Добрият живот: Платон

Здравей, аз съм Крис Сурпренант и преподавам във философския факултет в Университета на Ню Орлиънс. Това видео е част от серията ми за човешкото благополучие и добрия живот и изследва тълкуванието за човешко благополучие, представено от персонажа на Сократ в Диалозите на Платон. Ако някога си имал урок по въведение във философията, е много вероятно да си наясно с Платоновата "Апология". Този диалог показва версията на Платон за речта, с която Сократ се защитава от обвиненията в покваряване на младите и безбожност. Oбвинения, за които Сократ накрая е признат за виновен и осъден на смърт. Този диалог съдържа едни от най-често цитираните фрази в цялата история на западната научна мисъл. Когато обяснява пред съдебните заседатели защо не може да престане да ядосва хората, като постоянно ги разпитва за това в какво вярват и защо, Сократ изтъква, че не може да спре да изследва собствения си живот, защото живот, който не се поставя под съмнение, не си струва да се живее. Това твърдение дава дълбок поглед върху разбирането на Сократ за това какво означава да водиш добър живот. Сократ ни казва, че ако човек просто се буди сутрин, отива на работа, върши си задълженията, прибира се вкъщи, гледа телевизия, ляга си и после повтаря този процес, ден след ден, през целия си живот, без никога истински да се замисли какво би трябвало да прави или какво цени и защо, то такъв живот не си струва да се живее. Но за Сократ да извършваш този вид рационална рефлексия върху това какво цениш и защо, тоест да твориш философия, не е достатъчно само по себе си, за да живееш добър живот. Освен това е нужно човек да стане господар на себе си, използвайки разума си, за да владее страстите си, и също така да прави каквото може, за да подпомогне стабилността на общността си. Тези теми са пряко изследвани в Платоновия диалог "Държавата". Макар повечето хора да смятат "Държавата" за политически диалог, който се фокусира върху същината на справедливостта, то той вероятно би бил по-добре разбран като диалог върху ценностите и ролята на философията, общността и държавата в създаването на условия, осигуряващи добър живот. В началото на втора книга Главкон, един от събеседниците на Сократ в диалога, поставя предизвикателство пред Сократ. Главкон разказва баснята за пръстена на Гиг, който, също като пръстена от "Властелинът на пръстените", има силата да направи невидим този, който го носи. Той отбелязва, че чрез различни видове заблуда човекът, който го носи, ще може да получи всичко, което поиска: власт, пари или дори добра репутация. Поуката от тази история изглежда е, че не е важно да си праведен и справедлив, а просто да изглеждаш такъв. И провокацията на Главкон към Сократ е: Защо е нужно човек да е справедлив, за да живее добър живот? Не е ли достатъчно човек само да изглежда такъв? В оставащите осем и половина книги от "Държавата" Сократ се опитва да отговори на предизвикателството. Неговото решение е да разглежда справедливостта не просто като състояние на политиката, но също и като състояние на душата. Тълкувана политически, справедливостта изисква всеки човек в държавата да си гледа своята работа, да изпълнява отредените си задължения по най-добрия начин, на който е способен. Сократ твърди, че функционирането по този начин би позволило на държавата да процъфтява, което е от полза за всички. Когато му възразяват, че едно от последствията от такъв ред е, че отделни хора или класи от хора няма да бъдат щастливи, Сократ отговаря, че не се интересува от щастието на отделни хора или класи, а по-скоро от щастието на държавата като цяло. Вижда се, че за Сократ добре уреденото общество стои над свободата на индивида. В допълнение към политическото тълкуване на справедливостта, Сократ я вижда също като състояние на душата на човека. Той сравнява душата с колесница, теглена от два коня. Единият кон, който той сравнява с човешките апетити или желания, е непокорен и трябва да бъде контролиран. Другият кон, който символизира духовността, е благороден и може да бъде направляван от разума, представен от кочияша, и така да спомогне да се контролира непокорният кон. Но ако човек не се научи как разумът може да се възползва от духовността, за да се овладее желанието, тогава този човек ще изгуби пътя си точно така, както и колесницата, теглена от непокорния кон. Тълкувано по този начин, за Сократ изглежда очевидно защо да бъдеш справедлив, заедно с това да извършваш философско търсене, е нужно, за да се води добър живот. Справедливият човек не само дава своя принос, за да се поддържа стабилността на обществото и общността, но също владее себе си и не е управляван от желанията си. Дали позицията на Сократ е разумна? Докато за хората в днешно време може да е странно, че тази концепция за добър живот е толкова тясно свързана с това, което изглежда като значително ограничаване на личната свобода, Сократ би отговорил, че свободата извън добре подредено общество или добре подредена душевност е просто беззаконие, а беззаконието е несъвместимо с всяко разбиране за човешко благополучие и какво означава да се води добър живот. Всеки, който би искал да опровергае позицията на Сократ, най-малкото би трябвало да покаже как наблягането на индивидуалната свобода не води до беззаконие. И така, в Сократовите диалози виждаме една концепция за човешкото благополучие и добрия живот, която набляга на важността и на рационалната рефлексия, и на личността, която дава своя принос, за да допринесе за стабилността на общността като цяло.