Астрономически наблюдения в миналото

Ако наблюдаваш Марс в нощното небе в продължение на две години, ще забележиш, че той постепенно расте и после намалява.

Тази наблюдавана промяна се дължи на орбиталните позиции на Земята и Марс в течение на времето и във формата на орбитите на Земята (почти кръгова) и на Марс (по-елиптична). Следващите анимации показват промените в разстоянието с времето. Забележи как най-близкото им разположение е, когато образуват права линия заедно със Слънцето (анимацията не е в мащаб):

В зависимост от орбиталната си позиция и атмосферните условия на Земята (а днес и от количеството светлинно замърсяване) Марс може да бъде или да не бъде видим за невъоръжено око. Най-общо хората могат да видят без телескоп или други увеличителни устройства обект с размери около 1 дъгова минута. В един индийски текст по астрономия от неизвестен автор от 5 век преди новата ера ъгловият размер на Марс е оценен на 1/30 от градуса (или 2 дъгови минути). Тези измервания са леко преувеличени в сравнение с действителните стойности, известни днес:

В текста също така е дадено разстоянието между Земята и Марс, изчислено на 10 433 000 км. Това измерване е умалено – днес знаем, че действителните стойности варират както следва:

С помощта на разстоянието и ъгловия размер, установени през 5 век преди новата ера, авторът използва геометрия, за да изчисли диаметъра на Марс. Според тези стойности диаметърът на Марс е 6070 km. Забележително е, че тази стойност се различава само с 11% от действителната, която е изчислена към наши дни: 6779 km.

Въпрос предизвикателство: Следващото, което искаме да определим, е дължината на една година и на един ден на Марс. Какви данни ще са ти нужни, за да ги определиш?