек В, когато имаш и двете групи условия, тогава имаш пълно обяснение за личната идентичност през времето, или поне имаш началото на такова обяснение. Проблемът за личната идентичност през времето търси отговора на тези два въпроса. Той е по-специфична версия на общия проблем за идентичността през времето за обекти като цяло. Можеш да зададеш въпроса не само за личната идентичност през времето, но и да питаш: "Какво е за едно куче да е идентично през времето? Какво означава едно куче в по-ранно време да е идентично на едно куче в по-късно време?". Имало е куче, което е било моето куче миналата година. Името му било Джейд и това куче е идентично на кучето, което е с мен днес. Какво е това, поради което кучето Джейд от миналата година е идентично на кучето пред мен сега, по-късното куче? Това е въпросът за кучешката идентичност през времето. Подобно, можем да попитаме за идентичността на предметите. Какво прави масата, на която седя сега, какво прави тази маса идентична на масата, която беше в офиса ми миналата седмица? Искаме да кажем, че това е същата маса. Какво е това, поради което масата пред мен сега е идентична на масата, която е била в офиса ми миналата седмица? Всички мислим, че има такива твърдения за идентичност, които са верни, но какво прави тези твърдения верни? Тоест проблемът за личната идентичност през времето е специфична версия на по-общ проблем за идентичността на обектите през времето. Въпросът може да възникне във всяка област на философията, засягаща каквито и да е обекти, но тук по-конкретно ни интересува проблемът за личната идентичност през времето. И този фокус е логичен, понеже хората са много важни за нас. Не ме разбирай погрешно, и кучетата са важни. Но хората са особено важни за нас. Масите, разбира се, също са важни за нас, но имаме специален интерес към хората и наистина искаме да знаем какво ни прави хората, които сме. Какво е това, поради което ние, като хора, можем да продължим да сме същите през времето? Целият въпрос за практиките ни, засягащи нас, изглежда е предпоставен върху гледните точки за личната идентичност през времето. Причината да взаимодействам с приятеля си сега и да се наслаждавам на връзката си с него или нея, е това, че смятам че човекът, с който говоря сега, е идентичен на човека, с който израснах в Бруклин преди години. Това е същият човек пред мен сега, като човека, с който отидох в Кони Айланд в Бруклин преди много години. И има презумпция за идентичността през времето, която ръководи тази връзка, която имам с този човек сега, понеже вярвам, че има твърдение за идентичността, което е вярно за този човек. Практиките ни за морална похвала и обвинение също изглежда изискват определени презумпции за личната идентичност през времето. Не изглежда правилно или справедливо да обвинявам някой пред мен сега за определено престъпление или определено лошо действие, ако човекът пред мен сега не е идентичен на човека, който е извършил това лошо действие миналата седмица или миналата година, или когато и да е. Практиките за морално обвинение изглежда взимат по презумпция личната идентичност през времето. Подобен е случаят с моралната похвала. По-общо, планирането за бъдещето изглежда предполага вярване в личната идентичност през времето. Може да имам определен план, че искам да отида на определен концерт утре вечер, понеже вярвам, че човекът, който ще отиде на концерта, ще е идентичен на мен. Така че правя планове за себе си за бъдещето и това изглежда предполага убеждението за продължителността на определен човек през времето. Всички наши практични ежедневни твърдения в ежедневието ни се базират изглежда на презумпцията или някакъв вид убеждение за личната идентичност през времето. Това е една от причините защо въпросът за личната идентичност през времето е толкова важен.